* * *

и се вкопчва в слуха ми, на високи октави.

Приглушените сенки, изригват в конфети -

сини, жълти, червени, лилави...

Тишината е шепот - украсявам я с думи,

в свойте празнични дрехи стъкмени.

И пристъпвам по калните, пясъчни друми -

на едно, като тях, пременена.

Пеперудено трепвам и до вик се издигам.

Твоя смях е за мен, като стръмна пътека -

непозната, лъкатушеща, с нея тяло извивам

и пътувам към свойта Голгота...