* * *

Време е...да си тръгнеш.Най - после.
Отдавна загубихме, каквото ни свързваше.
Груби сенки изскачаха от ъглите нощем
и сънят ми от техния писък се скършваше.

Време е.Скъсах от живота си тези страници.
Пиша новите - не ме карай пак да преписвам,
а е пролет и е слънчево.И са цъфнали люляци -
аз съм същата, но по други неща се улисвам.

Време е...да забравиш.Вече няма "преди" и "когато".
Всеки хванал е свойта пътека и крачи ли, крачи...
Заличих във душата си всички останали "ако...",
само белезите по тялото до гроба ще влача.

Всичко е толкова хубаво - аз съм вече свободна!
Въздух поемам със пълни гърди и чак се задъхвам!
Примижавам на слънцето - нетипично спокойна,
а е пролет и са цъфнали люляци.Тихо въздъхвам...