* * *
на дъщеря ми
Кога порасна?Даже не разбрах.
За мене всичко, сякаш беше вчера.
Във мъдрият ти поглед, в твоя смях,
се вкопчвам, за да се намеря.
И има смисъл всяка глътка въздух,
защото има за кого да дишам,
дори, когато нещо в мен се смръзне,
ще бъде топло.
Без да го напиша.
Коментари