71 години от рождението на Висоцки

Аз днеска твоят ден ще почета.
Настройвам си китарата и нека
сама запее. Аз ще помълча,
да те усетя и да ми посветиш.

Хрипти гласът от звездното небе.
Бичува всички земни, мазни твари.
От водката наливам за мезе,
а болката дими като цигара...

Запей поете. Нека твоят глас
смрази ония, дето ни използват.
Мълчание - присъщо е за нас,
а безизходицата ни е коловоза.

Една звезда наречена на теб
крещи със дрезгав глас от необята,
но кой се вслушва в мъдрият куплет?
Слепци не разпознават светлината.