Поезия 11.09.2006 veselin 117 прочитания

* * *

* * *

Когато пожелаеш да не се събудиш
и губиш чувство за началото,
когато дишаш пеперудено,
когато притъмнява
                          бялото...
Когато си се свил от студ
                                    и сякаш
ребрата ти болезнено притискат,
когато си примрял от глад и няма
дори една изсъхнала
коричка...

Тогава знам,
               не ти се иска
изобщо някога да си се раждал,

тогава пеперудите умират,
а да заспиш
               е повече
                       от нереално...

Категории

Коментари

svetlina
svetlina преди 19 years 7 months
Ама аз се надявах поне сините пеперуди да не умират. П. Вежинов много се стара да ме накара да им завиждам. Трябва да е много кофти, когато дори и най-щастливите животни умират... Аз обаче искам да си вярвам, че те са си добре някъде там на тяхната планета и не се мъчат като мен..................