31.12.2008 г. 05:06:27 - Чернови

Кафе

Кафе. Страхотен повод
в очите ти да се разтворя.
Отново... И отново
да виждам пролет през прозореца.

И как да вляза с друг
в това кафе? В това кафе,
където твоят дух
на синия диван в очите ми чете?

22.01.2007

На този мъж всички цветове му отиват... Почти го докарах като Богомил Райнов в "Господин никой". Жълто, розово, оранжево, зелено. Особено: синьо, зелено и жълто. Радост. 21.02.2007

Уникати

Притежавам е-сертификати,
че съм собственик на уникати.
Всъщност пред фалшификати
ахкат моите познати.

18.06.2007

Кратки

В такава нощ не може да се спи -
изпълнена от мирис на липи.

Дробовете ми се разпъват на хармоника
от новия инструктор по физиотоника,
студентката по електроника, Вероника.

А моя скъп приятел Коста
пере си ризата Лакоста
под моста на река Огоста.

19.06.2007

С жълт пуловер в жълта стая
аз   и     ти     си    пием   чая,
с жълта захар, в жълти чаши
с     много    жълти   алабаши.

Safe mode

Изпуснати думи, странни реакции...
Просто влязох в режим "safe mode".

02.12.2007

Ако поезията е оръжие,
не стреляйте по пианиста с амфибрахии.

10.01.2008

По ЕРА
Не лесно да си тиква.
Не е лесно, но се свиква.

17.03.2008

Ако вземат, че се гръмнат
всички шефове веднага,
пред очите ми ще съмне -
няма по-добра награда!

09.04.2008

Когато щурмувате  моята стряха,
цинизъм  е моята маска за дишане.
Обичам жените, но вие не спряхте.
Не мога на всички сонет да напиша!

24.08.2008

В търсене на началото

Нова страница все отварям,
за да търся ново начало,
стари грешки обаче повтарям
и началото избледнява.

Ще преплувам онази река
от затлачени чувства и мисли
и с началото ще полетя
да откривам вечните истини!

11.12.2008

Нова година

С гирлянди, ябълки и орехи,
и с бъклица тръпчиво вино
пристига Новата година!

Стрелките весело се гонеха,
снежинките и те танцуват.
Зън, зън, звънчета май се чуват.

Искри шампанското във чашите
а в баницата се подрежда
късмет за здраве и надежда,

с която лошото да плашим.
Да тропнем Дунавско хоро
и нека да е по-добро!

17.12.2008

 .. с неочакван край

Жената на море с децата
замина вчера с автобуса.
Свободен съм из махалата
да пия бира с нещо русо.

Да се развихря философски
в изкуствоведски теми разни,
да го ударя през просото,
да се поддам и на съблазни.

И както кротко си мечтаех
за подвизи неотразими,
пристигна тъщата. За жалост
с ремонти бързо приземи ме.