да се представя и аз поетично :)
Макар че не съм фен на флуд-ването на виртуалното пространство с един и същи текст, все пак смятам, че трябва да се представя, след като нахлух с вратата в гостната и почнах да мрънкам ;)
трамвай желание
Други неща мога да ви кажа къде да намерите, ако искате :)
Приятно ми е,
Яна
трамвай желание
качи се
жената с очите които развеждат мъже
жената
с очите които карат други жени
да сънуват кошмари
да дръпнат аварийната спирачка
в случай на нужда да разбият прозореца
с малкото чукче
да си прибират коремите
да си проверяват червилото
да си приглаждат полите
да отбягват погледа й
качи се жената с очите които развеждат мъже
и заплака
Други неща мога да ви кажа къде да намерите, ако искате :)
Приятно ми е,
Яна
Много се радвам да те видя тук и ще се радвам да дадеш линк към още твои стихове. :)
А аз ще те поздравя със следните мои любими два, защото по незнайни причини ми изскочиха в съзнанието щом прочетох твоя, а са и по темата :)
Жената-сричка
Тя умее да бъде обичана...
Личи си
през шахматно-състрадателната воалетка,
скроена по веревите на преднамерено-зелените очи.
По разговарящите с изненадата
зяпачи на изчезване.
Пристъпва ангелски - на ъгъла в сърцето-
изглежда жълтата и къща е прелюдия -
миг преди охрата от сянката й
да отскубне поза
и да нашари със пастели
тръпчивия парфюм на входа,
за да я забърза.
На улицата,
преди споменът и да се случи,
Жената-сричка тропва по паважа
със токчета от удивителни
и докато се връща
от тъничкия връх на самочувствието им,
подучва най-ревнивите мъже
да пропилеят понеделниците в пазаруване,
в догонване на цветни рокли
и в криволичене
по стъпките на деколтето й.
Гергана Атанасова
Онази
Онази русата
С вълшебните обятия
Която искаше фенерите да светят
Докато танц рисуват рамената и
Онази щурата
Онази
Достолепната
С трапчинките
С усмивката
С либидото
Лекуващо дълбоки меланхолии
Онази
Дето ми крещеше
Free-e-dom
Докато се търкаляхме из хола
Не бих желал да взема за съпруга
Не бива да е ничия съпруга
Съпружеството
Както предполагате
Ще сложи камъни върху крилете и
Ще я привърже с пранги към децата и
А аз бих искал да остане същата
Газела
Ако мине под прозореца
Икона
Ако ме допусне в храма си
Дивачка
Щом застена под снагата и
Такава
Че да ми докаже смисъла
На собствения ми
Бодлив
Живот
Красимир Йорданов
добре дошла
Хубав стих, а и Веско подходящо се е включил.