"Кръстопът на думите" - ПОКАНА
Четвъртата поетична среща "Кръстопът на думите" ще се състои на 25 януари (четвъртък) в книжарницата на София Прес, на ул. "Славянска", 29, от 18.30 часа.
На кръстопътя се очаква да пристигнат от четири различни края
Камелия Кондова, Атанас Капралов, Ивайло Диманов и Иво Георгиев,
с надеждата, че заедно могат да направят нещо приятно.
"Кръстопът на думите" е ежемесечна инициатива на Съюза на българските писатели ( макар че срещите напоследък са по-скоро ежегодни), с цел доколкото е възможно, да съкрати разстоянията от непознаване, както между творците и читателите, така и между самите автори.
На кръстопътя се очаква да пристигнат от четири различни края
Камелия Кондова, Атанас Капралов, Ивайло Диманов и Иво Георгиев,
с надеждата, че заедно могат да направят нещо приятно.
"Кръстопът на думите" е ежемесечна инициатива на Съюза на българските писатели ( макар че срещите напоследък са по-скоро ежегодни), с цел доколкото е възможно, да съкрати разстоянията от непознаване, както между творците и читателите, така и между самите автори.
БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
Още стихове на поетесата - тук
УСМИВКАТА НА ДЯВОЛСКИЯ МОСТ
Разкрачена
усмивката му над реката,
привлича дяволи и дядовци.
Дяволите правят дяволии,
а дядовците са се хванали за въдиците
и додяват на реката.
Понякога
небето слиза много ниско,
стъпва върху гърбавата му усмивка
и казва на реката : „Тръгвай”!
Тогава в каменните къщи, вечер,
децата се притискат в майките си
от страх,
да не си замине и усмивката на моста със реката.
А когато сънищата им се осветят
от утринта облети,
децата проумяват –
дядо Бог е пъдил дяволите
с водните си пистолети.
Още стихове на автора -тук
А аз съжалявам искрено, че не съм в България и няма да присъствам.
Ако някой се възползва от поканата, нека разкаже после впечатления, за да мога поне да погледна през неговите очи... :)
Приятно изкарване!!!
Аз също порових из нета, но освен, че е текстописец на популярни поп фолк
изпълнители, друга поезия не изрових...Мистерия.
Нищо.На срещата можем да чуем повече:)))
Първият линк не се отваря обаче. (или поне при мен)
Приятелско
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото, всъщност искам да се любим...
Как се обича художник
Камелия Кондова
И който се представя, че е лесно -
простете ми, обаче е глупак!
Разделя ни един прочетен вестник
и ни сближава съмналия мрак.
И стискам зъби, да не се търкулне
сълзата ми - един излишен плод,
когато псува българския футбол
(и покрай него целия живот).
Когато всяка вечер се сбогува
с последната картина - след това
безпаметно-пияно ме целува.
(Така се люби само след Смъртта).
И аз разбирам, вече я е срещал.
В една подобна нощ е била тук.
След нея аз съм спомена за нещо.
което се е случило със друг.
Аз просто дилетантски я замествам.
И чакам да потропа някой ден.
Дано й стигнат нежност, смях и песни -
да го обича повече от мен.
На мъжа ми
Не надничай в съня ми — няма твои познати.
Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.
И ме грабват от теб на конете крилати
и за стотен път виждам, че земята е обла.
Знам, че викам насън — запуши си ушите.
Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.
От далече се връщам и от страх съм пропита.
И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.
Отдалече се връщам, ала още се връщам.
Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.
Остани в тази наша, земна, истинска къща.
Нека аз изкупувам часовете ни грешни.
Нека теб не закачат! Нека теб и децата
да оставят на мира — да сънувате тихи.
Аз подпалих небето, аз продъних земята —
неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.
И не ме съжалявай — не съм толкова млада.
Мойте нощни злодеи със апостолски маски,
са мъжете, които
съм изпратила в ада.
Приятели
Камелия Кондова
Не си признавам, че нагазвам в шума.
Все още няма видими причини,
за да не вярвам във добрата дума
и в тъмното, което ще отмине.
Навярно недостатъчно ме лъжат.
Или пък аз невинаги разбирам...
Осъмвала съм ничия и чужда.
И знам, че не е болка за умиране.
Не смея да ви преброя, защото -
разбирам, и на вас не ви е лесно.
И пак отложих с няколко живота
онази смърт -
пред пилците наесен.