Ти и аз

Очите ти...са зелени и омайни...

в тях се потъва...и няма излизане...

опасно дълбоки...привличат безкрайно...

и трябва да мислиш...още на влизане...

Устните ти... топли...и меки са...

без глас крещят...да ги целуваш...

по тялото ми правеха...пътеки...

и ме караха...отвътре да бушувам...

Ръцете ти...са всякога различни...

безумно страстни...или много нежни...

да се държа...ме карат неприлично...

като в онези мигове...вълшебни...

Очите ми...не зная какви са...

казват..., че са сини...и добри...

навярно някой...може и да се залиса...

когато не плачат..., а са пълни с мечти...

Устните ми...зная, че са много жадни...

и страшно искат...твоите да срещнат...

но, понякога са строги...безпощадно...

когато търсят правдата...горещо...

Ръцете ми...понякога са много нежни...

и искат дълго да те милват...с жар...

а, понякога...макар и крехки...

геройски понасят...всякакъв товар...

Хем сме много различни...и двамата...

Хем...си и много приличаме...

Не понасяме твърдо...лъжата, измамата...

и можем безкрай...да обичаме...

Ти си Слънце...изгряло в новия ден...

Луна съм...изпълнила с тайни нощта...

Всяка вечер се сливаш...със мен...

и ме изпращаш влюбено...в утринта...