Стига с тая меланхолия
Две седмици минаха
От пролетта ли, от какво,
Аз все не тъжа!
Нима дъждът не продължава?
Завчера зимата се върна.
Сняг падна.
Но моят смях все там е.
И гледам от витрината
ми се усмихва смахната
червена шапка.
От пролетта ли, от какво,
Аз все не тъжа!
Нима дъждът не продължава?
Завчера зимата се върна.
Сняг падна.
Но моят смях все там е.
И гледам от витрината
ми се усмихва смахната
червена шапка.
Слънцето е плажна топка,
вълните го носят към мен.
Аз съм шапка "идиотка"
върху главата на един гамен.
Сега се моля на вятъра
"Махни го от мен!"
Не искам да съм шапка
върху главата на гамен.
Но се оказва, че гаменът
бил малко нещо джентълмен -
на слънцето свали той шапка...
Пък аз си мислех, че на мен!
Елеонора Пенева
За този стих се присетих :)
Поздрави!!!
Стига с тая меланхолия!!!:)))