Промяна | Поезия

исках да си ми удобен
прекроих те
не помня кой ми даде ножици
конците сама ги измислих
иглите създадох

дълго те рязах на фигури
и още по дълго съшивах
не разбрах кога си отиде

сега съм цялата в кръпки

Добави коментар

Категории

Поезия

Коментари

pestizid преди 19 години и 3 месеца

Не са кръпки това, а поетичен пачуърк. Поздрави! :)

aragorn преди 19 години и 3 месеца

Ей,най-после една жена да се осъзнае! ;))
Прекрасно!

nadita преди 19 години и 2 месеца

Малко ме затрудни с тая думичка пачуърк...спомням си преди време как си направих декоративни възглавнички от различни парчета плат.

Благодаря,Дона!:)

nadita преди 19 години и 2 месеца

Дали съм се осъзнала...на знам,просто пораснах на височина,на широчина и на мисъл,от това ще да е.;)

svetlina преди 19 години и 1 месец

Хих - а той порасна ли?
На бас, че не - мъжете никога не се осъзнават. Арагорн, жените понякога растат, мъжете просто не знаят, че им е нужно...