Поезия 21.05.2006 veselin 220 прочитания

После ще се уча да покълвам

После ще се уча да покълвам

Да можех да съм по-висок и тънък,
надвиснал в сенки на дървета.
Със поглед да запаля шумата,
листата, клоните и ветровете.
Да ме размесваха в боите си
възглинените пръсти на пълчища.
да се събуждах два пъти по-цветен
и татуиран във измислици.
Поне веднъж да полетя,
след хилядите опити по мръкване,
да превъзмогна болката след падане,
кръвта по коленете и разкъсванията.
Чудесно би било, за да се случи
магнитното обръщане на полюси
и Гравитацията във съня си
да забълнува и да проговори...
За чувството на безтегловност при летене.
За великаните
и за растежа на растенията.
Да ми разказва, ако ще до съмване,
а после ще се уча да покълвам.

Веселин Иванов, 21.05.06

Категории

Реклама

Коментари

shtepselinka
shtepselinka преди 19 години и 11 месеца
Веско, това е супер яко!
veselin
veselin преди 19 години и 11 месеца
Благодаря, Щепси!
Много ценя мнението ти и се радвам, че стихът ти е харесал. :)
aragorn
aragorn преди 19 години и 11 месеца
Веско, ако продължаваш да пишеш все така със сигурност ще се превърнеш в любимия ми български поет! Имаш талант, братле - коя ли е музата ти? Разкажи ни в Литература! :)
veselin
veselin преди 19 години и 11 месеца
:)
Данке, Арагорний! :)
музи - много! :)