и няма кой до мене да се спре.
Да поговорим заедно за водата,
за ценностите на дъната.
Устоите къде са в мръсната вода,
в дълбочините на света.
Преди много време, мойта стара баба Мида,
разказваше ми, как нейната прабаба Миида,
е казвала, че всеки, слад като умре,
в друг свят ще иде и ще се преоблече.
Черупката ми, тя въобще не е красива,
не забелязва се, със дъното се слива.
Живота ми сега, обикновен го има
и прознотата в мене е същинска морска зима.
Истината, не отдавна, тя до мен дойде,
приех я цялата, като дете.
Песъчинка е във бурното море.
Ненужна счита се от този свят,
където хишника наричан е богат.
Та баба ми разказваше преди,
как всеки ще се преобрази.
Ще бъдем в друг, различен свят,
със друго той измерва се богат.
Там гледа се на мидата в сърцето,
дали работила е с нея във морето.
Истината, тя дали е съхранила
и колко се е уголемила.
Когато трудно е и невъзможно е дори,
и тинята около мен стои,
тогава, истината ми помага,
несправедливостта да преодолея,
и много тъмнота да преживея!
Ще пазя я във мене да стои
и както баба каза-
ако работя с нея ще се уголеми.
Там горе някъде, света е друг
и гледа се не на лицето,
а на всеки във сърцето.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи