Няма те!

Няма те!
И вече нищо не е,
както е било преди...
И аз не съм.
От липсата ти чак боли.
Не дишам.
Не усещам нищо.
Умрях от мъка.
Удавих се във твоето отсъствие.
Защо?
Трябваше ли да се уча да плувам?
Та аз не съм риба...
Езерото е празно.
Вълните са кухи и глухи.
Рибите лежат на дъното
с надути кореми.
Отдавна са мъртви.
Точно като мен.
Няма те!
Ако беше тук,
щеше ли да излекуваш болката?!

momo

Коментари

acecoke преди 20 години и 1 месец

Момо, много е готино! По принцип не коментирам, когато не мога да кажа нищо повече, ама изразните средства са невероятни. Като цяло ме изпълва неописуемо... Айде и аз кат' Весо започнах да анализирам :))

veselin преди 20 години и 1 месец

Това, драги ми Ейскокович :), е единствено признак, че ти е харесало много. И на мен ми е странно да коментирам стихове в повечето случаи, но понякога искаш просто да напишеш коментар на някого, за да му покажеш, че си оценил това което е написал. А какво ще напишеш - все тая :)
Поздрави, Момо!

momo преди 20 години и 1 месец

Много ви благодаря за милите думи, макар че не знам защо публикувах тук това като то не е точно поезия.. Нямам представа какво е, но във всеки случай е лишено от каквито и да било рими...

veselin преди 20 години и 1 месец

Това, Момо си е абсолютен бял стих, в който има много ритъм! Точно тук му е мястото :)

Krassie преди 20 години и 1 месец

Наистина,е изпълнено с ритъм и състояния,на това което си чувствала,когато си го писала!

Още по темата

Коментари