На колене

Животът мой, като пътека през пустиня
безшумни стъпки, пясъчна тъга
Душата ми, една светиня
мъждукаща без капка светлина.

Сърцето, ако може да говори
не би проронило и звук,
защото туй което аз му сторих
е, че забивах гвоздеи в него с чук.

Борбата ми е вече непотребна
Мечтите ми, изцапани със кал
Стремежът към една любов последна
угасна безвъзвратно опустял.

Сега съм тук и паднал на колене
Предавам се на своята съдба
назад да се обръщам и да стена,
че нямам сили даже за сълза.