БЕЗНАДЕЖДНО

          Днес съм в малко странно настроение и може би затова се върнах към един безнадежден период, през който написах моето БЕЗНАДЕЖДНО.Тогава бях щастливо влюбена и всяка минута, през която бяхме далеч един от друг ми се струваше най-трагичнато нещо...Господи, колко истинска съм била, а дали е трябвало?...Днес си давам сметка, че май не...
             

  Нарисувах очите си - две горящи жарави
  (имах някога нежни,красиви очи).
  От листа ме изгаряха две зеещи рани
  и от тяхната болка занапред ще боли.

  Нарисувах ръцете си - толкова слаби,
  сякаш гледах ръцете на малко дете...
  Не протегнати, а увиснали ,примирени...
  Не онези гальовни и нежни ръце.

  Нарисувах устата си - безформена бездна,
  не онази позната до болка уста...
  Тишината във нея, така безнадеждна,
  ми припомни, че всъщност аз съм тази жена.

  Осъзнах, че те няма и аз се превърнах,
  във едно непознато за мен същество...
  Искам другата, дето бях да се върне,
  да изтрие ужасното тъжно платно.