Начало
Регистрация
Вход
Поезия
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Поезия
Атанас Капралов
от
efina
на 27.01.2007 19:27
5 коментара
,
4359 прочита
Поезията на Атанас Капралов трябваше да пусна, като коментар, на друго място, както бях обещала, но изказването, което прочетох по повод един
от стиховете му, предизвика индивидуалното ми внимание.
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ
Там някой парите си смята,
друг
дебне го
в сгоден момент...
А аз си представям
жената,
която е влюбена в мен.
Добра.
Неподкупна.
Ранима.
Направила избор свещен -
да бъде
и лято,
и зима
единствено влюбена в мен.
С какво тази чест заслужавам?
Не съм ли за рицар роден,
щом тя
ми е нужна
такава -
завинаги влюбена в мен.
Не мога да бъда
безличен.
Вулгарен.
Страхлив.
Унизен.
Пред целия свят тя се врича
до смърт да е влюбена в мен.
Аз трябва с очи да й светя.
Мъжествен.
Висок.
Озвезден.
Тя влиза
с дъха си
в сърцето,
заблъскало влюбено в мен...
...И ако след време съдбата
превърне ме в жалък кретен -
виновна ще бъде
жената,
погребана
някъде
в мен.
Човекът, коментирал "Предопределеност", смята, че от тези редове ще
излезе добра чалга песен, позовавайки се на последната муза на поета - чалгата.
Това е стихотворението, от любовната лирика, което най - много ме впечатли.
Вярно, не претендирам да съм голям спец в поезията, но чак пък чалгарка, не очаквах да изляза... :)))
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Веселин
на 27 януари 2007, 19:35
Ако чалга песните имаха такива текстове...
Ама не би... :)
#
| от
efina
на 27 януари 2007, 20:12
Към този танц определено имам слабост, но и това е много добро:
ТАНГО
на Н. Йорданов
Успехът
е красивата жена,
която обещаващо ми кима.
Какви антични форми!
Сатана,
Ти чакаш знак от мене ли?
Води ме!
Ще я поканя на едно танго:
да чувствам
как божествено дъхът й
опива ме,
как бесният нагон -
в кръвта ми блъска,
разума ми мъти!...
И докато във танца се въртя,
пиян
от свойта бляскава победа -
сдружените очи на завистта
ще ме промушат
с острия си свредел.
Аз ще усетя болката ей тук -
зад темето.
И в миг ще изтрезнея:
танцуват не съпруга и съпруг,
а проститутка със клиента неин.
Ще се стопи под маската от срам
лицето ми...
Но в танца ще се нося,
разбрал,
че аз съм сам,
по - страшно сам
и от стотинка в шапката на просяк...
...А щом играта свърши,
при кого
приют ще търсиш,
жалък прелъстител?...
Освен да чакаш другото танго,
забързан
в марша траурен
на дните си.
Посвещение към "баба, която ме научи на всичко важно в този свят...",
както каза самият автор.
СБОГУВАНЕ С БАБИНОТО СЪРЦЕ
Издъхна кротко баба -
с отворени клепачи...
А аз стърчах край нея
и питах оглупял:
дали да стискам зъби,
дали да се разплача,
дали да се напия във кръчмата от жал?
Разкъсало синджира,
вън дворното ни куче
зави,
петелът духна в тръбата си от яд.
Продумай нещо,
бабо!
Смаленото й трупче
блестеше като жълъд
от мрачния креват...
А беше този жълъд
дъб с царствена осанка.
И аз,
врабец наперен в короната му сврян,
излитах и се връщах под неговата сянка -
с крилца изпокълвани,
с проскубани пера.
Как бързо отмалявах в прегръдката набожна
на яките му клони!
А някакъв щурец
засвирваше,
щом вечер във приказното ложе
сънувах пак Мадоната със своя Младенец.
Светица беше баба!
Имане от сърдечност
в очите ми зарови тогава като в храм.
Раздавах по жълтица на близки и далечни,
когато после тръгнах
към щастието
сам.
Но щастието вечно като подплашен гущер
прегризваше опашка и духваше...
С ръце
във празните джобове,
с прокъсани обуща
изпращах аз на баба голямото сърце.
И сякаш мойто детство ме близна със муцунка,
когато се навеждах
край зиналия ров -
очите да затворя,
челото да целуна
на мъртвата надежда
за вяра и любов.
#
| от
Serenity
на 28 януари 2007, 02:01
Хаха, не мога да повярвам, че тук има стихове на чичо Наско :)
А той е чичо Наско за мен, защото сме семейни приятели от много години, обичам и уважавам и него и жена му, както и двете му дъщери - мои приятелки.
Наскоро той представя новата си стихосбирка тук, в Димитровград. Бяхме там и беше прекрасно. Той наистина е много добър поет, определено заслужава да стои в тази общност :)
#
| от
efina
на 29 януари 2007, 20:02
Абре, моме, ти знаеш ли колко търсихме поезията на чичо ти?
Ще се радвам да драснеш нещо негово и от теб някога:)
От стихосбирката "Дамгосан":
ДАМГОСАН
на Пеньо Пенев
С вой
глутница от помияри
пак препикава твойте кости -
...звучене вехто...,
...теми плоски...
И ти си аут от буквара.
Избухват мините от хули:
Пияница!...
Развратник!...
Търтей!...
И твоят паметник безсмъртен
се срива с гръм на кота нула...
Пощада късно е да просиш.
Защо е тази злост -
не питай...
В държавата на подлеците
поетът
ражда се
дамгосан.
В държавата на клеветата
поезията
е
присъда.
Днес като вещица я пъдят
на българите от сърцата.
Минута съвест е излишна!
Секунда доблест е опасна!...
Епохата ни
днес
прерасна
в епоха на молци и мишки.
И ти,
поете,
пак си рана...
Но
блед,
нагризан,
горд,
навъсен -
гризачите от теб изтръскай
и удари по барабана!
Дано
под тоновете мерзост
събудиш на доброто кълна -
преди смрадта да ни погълне
и племето ни
да изчезне.
СВЕТОВЕ
Тоя свят е тъй блудкав със шегите си плоски:
грубияни те учат на красиви обноски,
мъжеството ти преливат импотентни влечуги,
тържествуват безличия с твойте лични заслуги.
Тоя свят е тъй низък със коварствата свои:
щом си честен - доносник те наричат копои,
цяла хайка крадци вика: "Дръжте крадеца!",
подлеци за предателство съдят тебе -
светеца...
И какво ти остава?
Пред съда със насмешка
да признаеш вината си - ти си тук по погрешка.
По погрешка на тоя свят съществуваш,
но тоя.
И челото си пръснал -
да потеглиш към своя...
ПРЕДУТРИН
Комините на изток като пръсти
ревниво хващат слънцето във плен -
да пише йероглифите им,
пръснати
по целия небесен пергамент.
Дърветата нахлузват свойте ватенки...
Потегля без диоптри автобус...
А аз,
на мирозданието пратеник,
вървя и пробвам въздуха на вкус...
Измитите копита на паветата
обувките ми ритат
по носа...
И все не смогвам да разчитам цветните
предутринни загадки
на часа...
Кой изцеди лимоните в прозорците?
Нима са вече с пламнали уши
антените?
И как онези хора там
за сянката си спирката заши?...
Но късно е -
градът от свойте две лица
избрал си е едно...
Привет,
нов ден!
И пак ме смилат в мощните си челюсти
заводи с дъх на сяра и цимент.
#
| от
Katherine
на 01 февруари 2007, 23:10
Опитах се да си представя "Предопределеност" на фона на чалга, но не се получава. Тц... Даже да ги напиша в едно изречение ми се стори странно...
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Гласувай за страницата в BGtop
За реклама
Начало
BgLOG
Поезия
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Sms - поезия
Podcasting
Еротика
За "Общност Поезия"
Забавление
Класика
Коментари на произведения
Любими автори
Любов
Любовна лирика
Музика
Невчесани мисли
Поезия
Преводи
Предложения
Произведения за деца
Размисли
Сонети
Стихове на чужди езици
Събития и Конкурси
Хайку
Хумор и Сатира
Нещата от живота
Символика
Събития
За BgLOG.net
Литература
Проекти
Интересни линкове
Култура и изкуство
Ключови думи
арагорн
валентин дишев
есен
зима
конкурс
лирика
литература
любими автори
любов
любовна лирика
мечта
мрачни стихове
поезия
премиера
пролет
сонет
стих
стихове
стихотворение на седмицата
четяща българия
всички ключови думи