Забавно изкарване на свободното време
Днес се оказа, че няма какво да правя. Вкъщи няма никой, шефът не се обади да свършим някаква работа, времето навън не ме предразполага към разходки, а паяжините в портофела ми не позволяват ходене на кафенце. И тъй - реших да се позанимавам с любимия ми дигифот и да поснимам нещо. И понеже от много месеци не се бях бръснал, реших да го сторя и да виприпомня как изглежда лицето ми без руното на брадата.
Как направих импровизираното студио, ще обясня по-надолу, а сега - резултатите:
Снимка 1. Автофотопортрет
Първият голям проблем, с който се сблъсках, беше автофокусът. Тъй като той работи на принципа на отразен сигнал /светлина, звук, т.н./, беше невъзможно да фокусирам върху себе си.
Както е известно, за да се получи добра портретна снимка е нужно да се използва режим на обектива над 50 мм (35 мм еквивалент), най-добре над 80 или с думи прости - да се използва зуум-а (увеличението) на дигитален апарат (най-чест с 3-4Х макс оптично увеличение) след средата, т.е. поне 2Х. Ето защо, за да се получи снимка като горната (Сн. 1) е нужно да застана на около 2 метра от апарата, а той фокусира на полуспусък, т.е. не мога да го стигна.
Проблема реших със следната постановка (Сн. 2):
Снимка 2. Постановка за "лъжене" на автофокуса
Снимка 3. Фокусиран автофотопортрет
Снимка 4. Още един
Снимка 5. Импровизирано домашно фотостудио
И накрая - във всеки един нАучен проект е нужно да се отбележи ползата, била тя индивидуална или обществена. Може би на всеки от вас се е налагало да си вади паспортни снимки. За най-официалните документи - лична карта, шофьорска книжка и задграничен паспорт, безпорно е добре да отидем на фото. Но какво става, когато ни трябват снимки за някакъв друг документ? Ами отиваме в кварталното фото и се ръсим отново 3-4 лв. застандартна поръчка и 10 кинта за експресна, и получаваме 4 мижави снимчици, които не стигат до никъде. От друга страна, една дигитална снимка 9х13 струва между 20 и 30 ст.
Ако погледнем изискванията за официална снимка (мързеше ме да ги търся), ще видим, че тя трябва да е 35х45 мм, като лицето трябва да е в центъра и да заема площ към 20х25 мм (ако някой знае стандарта да съобщи, моля). Имайки тези размери, с подходящите преизчисления можем да видим какъв размертрябва да е лицето ни на снимката. Пресметнах, че за снимка 9х13 см и резолюция 600х800 пиксела на снимката, лицето ми трябва да е към 233х277 пиксела.
Тъй като малкото ми апартаментче не позволявада се снимам от толкова далеч, че лицето ми да стане толкова малко (нали помните, че снимаме на зуум), аз свих ръчно снимката, като запазих габаритите й. Празното пространство запълних с изрезки от фона,за да не будят съмнение печалбарските ми помисли у фотаджията, а голотиите си цензурирах (Сн. 6) :))))
Така, когато си извадим 4 снимки 9х13 и ги платим по 20 ст. и си ги изрежем по гореупоменатите условия, ще имаме набор паспортни снимки за скромната сума от 80 ст. Освен това ще сме направили колкото проби си искаме и ще сме си направили всякакви козметични корекции, за които във фотото вече зимат левчета....
ПП Нито едно животно не пострада по време на експеримента. Освен аз, че ме заболяха краката да тичам от статива до табуретката :))). Леопардовата кожа си е чиста синтетика!
Как направих импровизираното студио, ще обясня по-надолу, а сега - резултатите:
Снимка 1. Автофотопортрет
Както е известно, за да се получи добра портретна снимка е нужно да се използва режим на обектива над 50 мм (35 мм еквивалент), най-добре над 80 или с думи прости - да се използва зуум-а (увеличението) на дигитален апарат (най-чест с 3-4Х макс оптично увеличение) след средата, т.е. поне 2Х. Ето защо, за да се получи снимка като горната (Сн. 1) е нужно да застана на около 2 метра от апарата, а той фокусира на полуспусък, т.е. не мога да го стигна.
Проблема реших със следната постановка (Сн. 2):
Снимка 2. Постановка за "лъжене" на автофокуса
Взех един обикновен стол и го поставих на табуретката, на която седях.Покрих му облегалката с вестник, за да може да отрази сигнала, а самата тя седеше точно там, къдетоми е лицето. Така можех да получа идеален фокус, а десетте секунди на самоснимачката ми позволяваха да махна стола и да се наглася, преди апаратът да е снимал. По-добре фокусираният вариант е показан на (Сн. 3 и 4).
Снимка 3. Фокусиран автофотопортрет
Снимка 4. Още един
Както се вижда на снимките, фонът е сравнително еднотипен (ако можете да наречете кожата на леопарда еднотипна :)). Не е нужно да притежавате някакви специални платна или други таквиз работи. Аз взех покривалките на дивана и фотьойла и ги закачих по секциите и вратите. Дори не са опънати и перпендикулярни на обектива, но това хич не си и личи. Нужно е просто да са достатъчно големи да покриват целия кадър. Ето иинтериора погледнат с малко по-мъничко зуум (Сн. 5):
Снимка 5. Импровизирано домашно фотостудио
И накрая - във всеки един нАучен проект е нужно да се отбележи ползата, била тя индивидуална или обществена. Може би на всеки от вас се е налагало да си вади паспортни снимки. За най-официалните документи - лична карта, шофьорска книжка и задграничен паспорт, безпорно е добре да отидем на фото. Но какво става, когато ни трябват снимки за някакъв друг документ? Ами отиваме в кварталното фото и се ръсим отново 3-4 лв. застандартна поръчка и 10 кинта за експресна, и получаваме 4 мижави снимчици, които не стигат до никъде. От друга страна, една дигитална снимка 9х13 струва между 20 и 30 ст.
Тъй като малкото ми апартаментче не позволявада се снимам от толкова далеч, че лицето ми да стане толкова малко (нали помните, че снимаме на зуум), аз свих ръчно снимката, като запазих габаритите й. Празното пространство запълних с изрезки от фона,за да не будят съмнение печалбарските ми помисли у фотаджията, а голотиите си цензурирах (Сн. 6) :))))
Снимка 6. Материална полза от автофотопортрет
Така, когато си извадим 4 снимки 9х13 и ги платим по 20 ст. и си ги изрежем по гореупоменатите условия, ще имаме набор паспортни снимки за скромната сума от 80 ст. Освен това ще сме направили колкото проби си искаме и ще сме си направили всякакви козметични корекции, за които във фотото вече зимат левчета....
На добър път и успех!
ПП Нито едно животно не пострада по време на експеримента. Освен аз, че ме заболяха краката да тичам от статива до табуретката :))). Леопардовата кожа си е чиста синтетика!
Идеята ми да пиша тук е друга. Докато четях постинга и разглеждах снимките, една мисъл просто не спря да ми дава мира. Напираха в мен въпроси и аз реших да ги поставя ребром: Защо, бе пиле шарено, защо, бе скъпи ми куме, си застанал като глътнал бастун? Как успя да докараш този безумен поглед? И защо, за Бога, си се облякъл и разгърдил като пуерторикански сутеньор? Ако не бях те виждала наживо, бих получила уплах и остра нужда от леене на куршум.
Мисля да пропусна да коментирам голата снимка, ти и без това знаеш какво съм способна да кажа по въпроса ;)
Иначе пак казвам: Браво за урока (да ти се чуди човек от де толкоз енргия)!
Иначе - благодарско за похвалите. Нещо за мускулите ми да кажеш ;)))
Липсата на вратовръзка обяснява само сутеньорския вид (въпреки, че не съм сигурна дали добре го обяснява ;), но не и бастуно подобния външен вид :)))
За похвалите - моля, моля, пак заповядай.