струва ли си?
Аз лично не съм убедена ,че искам да бъда учител и то тук в нашата побъркана държава.Материалният проблем за мен е най-маловажния в сравнение с това,което се очертава като бъдеще пред нас.Униженията,на които сме подлагани ежедневно и целенасочено унищожиха достойнството,та дори и самоуважението ни.Отваряли ли сте вестник и в него да не сме наричани с видимо пренебрежение -даскали/сякаш репортера господ го е ограмотявал/?Ходили ли сте в банка с молба за заем и да не са цъкали пренебрежително срещу доказания нищожен доход?Ами прословутия осемчасов работен ден...Исамо това ли...Представете си само как ще се чуства преподавателя по даден предмет ако оцелее след съкращенията-ще предава на целия поток,ще готви по сто урока на ден,ще влиза един час в пети един час в осми ,друг в десети клас,защото освен всичко останало трябва да бъдат спазени и изискванията НА РИОКОЗ/в тях предметите са степенувани в зависимост от това кои са били трудни и кои -лесни на здравния министър./Освен това на децата думата дисциплина е непозната,за родителя винаги виновен е учителя,а за директора-винаги прав е родителя...Документацията естествено върви успоредно с всички останали задължения/ако изчезне дневника-виновен е класния/.Тъй като сме на делегиран бюджет се топлим по 2-3 часа на ден,/през останалото време се топлят само в дирекциите и канцелариите с ел. печки/...и още и още ...Не ,не искам да бъда учител...въпреки ОГРОМНАТА ОТПУСКА!
Заставам зад всяка твоя дума, nikoq. Дори бих добавила - голяма работа ли е голямата отпуска, като не можеш да я използваш пълноценно? Колко от нас могат да тръгнат след мечтите си или ние можем само да говорим за мечти, но имаме забрана да следваме своите?...тъжно, но вярно.
Само с първата част на първото изречение не мога да се съглася, защото съм убедена, че искам да бъда учител. Искам да работя това, което обичам и за което съм се готвила през целия си съзнателен живот. Искам го, но знам, че тези, които са над нас спекулират именно с този наш идеализъм. Осъзнавам го и не мога да кажа категорично, че ще бъда учител до края, защото краят може да бъде различен.
Има обаче и нещо друго."Спусне"ли се нещо като великата идея на днешното време и ние прегръщаме идеята,и не само я прегръщаме,но и я доусложняваме.Конкретно-бях свидетел как колектив не само я прие,но и я доусложни,дораздроби идеята за диференцираното заплащане.Всяка точка роди подточки и всичко това да се навреди на някого,ако ще този някой да е колегата.Да се види колко "аз" работя и колко "той"не работи.Защо не го отхвърлихме това диференцирано?
И друго нещо съм чувала:Ама те децата си го знаят това,защо да не им го включим в открития урок пред родителите?След това се чудим защо се смъква материал към по-малките.Това,че децата си го знаят е добре,но дали го разбират си е съвсем друга работа.
Понякога се питам,защо някои висшестоящи особи се опитват да ме накарат да намразя нещата,които обичам?Е,да,обаче аз съм малко инат и като да не ми се иска да става тяхната.Отделен въпрос на каква цена.
Заставам зад всичко написано по-горе и си мисля,че много думи са спестени....Като да се уморихме да говорим !?!?Съгласна съм с теб, мила,донякъде.Ако сега започвах учителския си път,сигурно щях да потърся друг .Днес някак си, уморена от много щуротии, не мога да си представя как няма да имам 15 септември,макар че един ден ще го отстъпя на някого,който идва след мен.Страхувам се обаче, че няма чакащи...Ако шефът ти не е болезнено властен, ако не показва величието си пред теб и желание на мига да те смачка, ако не казва за твоите творчески умения" Какво от това,че може да прави еди какво си ,нека си го прави",ако ..., наистина 15 септември ще е твоята Нова година, твоят голям празник.Малко ме е яд, че и децата ми са педагози, макар че завършиха Муз.академия,че трябва да работят на още поне 1 място.
Ако няма кой да те накара да намразиш това, което обичаш , /както казва daleto/,това е истинското и може би трябва да го следваш.
Аз имам ... "превилегията" да съм извън учителската гилдия, т.е. участвам във борбата, но наблюдавам отвън вашите действия.
Като външен, но деен ... търсещ и добронамерен участник в ставащото аз наблюдавам следното:
При всички положения, поздравления за поставения така въпрос, nikoq! Всеки от вас ще си отговори сам и с това пробуждането ще получи поредния силен тласък.
от т. иванова
Често се изкушавах да пиша при вас, но все като че ли не ми достигаше време.Но четейки "Струва ли си?" искам да споделя и своите мисли. Винаги съм искала да бъда учител. Обичам да застана пред децата и те да чуят от мен това, което трябва да научат. И понеже преподавам български език , обичам да слушам различни техни мнения и виждания по изучаваните произведения. Но за първи път тази година се запитах : "За какво все още го правя?" И днес отговор на въпроса не откривам. чувствам се обидена и ми е болно.Обидена на отношението не на децата, защото тяхното уважение съзирам в погледите, а по- скоро на техните родители.на неуважението им и пренебрежението им към моята работа. Учител съм от 24 години и тази зима за първи път в моята работа една майка на невъзпитан и разглезен ученик ми заяви, че по- некадърен учител от мен не е срещала....защото му оставих заслужено 4 за срока.Обидена съм на минисъра, заради всичките хули и унижения, изсипани върху нас по време и след стачката. Обидена съм и ми е болно на всички институции преди него- районна администрация, РИО, столична община- за тях училището е последното място, което си заслужава да се вложат пари.Но все още искам да уча децата и да срещам вперените им погледи в мен. Затова съм все още учител.
Е, Тереза - как може да се обиждаш на тази жена, която не е успяла да даде възпитание на детето си дори?
Та тя просто няма ниво за да те обиди.
Можеш да се обидиш на някой съмишленик, който ти е равен, ама на тази ...
За хулите ... спомни си какво е получил Христос като благодарност от хората и ще видиш, че ние сме доста по-добре.
Министърът свърши и доста хубави дела през мандата си.
РИО-тата скоро ще ги закриват.
:-)))))))
Стъпвай смело в класната стая и гледай право в очите децата - с толкова обич!
Ани
Уважаема,Мария,
Всичко написано от Gadgi ми е до болка познато:и тона:и нападките.Аз много се радвам,че тя най-сетне се включи в блога,защото до сега ми изпращаше подобни ... на личната ми поща.Така поне вие-моите душеприказчици през изтеклите няколко трудни месеци разбирате,че аз споделям реалносъществуваш проблем.А децата-те си ме обичат и знаят,че и аз ги обичам...