Много хубав постинг, винаги е добре човек да осъвършенства езика си.
Дано целта наистина да е образователната, а не все същата - да се докаже, че шопските диалекти не принадлежат към българския език. Защото наистина е безумие, както българският народ и без това се топикато сняг пред очите ни, да оценяваш като сърби 2-3 милиона българи.
Аз много обичам употребата на преизказното наклонение и умишлено го използвам в моята работа като учител. Забелязала съм, че когато разказвам нещо на моите ученици и изложението ми е в преизказно наклонение, понеже то създава асоциация, свързана с приказките (нали в тях то се използва задължително?), те слушат с още по-голямо внимание и интерес.
Откъсът: http://arath.100webspace.net/sound/btv-novinite2.mp3 Текстът: Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно. Били са в една група в детската градана и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..."
Добре-е-е :) Чудесна идея :) Нека да проверим знанията си върху преизказното наклонение.
По първото упражнение - не виждам никъде форми на преизказно наклонение освен при лъгала.
По второто упражнение грешката ще я дам с удебелен шрифт.
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са(трябва да е били) постоянно заедно. Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..." (Според мен в цитатите е неуместна употребата на преизказно наклонение)
Да има грешка при лъгала, но каква е? Във втория случай грешката не е там. Пробвай да промениш всички преизказни форми в изявително наклонение и после по правилата за образуване на преизказно наклонение ги образувай, виж дали ще съвпадат.
Да, по принцип е неуместно да се използва преизказно наклонение по новините и не го използват винаги, но съгласи се, че ако говореха винаги в изявително (както правеше учителят ми по история), щяха да звучат доста странно.
Арат, нещо не разбирам. Според мен в първия текст няма преизказно наклонение освен при думата лъгала.
В първото изречение на втория текст е използвано изявително наклонение, а не преизказно:
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно.
В следващите изречения вероятно имаш предвид излишното сегашно време в трето лице: формите е и са.
Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците
Също така мисля, че не случило, а случело е по-правилно да се каже.
Браво, втората грешка я откри. Трябва да е случело, а не случило. Ако втория текст го обърнем в изявително наклонение, става:
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са (това си е сегашно време и няма нужда от преизказно наклонение) постоянно заедно.Бяха в една група в детската градана и в един клас в училище. Катосе случеше някой да се успи за час, всички закъсняваха, защото неможеха да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била(пак изявително наклонение, минало неопределено, защото фразата "замомента" има предвид "за през целия им живот" като "ходил съм Гърция","бил съм учител") петчаса: времето, в което бяха на изпит по математика и химия в София.И шестимата го изкараха и не се възползваха от привилегията наблизнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искашепърво да разбере какви са възможностите на всеки един..."
"случеше"е особена употреба на минало несвършено време, има значение на "винагикогато", а "случи" в минало свършено предполага само веднъж. Миналонесвършено преизказно време се образува с минало несвършено деятелнопричастие "случело".
Формите на глагола "съм", според мен тук епо-добре да ги има. Без тях се създава една по-голяма преизказност катов народна приказка.
В първия откъс фразите "дълго време" и "чевнася осигуровки" (а не "че е внесла осигуровка") предполагат еднаповтаряемост на действито, то ест тя не веднъж е излъгала, че внася, амногократно го е правела в продължение на много време. При повтарящи седействия се използва минало несвършено време (лъжеше). Възможно еизречението "арестуваха я, после тя дълго време лъга, че е внасялаосигуровки, но после си призна", то ест тук изреждаме еднократнидействия, макар и продължителни (нещо като "дълго време живях вЛондон"), но когато говорим за повтарящи се дейсвия в миналото,употребата на минало свършено време е някак неуместна. Така че битрябвало да е "лъжела".
В двата примера би трябвало да е преизказно наклонение, а не минало неопределено време. Съгласна съм, че по-правилно е живеели, а не живели. Аз обаче се колебая дали трябва да се каже са живеели или спомагателният глагол са трябва да отпадне.
Виж какво пише Л. Андрейчин в един свой учебник по български език:
При всички преизказни времена в 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са се изпуска.
В 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са в минало неопределено време по правило не се изпуска.
Наскоро пратих една моя разработка на урок в ДИУУ за оценяване. Асистентката ми върна курсовата работа, като беше направила някои корекции. Една от поправките беше следната:
Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.
Замислих се върху грешката и си я обясних с правилото, формулирано от Л. Андейчин. Ти как ще коментираш това?
Ами, пак ще кажа това, което съм го написал и горе (то е повлияно оттова, което пише в грматиката на Боримир Кръстев). Когато преразказваш(например в история/приказка/чужди думи, когато има повече от единглагол) е/са не трябва да ги има. Но когато правиш заключение илиразсъждаваш (това се нарича умозаключителна модалност) какво някойспоред теб е направил, е/са ги има. В твоя приемер забележи, че не си сложила е/са при втория глагол:
Дедал е нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.
Товаозначава, че просто преразказваш, че Тал превъзхождал Дедал, а неумозаключаваш. Щом си сложила "е" на първото, значи правиш личноразсъждение. Не знам наистана дали това си имала предвид, защото непознавам целия текс, въпреки че на мен също не ми звучи много правилнотова изречение. Ако става въпрос за заключение аз бих предпочел условнонаклонение:
Дедал не би убил Тал, който го превъзхождал, и полсе не би заживял със сина си като пленници на Минос.
Немога да кажа със сигурност защо бих направил така, но сигурно съм сеповлиял от училище. Там незнайно защо все ни учеха да избягваме глаголина "л/ла/ло/ли" (преизказно наклоние), може би от БАН все още на са сеуточнили за някои области от езика (друга такава област е клитичнотоудвояване: "Иван го видях") и не може да се прецени дали дадена конструкция е правилна или не.
Азсъщо знам, че е/са би трябвало да се изпускат, обаче съм забелязал, чена практика не е така. Лично аз срещам повече преизказни конструкции сучастието на е/са и някои от тях определено не ми звучат правилни. Майне бях много от помощ, ако искаш виж в сайта на БАН, там има секция за езикови справки.
Бих казала, че е по-скоро разсъждение, част от анализа на текста, а не преразказ, защото е обосновка към отговора на зададен въпрос. Ето виж - в скобите са дадени евентуалните отговори на учениците: Да прочетем въпросите от учебника.
1. Как Дедал и Икар избягали от острова? (Подборно четене на части от текста, в които се разказва как бащата и синът избягали от острова.)
2. Защо Дедал проклинал своето изкуство? (Защото обвинявал изкуството за смъртта на детето си по две причини: ако не поставял изкуството над всичко, Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос; ако не бил изобретил крилата, синът му щял да остане жив.)
Ами като е разсъждение защо на всички останали места няма е/са?
Според мен, под "разсъждение" Боримир Кръстев има предвид, разсъждение дали самото действие се е случило или не. Например когато един детектив казва: "Убиецът е влязъл през прозореца, докато жертвата се е къпела.Предварително е бил отрязал телефонния кабел. Щял е да нападне, когатое чул някой да чука на вратата.", той не преразказва чужи думи, ами виждайки счупения прозорец и отрязания кабел, заключава какво въобще се е случило, а не защо. Докато ти не разсъждаваш дали въобще Дедал е обвинявал изкуството, дали е поставял изкуството над всичко, дали е убил Тал, дали Тал го е превъзхождал и т. н., ти знаеш, че тези неща са се случили, научила си ги от някъде другаде (а детективът не), просто изразяваш причнно следствената връзка между някакви факти, на които не си била свидетелка.
Започвам да си мисля, че това дали е/са трябва да ги има се влияе от това дали ги има и в околните изречения. Това "е", дето си го сложила, наистина малко дразни, но не мога да си обясня защо. Мисля си, че ако въпросът беше "Защо Дедал е проклинал своето изкуство?" и ти навсякъде беше сложила е/са, асистентката нямаше да забележи никакви грешки, така поне мен "е"-то не би ме дразнило. Съветът ми е, когото пишеш в преизказно наклонение, намери някоя конструкция, за която си сигурна че трябва или не трябва да има е/са, и напиши целия текст според нея.
Дано целта наистина да е образователната, а не все същата - да се докаже, че шопските диалекти не принадлежат към българския език. Защото наистина е безумие, както българският народ и без това се топикато сняг пред очите ни, да оценяваш като сърби 2-3 милиона българи.
Откъсът: http://arath.100webspace.net/sound/btv-novinite2.mp3
Текстът:
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно. Били са в една група в детската градана и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..."
Къде е грешката?
По първото упражнение - не виждам никъде форми на преизказно наклонение освен при лъгала.
По второто упражнение грешката ще я дам с удебелен шрифт.
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са(трябва да е били) постоянно заедно. Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа: времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един..." (Според мен в цитатите е неуместна употребата на преизказно наклонение)
Във втория случай грешката не е там. Пробвай да промениш всички преизказни форми в изявително наклонение и после по правилата за образуване на преизказно наклонение ги образувай, виж дали ще съвпадат.
Да, по принцип е неуместно да се използва преизказно наклонение по новините и не го използват винаги, но съгласи се, че ако говореха винаги в изявително (както правеше учителят ми по история), щяха да звучат доста странно.
В първото изречение на втория текст е използвано изявително наклонение, а не преизказно:
Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно.
В следващите изречения вероятно имаш предвид излишното сегашно време в трето лице: формите е и са.
Били
Също така мисля, че не случило, а случело е по-правилно да се каже.сав една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случило някой да се успи за час, всички закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздялаебила пет часа: времето, в коетосабили на изпит по математика и химия в София. И шестиматасаго изкарали и несасе възползвали от привилегията на близнацитеАтанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са (това си е сегашно време и няма нужда от преизказно наклонение) постоянно заедно.Бяха в една група в детската градана и в един клас в училище. Катосе случеше някой да се успи за час, всички закъсняваха, защото неможеха да тръгнат без него.За момента най-дългата им раздяла е била(пак изявително наклонение, минало неопределено, защото фразата "замомента" има предвид "за през целия им живот" като "ходил съм Гърция","бил съм учител") петчаса: времето, в което бяха на изпит по математика и химия в София.И шестимата го изкараха и не се възползваха от привилегията наблизнаците "Мине ли един, в университета влизат всички". "Всеки искашепърво да разбере какви са възможностите на всеки един..."
"случеше"е особена употреба на минало несвършено време, има значение на "винагикогато", а "случи" в минало свършено предполага само веднъж. Миналонесвършено преизказно време се образува с минало несвършено деятелнопричастие "случело".
Формите на глагола "съм", според мен тук епо-добре да ги има. Без тях се създава една по-голяма преизказност катов народна приказка.
В първия откъс фразите "дълго време" и "чевнася осигуровки" (а не "че е внесла осигуровка") предполагат еднаповтаряемост на действито, то ест тя не веднъж е излъгала, че внася, амногократно го е правела в продължение на много време. При повтарящи седействия се използва минало несвършено време (лъжеше). Възможно еизречението "арестуваха я, после тя дълго време лъга, че е внасялаосигуровки, но после си призна", то ест тук изреждаме еднократнидействия, макар и продължителни (нещо като "дълго време живях вЛондон"), но когато говорим за повтарящи се дейсвия в миналото,употребата на минало свършено време е някак неуместна. Така че битрябвало да е "лъжела".
В двата примера би трябвало да е преизказно наклонение, а не минало неопределено време. Съгласна съм, че по-правилно е живеели, а не живели. Аз обаче се колебая дали трябва да се каже са живеели или спомагателният глагол са трябва да отпадне.
Виж какво пише Л. Андрейчин в един свой учебник по български език:
При всички преизказни времена в 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са се изпуска.
В 3 л. ед. и мн. число спомагателният глагол е, са в минало неопределено време по правило не се изпуска.
Наскоро пратих една моя разработка на урок в ДИУУ за оценяване. Асистентката ми върна курсовата работа, като беше направила някои корекции. Една от поправките беше следната:
Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.
Замислих се върху грешката и си я обясних с правилото, формулирано от Л. Андейчин. Ти как ще коментираш това?
Дедал е нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос.
Товаозначава, че просто преразказваш, че Тал превъзхождал Дедал, а неумозаключаваш. Щом си сложила "е" на първото, значи правиш личноразсъждение. Не знам наистана дали това си имала предвид, защото непознавам целия текс, въпреки че на мен също не ми звучи много правилнотова изречение. Ако става въпрос за заключение аз бих предпочел условнонаклонение:
Дедал не би убил Тал, който го превъзхождал, и полсе не би заживял със сина си като пленници на Минос.
Немога да кажа със сигурност защо бих направил така, но сигурно съм сеповлиял от училище. Там незнайно защо все ни учеха да избягваме глаголина "л/ла/ло/ли" (преизказно наклоние), може би от БАН все още на са сеуточнили за някои области от езика (друга такава област е клитичнотоудвояване: "Иван го видях") и не може да се прецени дали дадена конструкция е правилна или не.
Азсъщо знам, че е/са би трябвало да се изпускат, обаче съм забелязал, чена практика не е така. Лично аз срещам повече преизказни конструкции сучастието на е/са и някои от тях определено не ми звучат правилни. Майне бях много от помощ, ако искаш виж в сайта на БАН, там има секция за езикови справки.
Да прочетем въпросите от учебника.
1. Как Дедал и Икар избягали от острова? (Подборно четене на части от текста, в които се разказва как бащата и синът избягали от острова.)
2. Защо Дедал проклинал своето изкуство? (Защото обвинявал изкуството за смъртта на детето си по две причини: ако не поставял изкуството над всичко, Дедал е (тук трябва да отпадне спомагателния глагол) нямало да убие Тал, който го превъзхождал, и после със сина си да заживеят като пленници на Минос; ако не бил изобретил крилата, синът му щял да остане жив.)
Според мен, под "разсъждение" Боримир Кръстев има предвид, разсъждение дали самото действие се е случило или не. Например когато един детектив казва: "Убиецът е влязъл през прозореца, докато жертвата се е къпела.Предварително е бил отрязал телефонния кабел. Щял е да нападне, когатое чул някой да чука на вратата.", той не преразказва чужи думи, ами виждайки счупения прозорец и отрязания кабел, заключава какво въобще се е случило, а не защо. Докато ти не разсъждаваш дали въобще Дедал е обвинявал изкуството, дали е поставял изкуството над всичко, дали е убил Тал, дали Тал го е превъзхождал и т. н., ти знаеш, че тези неща са се случили, научила си ги от някъде другаде (а детективът не), просто изразяваш причнно следствената връзка между някакви факти, на които не си била свидетелка.
Започвам да си мисля, че това дали е/са трябва да ги има се влияе от това дали ги има и в околните изречения. Това "е", дето си го сложила, наистина малко дразни, но не мога да си обясня защо. Мисля си, че ако въпросът беше "Защо Дедал е проклинал своето изкуство?" и ти навсякъде беше сложила е/са, асистентката нямаше да забележи никакви грешки, така поне мен "е"-то не би ме дразнило. Съветът ми е, когото пишеш в преизказно наклонение, намери някоя конструкция, за която си сигурна че трябва или не трябва да има е/са, и напиши целия текст според нея.
Но за грешката, която съм допуснала, съм на същото мнение. Много по-добре звучи изречението без спомагателния глагол.