Човекът, който ни събуждаше

Моят позакъснял поздрав към всички колеги по случай Деня на будителите е разказът на Георги Мишев – „Човекът, който ни събуждаше”. Произведението беше публикувано в една стара читанка за втори клас. Винаги, когато го чета, се вълнувам толкова силно, че ми се насълзяват очите.  
 

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НИ СЪБУЖДАШЕ

Колко е добър учителят Илия! Винаги ще те по­хвали, ще те насърчи. И всичко знае! Почти като моя­та майка...

Настъпва вторият час, сега пишем. Вън е зима, но тук е топло. Навлекли са ни заранта вълнените фла­нели, затоплили сме се, тихо е. И очичките ни се за­тварят. Доспива ни се внезапно, като на малки деца.

- Хей, горе главите! - вика учителят Илия. - Кой там  клюма?  Не  се  предавайте!  Трябва  да  сте будни!...

После вади полираната цигулка и дръпва лъка по струните й. Ние ококорваме очи и запяваме след него.

Пеем за зората, която ни е огряла първи път. За земята между бели Дунав и Марица, що най любим на света. Земята, пълна с добрини.

Пеем и зелената карта, окачена отсреща, започва да трепти пред погледите ни. И не можем да разберем сънуваме ли, или наяве виждаме как шуми и се въл­нува голямата река, как се люлеят високите треви на равнините, как ехото от гласчетата ни отеква по бе­лите чуки на Балкана... Виждаме да се отдръпва хоризонтът и зад нашето село да се показват други села, други градове, други държави... Колко голям бил светът!

Как ли щяхме да го видим, ако не беше ни съ­будил учителят?

Георги Мишев