Честит Еньовден!
Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък.
Обитателите на селото боготворят и слънцето - източник на живота и гонител на болестите. В негова чест те устройват нарочно тържество на Еньовден /месец юни/. В този ден и млади, и стари се къпят за здраве и прогонване на болестите. Вярва се, че на този ден /рано сутринта/ и слънцето се къпе. Еньовския венец от билки и цветя е неразделна част от обредите на празника. Спазването на обичая спечелвало слънцето за плодородие и здраве, против градушка, срещу бродници и житомамници.
През този ден хората много се страхували /боели/ от жени магьосници, наричани бродници и житомамници, които ходели по полето нощно време и обирали плода на нивата, а след това го пренасяли на своята нива или нивите на съседното село. Обикновено те откъсвали най-големите и най-пълни със зърно класове и ги слагали в голяма торба или козиняв чувал. Жената бродница отивала на полето още вечерта, без да я види някой селянин. Със себе си тя вземала голо кросно и една голяма дървена лъжица. Когато тъмнината хвърляла черната си пелена, бродницата се събличала гола, яхвала кросното и заемала с лъжицата нападателна поза. В полунощ /потайна доба/ тя започвала да обикаля предварително набелязана берекетна нива и я обикаляла три пъти. След това заставала с лице към нивата и казвала съответно заклинание. На това питане цялата нива правела поклон, само царете на нивата /онези стръкове, които имат по два-три класа, т.е. едно зърно е дало бракясал плод/ оставали непоклатимо прави. Възползваната от преклонението на обикновените класове, бродницата-магьосницата откъсвала бракясалите класове и ги поставяла в торбата. Така откъснтия плод се запазвал до вършитба, когато го хвърляла в собствения харман.
Този обичай е спазван до лятото на 1885 г. Тогава на 24 юни такава бродница влязла в най-плодородната нива и казала заклинанието: Тук ли си Еньо? Що ме не питаш защо съм дошла? Тя обаче не знаела, че предварително е проследена от селските пъдари, които се били скрили в нивата. Като я чули да казва заклинанието, пъдарите се изправили с насочени към бродницата пушки и и отговорили: Тук сме. Ние знаем защо си дошла.
Пъдарите арестували изненаданата бродница и заедно с кросното, дървената лъжица и самодивското облекло я откарали в общината при кмета....От тук на сетне разбираемо е защо нито една жена от селото и съседните селища не посмяла да играе ролята на бродница, житомамница, магьосница. За известно време останало само къпането и обредът с Еньовия венец...
Така е било някога. Сега знаете как е.