Хайде да членуваме (правописно-синтактично)!
Честно казано, чудя се как да започна. Дали с това, че правилото за употреба на пълния и краткия член е онази правописна норма, която, по скромните ми наблюдения, най-много измъчва интелигентните българи и смущава спокойния им сън? Или с една констатация, направена от мой преподавател във Великотърновския университет преди години?
Ще започна с нея, пък дано ви подейства успокояващо. И тъй, паралелната употреба на пълния и краткия член при имената от мъжки род е най-изкуственото правописно правило в нашия книжовен език. Законно съжителство между две несъвместимости. Защото такова нещо в естествената, живата, говоримата българска реч просто няма. В нашите диалекти, на чиято основа се формират граматичните, лексикалните, правописните и каквито още се сетите книжовни норми, имената от мъжки род се членуват или само с кратък член (преобладаващо), или само с пълен (например в Централния балкански и в Странджанския говор). В нито един диалект не се срещат и пълният, и краткият член.
Защо и как тогава, ще попитате с право, се е наложило това изкуствено съжителство на граматични форми? История, приятели, история – борби за надмощие, опити за примиряване, съвместяване, така че да няма недоволни. Правилото, за което говорим, е едно от най-обсъжданите и най-променяните. Окончателно е утвърдено много отдавна – през 1899 г. с така наречения Иванчевски правопис (да не си помислите обаче, че коментарите са били преустановени като с магическа пръчица!). С едно кратко прекъсване (1921–1923) продължава да си действа и до днес.
И след цялата тази предварителна информация – да преминем към същността на въпроса. Така... Ще ви кажа нещо, което вероятно знаете. Написано е в предговора към “Нов правописен речник на българския език” (2002 г. – прясно-прясно!). Най-общо, пълните членни форми се употребяват, когато членуваното име е подлог, определение или именна част на съставно именно сказуемо, а кратките – във всички останали случаи. Толкова е просто и ясно! А вие се жалвате! Ами като напишете едно изречение, веднага започвате да му правите синтактичен разбор. За по-лесно – подчертавате подлога с една права черта, определението – с вълнообразна, сказуемото – с две черти и т.н.
Шегувам се, разбира се. И макар да съм филолог по образование, а може би точно поради тази причина, осъзнавам, че това правило е неуместно. Защото когато човек пише, той следи най-вече основната линия на мисълта си. За да спази правилото за пълния и краткия член, просто трябва да започне да прави анализ на написаното от себе си. Другите правописни правила (тук не говоря за пунктуация, т.е. за употреба на препинателни знаци), малко или много, са формални, на ниво морфема, дума, най-много словосъчетание, а това е на изреченско ниво!
Лош закон, но закон, са казали римляните навремето. Хайде да видим дали мога да ви бъда полезна с нещо. А да критикува всеки може. Ще представя с примери случаите, в които е редно да се пише пълен член:
1. Мисля, че ако човек малко се напрегне, може за секунда-две да посочи подлога в изречението. Например:Ще започна с нея, пък дано ви подейства успокояващо. И тъй, паралелната употреба на пълния и краткия член при имената от мъжки род е най-изкуственото правописно правило в нашия книжовен език. Законно съжителство между две несъвместимости. Защото такова нещо в естествената, живата, говоримата българска реч просто няма. В нашите диалекти, на чиято основа се формират граматичните, лексикалните, правописните и каквито още се сетите книжовни норми, имената от мъжки род се членуват или само с кратък член (преобладаващо), или само с пълен (например в Централния балкански и в Странджанския говор). В нито един диалект не се срещат и пълният, и краткият член.
Защо и как тогава, ще попитате с право, се е наложило това изкуствено съжителство на граматични форми? История, приятели, история – борби за надмощие, опити за примиряване, съвместяване, така че да няма недоволни. Правилото, за което говорим, е едно от най-обсъжданите и най-променяните. Окончателно е утвърдено много отдавна – през 1899 г. с така наречения Иванчевски правопис (да не си помислите обаче, че коментарите са били преустановени като с магическа пръчица!). С едно кратко прекъсване (1921–1923) продължава да си действа и до днес.
И след цялата тази предварителна информация – да преминем към същността на въпроса. Така... Ще ви кажа нещо, което вероятно знаете. Написано е в предговора към “Нов правописен речник на българския език” (2002 г. – прясно-прясно!). Най-общо, пълните членни форми се употребяват, когато членуваното име е подлог, определение или именна част на съставно именно сказуемо, а кратките – във всички останали случаи. Толкова е просто и ясно! А вие се жалвате! Ами като напишете едно изречение, веднага започвате да му правите синтактичен разбор. За по-лесно – подчертавате подлога с една права черта, определението – с вълнообразна, сказуемото – с две черти и т.н.
Шегувам се, разбира се. И макар да съм филолог по образование, а може би точно поради тази причина, осъзнавам, че това правило е неуместно. Защото когато човек пише, той следи най-вече основната линия на мисълта си. За да спази правилото за пълния и краткия член, просто трябва да започне да прави анализ на написаното от себе си. Другите правописни правила (тук не говоря за пунктуация, т.е. за употреба на препинателни знаци), малко или много, са формални, на ниво морфема, дума, най-много словосъчетание, а това е на изреченско ниво!
Лош закон, но закон, са казали римляните навремето. Хайде да видим дали мога да ви бъда полезна с нещо. А да критикува всеки може. Ще представя с примери случаите, в които е редно да се пише пълен член:
Директорът извика новия служител за справка.
Отборът бе победен от втория състав на гостуващия тим.
Във втория случай е важно да се определи правилно кой е граматическият вършител на действието, а не логическият. В действителност вторият състав на гостуващия тим е извършил този подвиг. Но ние няма да се подвеждаме и когато зададем въпроса “Кой бе победен?”, за да открием подлога, ще отговорим “Отборът”. Следователно тази дума заслужава пълен член.
2. Ако към подлога има определение, пълният член се прехвърля към него, да речем:
Силният отбор бе победен от втория състав на гостуващия тим.
3. Сега да разгледаме случаите, в които имаме именна част на съставно именно сказуемо. Тази изреченска част се определя сравнително лесно, не се стряскайте от названието й. Тя стои най-често след формите на спомагателния глагол съм и някои други глаголи, например явявам се, оказвам се, оставам, когато те се употребяват, малко или много, като негови синоними.
Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната.
В критичната ситуация Михаил се оказа мъжът с най-здрави нерви.
Във всички останали случаи извън изброените три се пише кратък член.
Има две формални правила, които могат да ви помогнат, когато се колебаете. Ако в дадено изречение едно име може да бъде заменено с той, то се членува с пълен член. Ако на негово място може да се постави него или го, редно е да се употреби краткият вариант.
С нощния здрач (с него) се появи и свежият полъх (той) на вятъра (на него).
Второто формално и неписано правило гласи, че ако пред едно име стои предлог, то задължително се членува с кратък член, например: на пазара, в пълния автобус, според мъжа ми.
И за да бъда изчерпателна, ето още три особени и редки случая на употреба на членовете:
1. С пълен член се удостояват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. – когато се срещат самостоятелно, например: “Рибният буквар”, “Храбрият оловен войник”, “Последният мохикан”.
2. Само с кратка членна форма се членуват съществителните имена от мъжки род, когато те представляват прякори и прозвища на лица, например: Иван Бухала, Петър Кривия.
3. Географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика се пишат с кратък член.
Така стоят нещата. Като се рових из историята на българския правопис, се натъкнах на един любопитен факт. След 9 септември (годината е ясна) правителството назначава комисия от езиковеди и писатели, която да изработи проект за правописна реформа. У членовете на комисията явно заговаря здравия разум и те се произнасят за свободната употреба на двете членни форми – пълната и кратката. Министерският съвет обаче не приема това предложение и запазва старото синтактично правило. И ако досега не сте имали основание да се сърдите на Отечественофронтовското правителство, ето ви една сериозна причина! :)
В текста една дума съзнателно е написана с кратък член вместо с пълен. Открихте ли я?
Великолепна статия!!! Изпитах огромно удоволствие от прочита й заради леката, непринудена и достъпна форма на поднасяне на тази доста отвлечена и суха материя. Браво! Ще очаквам с нетърпение следващите ти постинги, за които вече знам, че наистина ще са на високо професионално ниво.
Имам един въпрос. Ти казваш, че във всички случаи, когато имаме сказуемно определение, се употребява пълен член. Съгласна съм, че ако напиша: „Този човек е приятелят ми от бглог", ще членувам правилно сказуемното определение „приятелят", защото то се отнася към подлога, но ако същата тази част на изречението се отнася към допълнението като в следния пример: „И сега го виждам същия", би трябвало да приеме кратък член. Според мен случаи от този род могат да причинят някои обърквания. Ти на какво мнение си?
Днес ми хрумна друга идея и току-що разкрих нова категория, която озаглавих "Уроци, съвети, препоръки".
Каква беше причината? Заради отговора на THE_AI у мен се зароди чувството, че не всичко написано в тази блестяща статия може да бъде разбрано от всеки, заради използването на някои термини като подлог, сказуемно определение, допълнение и др.
Мисля, че за по-пълното им изясняване може да се напишат помощни статии към настоящата публикация, с които да се формират правилни понятия за частите на изречението и да се дадат по-подробни обяснения за извършването на синтактичен разбор.
Всъщност такива статии ще бъдат необходими и по други поводи (за изясняване употребата на запетайките например), което ще направим по-нататък.
Въпросът ми е някой от членовете на общността има ли време и желание да се захване с това важно обществено-полезно дело? Предложението ми е да започнем с изясняването на главните части - подлог и сказуемо.
ЕХе - всеки българин ходил до 4 клас на училище ги знае тези термини :) Ама въпреки всичко аз нещо не мога да ги откривам
:(
Я ми кажете дали е написано правилно това изречение:
"Според мен, въпросът трябва да е следния ..."
THE_AI, набързо отговарям, защото все още съм на работа.
"ВъпросЪТ трябва да е следнияТ"
Като се прибера, ще ти обясня по-подробно защо това членуване е правилно :)
Искам да помоля THE_AI да не тъжи за това, че не е открил грешката. Само и единствено с него ще споделя нещо, което, надявам се, ще го извади от тежката депресия
Пак ще изтъкна, че в моята работа не преподавам учебен материал, свързан със синтаксис, и даже бих предпочела ти да водиш тези теми, но само при условие, че това не отнема от ценното ти време и би го направила за удоволствие.
В отговор на запитването на THE_AI в предишния си коментар написах следното:
ВъпросЪТ трябва да е следнияТ.
Някой би се зачудил защо членувахме цели две думи с пълен определителен член в това кратко изречение, но веднага ще му отговорим, че в случая броят на думите няма никакво значение. По-важно е друго. Както вече стана ясно от заглавието на статията, правописното правило за прилагане на членната форма е свързано със службата на думите в изречението, която е предмет на изучаване от синтаксиса (наука за изречението).
За да определим каква роля изпълняват членуваните думи в конкретния пример, е необходимо първо да открием сказуемото. То е главна част на изречението и се изразява с глагол. Откривайки глагола, ще открием и сказуемото.
Ще припомним, че глаголът е част на речта, чрез която се назовават действия и състояния, свързани с лице или предмет. Лесно можем да го разпознаем, ако пред него поставим някое от местоименията аз, ти той... Ако се получи естествен израз, това е глагол. В нашия случай бихме могли да съчетаем местоимението той с глагола е. Ще се получи приемливото той е.
Длъжни сме да отбележим, че този глагол е по-различен от останалите, защото има помощна роля (с него се образуват сложни глаголни форми) и затова е наречен спомагателен.
Следващият ни ход е да открием другата главна част на изречението - подлога. Подлогът означава онова, на което говорещият чрез глагола сказуемо приписва някакво свойство или състояние. Можем да го разпознаем лесно по два начина:
Ще опитаме да го открием по първия начин. От всички думи само съществителното въпросът можем да заместим с подходящо местоимение и нашето изречение ще придобие следния вид: Той трябва да е следният. А чрез втория начин може да попитаме Кой е следният? и посредством отговора отново ще стигнем до същата дума. И двата начина ни насочват, че подлогът в това изречение е съществителното име въпросът.
Сега идва ред на най-трудната част - да дадем обяснение защо членувахме прилагателното име следният с пълен член. Ще се наложи малко да понагазим в терминологията и да дадем по-пълна информация за сказуемото, която преди малко спестихме.
В българския език комбинацията от глагол без самостоятелно значение (какъвто е спомагателният глагол съм) и име (или местоимение) се нарича съставно именно сказуемо. Малко са глаголите, които образуват съставно именно сказуемо, но за късмет точно нашият спомагателен глагол съм, който в случая е употребен в трето лице, единствено число, е в тази група. Така че преди малко, когато определяхме кое е сказуемото и посочихме само глагола е, не бяхме изчерпателни, защото тази комбинация от думи е следният трябваше да я разгледаме в цялостен вид.
Сказуемото се нарича съставно, защото е съчетание от две думи (глагол и име) и именно, защото в състава му участват по-често имена (съществителни, прилагателни, числителни) или заместители на имена (местоимения). Името назовава признака, който се приписва на подлога. В нашия случай е използвано прилагателното име следният, което е признак на подлога въпросът.
Да обобщим, че пълен член се пише и в двата случая:
Да ви призная, това беше първия ми опит, в който преподавам нещо, което е доста встрани от пряката ми работа като начален учител.
THE_AI, как можа да дадеш точно този пример?! :))) Съмнявам се, че съм ти била от полза, защото твърде вероятно е да не можеш да разбереш нищо от моите обяснения :(
А сега очаквам да отговорите коя дума в предходните изречения е написана с кратък член вместо с пълен :)))
Отговор на "загадката": "Да ви призная, това беше първияТ ми опит, в който преподавам нещо, което е доста встрани от пряката ми работа като начален учител."
Изцяло подкрепям мнението правописните (а и правоговорните, да не ги забравяме
) правила да бъдат обяснявани по-скоро "практически", вместо със сложна терминология. Поне аз така съм практикувала през краткия си учителски стаж и далеч по-дългия като коректор. Не е лошо да направим нещо подобно в тази група, мисля, че ще е от полза за много хора. За мен правилното писане и говорене е въпрос на усет към езика, не само на наизустяване на правила. И има хора, на които липсва този усет, както на мнозина липсва "нюх" към математиката например. Във всеки случай, не е толкова сложно да се научиш да пишеш без грешки (или поне с минимално количество), но е въпрос на тренинг, не само на знания. С удоволствие бих помогнала с практически обяснения, стига някой да прояви интерес. Поздравления за статиите на Павлина и Куини, наистина са на високо професионално ниво!
P.S. Аз обаче, за разлика от Павлина, смятам, че правилото за членуване на имената от мъжки род е необходимо и има важна роля за правилното възприемане на смисъла на писмения текст.
Изключително се радвам, че срещам още един съмишленик в блога. Здравей, Chu! С удоволствие бих се подписала под всяко твое изречение. Точно в момента нямам време за словоизлияния, но в някоя спокойна вечер може да “пофилософстваме” по общи теми. Не се стърпях да напиша този кратък коментар, понеже на човек не му се случва всеки ден да среща съмишленици. :) И виж какво, предлагам коректорите да не отговарят на задачките закачки. Има си хас пък да не открият грешките!
Здравей, Chu, и добре дошла :)
Страшно се радвам, че към екипа на общност "Образование" се присъединява още един страхотен специалист в областта на езикознанието.
Имаш пълната свобода да пишеш по теми, които представляват интерес за теб. Ако желаеш, можеш да се включиш и в инициативата за преподаване на онлайн уроци от твоята област.
Намножиха се коментарите по тази тема, но просто не мога да спестя този. Искам да защитя мнението си за излишността на разнищваното правило.
1. Това е само, единствено и изключително правописно правило и не важи за устната реч. Пропуснала съм да го напиша в статията, а не е маловажно. Говорейки на български, не сме задължени (слава Богу!) да го прилагаме. И никой няма да може да ни упрекне, че нарушаваме книжовните норми. Може и да има единични случаи в писмената реч, в които именно пълният член разграничава подлога от допълнението, но:
а. Я ми кажете, случвало ли ви се е да разберете погрешно смисъла на нещо чуто, понеже събеседникът ви е употребявал само кратки членове?
б. Не ви ли се струва, че прекрасно разграничаваме изреченските части, когато те са имена от женски и среден род – там (отново слава Богу!) имаме само по една членна форма.
2. Правописните и пунктуационните правила имат за основна цел (така си мисля, а може и да съм го чела в някоя теоретизация по въпроса)да внасят единство в писмения ни изказ. А когато едно правило масово се нарушава, тогава практически смисъл от него няма!
Chu, уважавам всяко становище, противно на моето, но не ти ли е омръзнало да поправяш именно сгрешени членни форми? И ги бъркат не ученици в прогимназията (а това правило се преподава още в началния курс), не гимназисти, а студенти, висшисти, хора с научни титли, които са изчели – или поне би трябвало – маса книги, но не са се впечатлили от правилно употребените в тях членове. Просто това правило отказва да влезе в главите на българите!
И знаете ли, преди да напиша тази статия бях 100-процентово убедена в излишността на обсъжданата тук книжовна норма. Сега съм 200-процентово.
Я накрая да се усмихна:
Че нещо много войнствено прозвучах.
Pavlina, не съм съгласна с теб, че статията е била излишна и ще го докажа математически.
Много добре знаеш, че ти я написа, когато общността все още беше заключена. Освен това аз своевременно не бях изпратила покани към моите приятели, защото не разполагах с имейлите им, което означава, че много малко хора имаха достъп до "Образование".
От два дена вече всеки може да посети това място, но въпреки предоставената възможност, ние все още сме малко скрити от останалия свят, понеже нашият линк се намира в една немалка колонка от общества с привлекателни наименования.
След всичко това, което обясних дотук, те моля да погледнеш цифрата, която показва колко пъти е била прочетена статията ти само за някакви си четири дни. Според мен това е най-отваряната статия от която и да било друга, публикувана в някое от новите общества на бглог.нет. Това говори за две неща: за твоето чудесно умение да пишеш по такива теми и за огромната нужда и желание на хората да знаят и учат правописните правила, без значение колко са изкуствени и безмислени.
Така че ти не само, че не бива да съжаляваш за положения от теб труд, а точно обратното - трябва да се гордееш с огромния си успех.
Само още нещо бих добавила. Лично аз нямам намерение да изпадаме в дребнавости и да се следим за всяка поставена запетая или пропуснат пълен определителен член. Човек невинаги има достатъчно време да огледа постинга си и да си поправи грешките.
Добър вечер, Куини!
Май не мога да изляза от тази общност
! Исках да защитя позицията си, която ясно изразих и в статията: правилото за пълния и краткия член при имената от мъжки род е ненужно според мен. Просто Chu беше на друго становище относно необходимостта от тази норма и аз изложих още аргументи. Само че когато го правя, обикновено съм малко рязка. Дано не съм засегнала Chu. В крайна сметка блогът съществува и за да се обменят мнения. Какво по-хубаво от един здравословен спор по същината на даден проблем 
?
Иначе не смятам постинга за излишен. А за грешките какво да кажа? Професионална деформация
. Физическа непоносимост. Да знаеш само как ми се иска, когато чета нещо, да не обръщам внимание на липсващите запетаи!
Не вярвам Chu да се е засегнала... Имам едно друго обяснение защо тя не е писала, и то е свързано с поредния ми гаф.
Без да искам вчера натиснах едно бутонче, на което пише Спам. То се намираше под нейния постинг (такъв бутон стои под всеки коментар, но не знам дали само администраторите го виждат, или и всички останали).
След малко ще пратя имейл на Тери, да го попитам какво е действието на този бутон и дали, заради него, не съм й наложила, съвсем неволно, забрана да пише тук.
Ако е така, ще се извиня на Chu официално.
Не се притеснявай. Това само известява админа, в случая теб, че някой е сметнал нещо за спам. Това е направено с цел да ти сигнализират и ти да видиш за какво става реч :)
Авторът не получава известие за това
Здравейте всички прекрасни хора, и персонално - Куини и Павлина. Причината да не пиша от няколко дни е далеч по-прозаична от предположените от вас - просто нямам интернет вкъщи. Но иначе чета всичко с удоволствие и не само че не се сърдя (как можахте да си го помислите!
), но и ми е безкрайно полезно. Павлина, нямам ни най-малко основание да си помисля каквото и да е лошо нещо за теб, още повече на тема "коректорка", защото и аз самата работя същото
. Не само че ми е омръзнало да поправям сгрешено членуване, ами вече не ми прави и впечатление, върша си го механично някак... Извинявайте за отклонението! Ще ми се да напиша няколко нещица на тема правоговор, надявам се да бъдат полезни. Доскоро!
Тия американски даскали ме изненадват приятно с похватите си…
На последната родителска среща госпожицата по английски ми обясни на какво се дължи рязкото подобрение в спелинга на първородния ни наследник (не че има „второроден” като термин, ама нейсе…) - явно на подхода да не се поправя всяка грешка на учениците, а да се наблегне на смисъла на съчиненията им. Дискутира се сюжета, изразните средства, но правописните грешки се оставят на заден план и не се дискутират веднага, като първостепенен проблем.
След няколко дни се вадят отново тези същите съчинения и всеки от учениците поправя работата на съседа си, по силата на собственото си усмотрение за допуснатите от другия грешки. После тези поправки се преглеждат от трети ученик, който също предлага своите поправки и правопис, след това и от четвърти, и след като се поизредят да мъдруват – най-накрая госпожата ги светва.
Гледам аз, че напоследък момъкът Калоян започна малко повече да отбира от думи и си казах „Ето, чете книги, човекът…” Понеже в БГ пробвахме, дори с оръжие и с всякакви мотивационни похвати, но той тъй и не получи удоволствие от прочит на книга. Тук, обаче, чака ред в библиотеката, за да си вземе книгата, която го интересува, което много ни радва…
Но явно разковничето е в похватите. . Едно време и аз ги прилагах в уроците ни по английска граматика, но бидейки чужд език, веригата от грешни варианти, особено при по-слабите ученици, беше понякога равна на безкрайност.… Тук обаче, виждам че "хваща" и дава добър резултат.
Ползвате ли в обучението по български подобни похвати?
Поздрави на всички!
Таничка, привет!
Малко късно, но все пак и аз искам да те помоля да напишеш статия за американската образователна система, доколкото я познаваш и имаш наблюдения. Вече трета година синът на мои близки учи в Американския колеж в София. От тях разбрах, че методите на обучение там доста се различават от прилаганите в българското училище и стимулират в по-голяма степен мисленето, творчеството, съзидателността (това беше опит да не напиша креативността), развиват умения за работа в екип, в конкурентна обстановка. На мен, също както на Куини, би ми било интересно да разбера какво е твоето виждане по въпроса.
А иначе искам да ти кажа, че имаш хубаво чувство за хумор. Проявено не само тук. Даже не искам да уточнявам къде другаде.
Според мен тук става въпрос за особен тип имена, които са винаги членувани освен в случаите, когато се използват като обръщения. Тогава към същите тези хора можем да се обърнем по този начин: Ей, Бухал? Крив, къде си?
Също така Краличът, според мен,е изключение.
Специално Черноризец Храбър е псевдоним, състоящ се от две имена, и не мисля, че може да се употребява в членуван вид. Всъщност ти как си го членувал? Много ми е любопитно да разбера.
За да бъдем съвсем точни, ще помоля Павлина да коментира.
Ако се беше нарекъл например само Черноризец... пак не би било добре да се каже "Черноризеца е написал това и това", защото не става дума за прякор или прозвище, както е е цитата (даден от queen blunder в предишния коментар), а за псевдоним: както си го е измислил човекът, така трябва да си се употребява. Например: Ран Босилек - бихте ли изменили която и да е част от този псевдоним, в изречението "Харесвам творчеството на Ран* Босилек*?" Аз - никога. То е все едно да се членуват собствените имена.
Естествено, това е лично мнение, и е добре наистина Павлина да си каже думата. :)
Относно Иван Краличът ще отбележа, че в правописа на това име е отразена една особеност на Централния балкански говор (действието в “Под игото” се развива в Задбалканската котловина) – съществителните от мъжки род се членуват винаги с пълен член.
Бихте ли ме посъветвали как трябва да се членува в следните ситуации: „ИвановияТ пуловер”; „На ИвановиЯ пуловер…”; „ИванинияТ пуловер”; „На ИваниниЯ пуловер...”. Така ли е правилно да се членуват и защо.
Благодаря предварително.
Аз също съм на мнение, че това правило е излишно, но ако то се отмени, пълният член ще изчезне напълно. Според мен, най-добре е краткият член да се смята за грешен. Не мога да обясня защо но просто го мразя. Имам чувството, че съществителното не е пълноценно членувано.
Най-често срещаната грешка, според мен, е в условията на задачите. Нещо от рода на: "Да се намери обема на...", тук много лесно се забелязва, че "обем" е подлог, защото подлогът управлява сказуемото и ако подлогът е в множествено число, същото става и със сказуемото "Да се намерЯТ стойностИТЕ на параметъра..."
Според мен въобще не е трудно да се определя кой е подлогът в изречението, защото това е съществена част от разбирането на какъвто и да е език. С други думи, всички го правим, но несъзнателно. Във всички езици по света има подлог има и допълнение, и във всички езици има начини за маркиране и разграничаване на двете: в едни с падежи, в други със словоред и т.н.
Битува грешно мнение, че в българския това става чрез словоред, ами не е така. Вижте в следните изречения как става това:
Видях Любомир. Любомир (го) видях. (подлогът е "Аз" и си личи от окончанието на глагола -"х")
Иван поздрави момичетата. Момичетата (ги) поздрави Иван. (подлогът е "той", личи си пак от окончанието, а пък допълнението може да си личи от "ги")
Момичетата поздравиХА Иван. Иван (го) поздравиХА момичетата. (подлогът е "те").
Вижте как си променят значението следните изречения:
Иван обича Мария. и Иван го обича Мария.
Мария обича Иван. и Мария я обича Иван.
В изречението "Ролите озвучиха артистите" - определянето на подлуга става чрез контекста. Ясно е че ролите са озвучавани.
В заключение. Правилното твърдение, че небелязаният словоред на български е подлог-сказуемо-допълнение, всичко останали словореди са белязани по накакъв начин, за да се набляга на определена част от изречението. Грешно е да се твърди, че словоредът изцяло определя кой е подлогът и кой допълнението. Винага се налага допълнителна информация, била тя от глаголни окончания, от местоимения или от контекста.
Но защо след като правилото за пълен член се отнася само до думи от мъжки род, съществува "МариинияТ", "ИванинияТ" и т.н.? Явно правя грешна асоциация, това каква част на речта е, в случая? Притежателно прилагателно ли?