Формиране на понятие за диалог
В учебната програма по български език и литература за ІV клас е застъпено изучаването на пунктуацията на пряката реч и в тази връзка се въвеждат някои нови понятия като пряка, непряка, авторова реч, диалог и др.
При формиране на ново понятие учителят трябва да бъде максимално прецизен и да се постарае да даде точна и ясна представа за неговите съществени признаци. Необходимо е да се подберат правилните методи и средства при поднасянето на новия учебен материал.
В учебника по български език за ІV клас на изд. „Булвест” понятието „диалог” е представено по следния начин.
Както виждате, според авторите на учебника „диалог” означава разговор между две лица без авторова реч. Ще се съглася с това определение, ако разглеждахме думата „диалог” от етимологична гледна точка и се интересувахме от произхода й. В първоначалния си смисъл тя е означавала наистина точно това. Произлязла е от гръцката дума dialogos - беседа.
За да се уверя, че съм на прав път, направих справка в тълковния речник. Там е записано следното:
Диалогм. [гр.] - 1. Разговор. 2. Литературно произведение в разговорна форма.
Ето как е представено понятието в енциклопедията:
Диалог (гр.) – 1) разговор между действащи лица; в драмата е основно средство за развитие на действието и обрисуване на характерите. 2) Вид дидактическо литературно произведение в разговорна форма.
В България през Възраждането диалозите се използват за учебни цели: далеч преди появата на театъра (1856). Диалозите формират интереса на българския народ към театъра с ярко изразените в тях просветителски и патриотични идеи. Диалози в България са писали П. Р. Славейков («Иван и Стоян»), Д. Войников («Разговор между двама ученика Слави и Димитрий»), В. Попович и др.
Никъде не прочетох, че говорещите трябва да са точно двама на брой. Не разбирам защо трябва да се придържаме към архаичното определение за диалог. Това не ни улеснява при преподаване на учебния материал, свързан с пунктуация на пряката реч, а обратното – за да си съответства на дефиницията в учебника, текстовите примери трябва да са представят непременно разговор между двама души, а не между повече, което от своя страна намалява възможностите за избор на упражнения, а не ги увеличава.
Така мисля аз. Може и да не съм права. Ще съм много благодарна на специалистите, ако си кажат мнението по въпроса, за да разбера дали съм на прав път, или не.
И още – в края на четвърти клас ще се проведе национален изпит по български език и литература. Ако им бъде зададен въпроса «Що е диалог?», учениците как е правилно да отговорят?
При формиране на ново понятие учителят трябва да бъде максимално прецизен и да се постарае да даде точна и ясна представа за неговите съществени признаци. Необходимо е да се подберат правилните методи и средства при поднасянето на новия учебен материал.
В учебника по български език за ІV клас на изд. „Булвест” понятието „диалог” е представено по следния начин.
Както виждате, според авторите на учебника „диалог” означава разговор между две лица без авторова реч. Ще се съглася с това определение, ако разглеждахме думата „диалог” от етимологична гледна точка и се интересувахме от произхода й. В първоначалния си смисъл тя е означавала наистина точно това. Произлязла е от гръцката дума dialogos - беседа.
За да се уверя, че съм на прав път, направих справка в тълковния речник. Там е записано следното:
Диалогм. [гр.] - 1. Разговор. 2. Литературно произведение в разговорна форма.
Ето как е представено понятието в енциклопедията:
Диалог (гр.) – 1) разговор между действащи лица; в драмата е основно средство за развитие на действието и обрисуване на характерите. 2) Вид дидактическо литературно произведение в разговорна форма.
В България през Възраждането диалозите се използват за учебни цели: далеч преди появата на театъра (1856). Диалозите формират интереса на българския народ към театъра с ярко изразените в тях просветителски и патриотични идеи. Диалози в България са писали П. Р. Славейков («Иван и Стоян»), Д. Войников («Разговор между двама ученика Слави и Димитрий»), В. Попович и др.
Никъде не прочетох, че говорещите трябва да са точно двама на брой. Не разбирам защо трябва да се придържаме към архаичното определение за диалог. Това не ни улеснява при преподаване на учебния материал, свързан с пунктуация на пряката реч, а обратното – за да си съответства на дефиницията в учебника, текстовите примери трябва да са представят непременно разговор между двама души, а не между повече, което от своя страна намалява възможностите за избор на упражнения, а не ги увеличава.
Така мисля аз. Може и да не съм права. Ще съм много благодарна на специалистите, ако си кажат мнението по въпроса, за да разбера дали съм на прав път, или не.
И още – в края на четвърти клас ще се проведе национален изпит по български език и литература. Ако им бъде зададен въпроса «Що е диалог?», учениците как е правилно да отговорят?
Ожегов, изд. 1981, "Словарь русского языка":
Диалог - разговор между две или повече лица.
Милев, Братков, Николов, изд. 1970 "Речник на чуждите думи в българския език"
Диалог (гр. dialogos) - 1. Разговор между две и повече лица. 2. Литературно произведение или част от литературно произведение, което се състои от разговори.
А сега тежката артилерия - любимият ми речник, единствената книга вкъщи, която държа загъната в найлоново пликче, за да не се повреди; препоръчвам го на всички, които имат нужда от добър тълковен речник на немски:
DUDEN Deutsches Universalwoerterbuch, изд. 1989
Диалог - [фр. dialogue, лат. dialogus, гр. dialogos, всъщност - разговор]
1.(в основната реч)
а) водени от двама или повече души реч и отговор; разговор между двама; изказване един след друг: между тях протече следния диалог....;
б) разговори, които се водят между две групи с различни интереси с цел изясняване на гледните точки на всяка, и подобни: диалог между педставителите на двете държави; продължение на диалога с Москва.
2. (кино, телевизия) общността на диалозите (1а) в един сценарий.
И така, в тези примери се вижда, че диалог се използва като синоним на разговор, т.е. не само между две лица - диа логос, а може между повече.
Чудя се на пояснението "без авторова реч", което присъства само в дефиницията в учебника. С оглед на това пояснение, диалог ли е следният разговор ("Братята", Джон Гришам):
-Звучи като различен човек, нали? - попита той.
-Да, наистина, - потвърди Бийч, след като прегледа и двете писма. - Май старецът най-сетне се е запалил по Рики.
-Мислех, че е на държавна служба.
-Така казва.
Та чуденето ми е: това "попита той" и "потвърди Бийч..." е определено авторова реч, авторови думи, и какво излиза, първите две реплики не са диалог, а диалогът включва само третата и четвърта реплика? Малко комично.
Но Нели ти си вникнала още по-задълбочено и ти благодаря, че ми обърна внимание и за втората част от дефиницията - че не бива да се включва в диалога и авторовата реч. Тоест диалог е само пряката реч и нищо друго. Опитвам се да си представя какво би се получило, ако махнем напълно авторовите думи, които в повечето случаи поясняват и допълват казаното от участниците в разговора. Дали ще се разбира много ясно смисъла на диалога?
Попитах ги също така дали е диалог, ако думите на героите са преразказани, т. е. превърнати са в непряка реч. Примерно като това: Иво предложи да отидем на кино, но Мишо отказа". Ето в случая двете момчета разговарят, следователно водят диалог. Колежките обаче категорично не се съгласиха с мен.
А мене продължават да ме глождят едни съмнения...
А според мен е диалог, само ако има пряка реч:
-Отивам за гъби, - каза ми Пешо вчера.
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш, - не се сдържах аз.
-Голям спец съм, не ме мисли.
Би трябвало и така да е диалог, заради моите коментари може би не е:
Вчера Пешо ме срещна в коридора и ми каза:
-Отивам за гъби.
Аз се замислих за кратко и му отговорох:
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш.
Пешо не се съгласи с мен:
-Голям спец съм, не ме мисли.
Понеже моите коментари биха могли да се дообогатят и да стане следното - което вече е далеч от диалог, макар че разговорът си тече, на фона на моите приказки:
Вчера Пешо ме срещна в коридора и ми каза:
-Отивам за гъби.
Аз се замислих. Спомних си за онази приятелка, дето брат й ослепя от гъби. Тогава много се бах уплашила, и спрях да ям гъби завинаги. Може би ставах малко досадна с моя страх от гъби, но не се сдържах и му отговорих:
-Пешо, внимавай с тия гъби, да не се отровиш!
Познавам Пешо отдавна. Той винаги е бил твърдоглав. Още в малките класове не се съгласяваше с правилата, спореше и според мен си беше малко анархист, и за всяко нещо имаше свое собствено виждане. Затова не се учудих, когато не се съгласи с мен:
-Голям спец съм, не ме мисли.
Нели, много хубаво умееш да преразказваш :)
Продължавам да мисля (до пълно зацикляне
) кое е диалог: дали само пряката реч или пряката реч + авторовата, която го пояснява, като се опитвам да изхождам от същността на понятието. Ако определим, че диалог е само пряката реч (при положение, че става въпрос за разговор между две и повече лица), тогава той по какво ще се отличи, различи от нея? Отговор: вероятно разликата е, че пряка реч може да има и при монолога.
Когато преразказваме диалог и превръщаме пряката реч в непряка, ние създаваме преразказан текст. Преразказите могат да бъдат най-различни според вида на текста: преразказ на текст описание, на текст повествование, на разсъждение и др. В тази връзка ние можем да направим преразказ на диалог или казано по друг начин това е преразказан диалог. Е, в такъв случай преразказаният диалог диалог ли е, или не е, та макар и преразказан?
И понеже, когато нещо не ми е ясно, трудно го оставям неразгадано, днес снимах от Речника на литературните термини статията за диалог.
ДИАЛОГ (гр. dialogos - разговор между две лица)
1. Разговор между две или повече лица. Диалогът е важно художествено средство, което предава ярко, целенасочено, образно, философски вглъбено противоречията и борбите в живота човешките мисли, преживявания и стремежи. Намира широко приложение в литературните произведения.
Диалогът е един от елементите, които дават представа за художественото майсторство. Нужно е той да бъде свободен и непринуден, а същевременно пестелив и целенасочен. Чрез него се мотивират някои от постъпките и намеренията на литературния герой, разкриват се типични и индивидуални черти на човешкия характер. Ценно в диалога е, когато зад обикновените реплики се крие богат подтекст, когато се загатва за скрити мисли, чувства и стремежи на героите.
Диалогът се среща в някои стихотворения (напр. «Край огнището» от П. К. Яворов). В тях той спомага да се изразят живо и драматично чувствата на различни лица. За лириката обаче по-характерна е монологичната форма на изложение. В епическите произведения диалогът е застъпен по-широко, подчинен е на художествения замисъл на писателя и допринася за изобразяване на сложните отношения между хората. Най-голямо значение има диалогът в драматическите произведения. В тях той е основна форма на изложение, главно средство за изобразяване на лицата при техните постъпки, взаимоотношения и борби. Диалогът е основа на театралното изкуство. Той е форма за разгръщане и развитие на драматическото действие. Главно чрез него се изграждат сценичните образи, чрез него действащите лица се противопоставят едни на други, борят се, разграничават се и се свързват.
Диалогът в литературното произведение е важно средство за характеристика на лицата чрез тяхната реч, чрез техните мисли и преживявания, изразени в разговор, чрез изказвания на други лица за техни дела. Напр. в разказа «Една българка» от Ив. Вазов в разговорите на баба Илийца с турците, с калугера и бунтовника изпъкват безстрашието, упоритостта и патриотизмът на обикновената жена от народа,
суровостта на разярените турци, страрахливостта на калугера-егоист, самоотричането на измъчения борец. Чрез диалога лицата в художественото произведение се рисуват по-живо, по-плътно, по непосредствено, както в действителния живот. Важна съставка в композицията на епическото произведение, диалогът обикновено внася разнообразие и движение в повествованието.
Погледнат в исторически аспект, диалогът търпи развитие. Например в драмата той се променя както по съдържание, така и по структура. В античната драматургия диалогът е построен от отделни монолози: едно действащо лице говори продължително, след което друго действащо лице му отговаря по подобен начин. С течение на времето диалогът в драматическите произведения става по-кратък, по-сбит и се приближава до обикновената естествена форма на разговор.
В съвременната драматургия някои писатели-модернисти се стремят да избягват диалога и в цели свои пиеси да го заменят с монолог (Жан Кокто в „Човешки глас”), Самуел Бекет в „Последната магнитофонна лента” и „Играта”). Така те по-успешно показват самотността и отчуждението на човека в буржоазното общество, по-сполучливо изразяват драматизма на бездействието.
2. Литературно-публицистичен вид. Чрез разговор или спор се показват определени схващания на автора. Такива са диалозите на Платон, на Дидро (напр. «Внукът на Рамо»), «Мати Болгария» на Н. Бозвели и др.
3. Малко драматическо произведение, в което обикновено участват две действащи лица. През време на Възраждането, около средата на XIX в., у нас се създават първите опити в областта на драмата — диалозите, писани на просветни и патриотични теми главно от учители и изпълнявани от ученици. Например «Училище и учение си ест обичай в Долна Мизия» (1852) от Й. X. К. Джинот. Диалози пише и П. Р. Славейков («Иван и Стоян», «Син и майка»). Тези диалози преследват дидактични и патриотични цели. Начална стъпка в развитието на нашата драма, те имат малка художествена стойност.