Финландското училище
Публикувам тази статия, за да сверите часовниците:)
синдиакти, пълняемост на паралелки, учебни програми и др.
Във финландското училище повтарачи няма
Сякаш сме в мечтата на учителя: докато се разхождаме из приветливите коридори, младежи играят спокойно на карти, а момиченца скачат на ‛дама‛ в прекрасния вътрешен двор. Минаваме от стая в стая и навсякъде децата учат: в голямата и светла библиотека, в лъскавата компютърна зала или просто в класната стая. Откриваме същата уютна обстановка и в учителската стая, където също не липсват компютри. Но най-невероятното нещо е липсата на шум. Защо тези деца не крещят? Защо, например, не използват отсъствието на учителя, за да се замерят с пергели? Все пак те са в тази особено опасна възраст. Както всички младежи в Европа, и те имат пиърсинг, обличат се готик, с качулки, които нахлупват чак до носа, и джинси, свлечени до колената. Само че изглеждат спокойни.
Къде се намираме? В училището Helsingin Suomalainen Ytheskoulu (HSY), на запад от Хелзинки. Това е първото смесено училище, в което се преподава на финландски език още от самото му създаване през 1886 г. Храним се в стола на приглушена светлина, на тапицирани мебели, сякаш се намираме в хотелски ресторанта. След това отиваме в голяма зала за театрални представления. ‛У нас драматичното изкуство е предмет като всички останали. Тук децата се учат да се изразяват толкова добре устно, колкото и писмено‛, гордо споделя директорката. Разбира се, училището HSY обучава по-привилегировани деца, но същата обстановка ще открием и на всички останали места, които ще посетим.
HSY е изключително голямо училище, в което учат 1600 ученици от първи до дванайсети клас. Неговият профил е чуждоезиково обучение. Всеки ученик се занимава най-малко с четири езика, като от деветгодишна възраст трябва да избере и някой от ‛трудните‛. Приемът става с тест по финландски език, което автоматически изключва всеки имигрант. Но тук не приемат според доходите на родителите, нито според предварителното ниво на знание. От всеки двама кандидатстващи влиза един. Образователният модел на HSY е базиран на общите за всички финландски учебни заведения принципи: не се позволява повторно кандидатстване, броят на учениците никога не се увеличава и нито една учебна година не може да бъде прескочена. Помещенията са конструирани в зависимост от нуждите на тези, които ги обитават – учители и ученици. Образованието и храната в училище са безплатни.
Но къде отиват лошите ученици? И откъде идват посредствените? Трябваше да посетим още пет училища, обучаващи твърде различни ученици – от ‛добрия материал‛ до малолетните престъпници, за да се освободим напълно от едно много разпространено клише. Не защото Финландия е ‛малка страна‛, хомогенна в социално отношение, тя е винаги на първите места в международните доклади. А защото нейната образователна система, установена през ’70-те години, е свръх резултатна.
Първото основно правило е, че още от първи клас учителите не допускат нито едно дете да изостане. Рецептата е проста: всяко учебно заведение разполага с няколкостотин часа за допълнителна подготовка, водена от външни учители (на цял щат) или от специалисти в дадена област. Тези часове най-често се провеждат за група от трима ученика или индивидуално. Училищата имат и паралелки с по десет ученика, т.нар. помощни класове, които са насочени към деца, изпитващи трудности в обучението. Те учат по същата програма като нормалните паралелки от средно 25 ученика, към които след това се присъединяват. Второто средство за успех е наличието на бригада от логопед, кинезитерапевт, социален служител и психолог. Всеки от тях има собствен кабинет и общи срещи с учителите. За разлика от Франция, където родителите откриват със закъснение и смущение дислексията на тяхното дете, финландците разчитат на училището не само за откриването на даден проблем, а и за помощ при неговото разрешаване. Може би звучи тривиално, но във Финландия на училище се ходи, за да се постигне успех, а не провал. Така че усилията се насочват най-вече към последните в класа, на които се помага, без при това останалите да страдат.
Срещаме шест срамежливи момичета, които учат в колежа в Itaekeskus, на изток от Хелзинки, по-неблагоприятна в географско отношение област. Специфичното в този колеж е, че тук се говорят тринайсет майчини езика сред общо 500 ученика. Момичетата ни обясняват, че е рядкост някой да иска да посещава допълнителни часове, ‛понеже не се гордеем с това, че не разбираме нещо, което другите схващат от първия път.‛ Само че те ценят тази особеност на образователната система. Не им е хрумвало, че във Франция с допълнителните часове са натоварени родителите. Те обаче не биха искали да тревожат и без това заетите си с родители. Предпочитат да се обърнат към ‛уредника‛, който се справя с най-различни проблеми и дори когато е необходимо, раздава пуловери и зимни шапки. А дали все пак понякога не им втръсва от прекаленото внимание, насочено към тях? ‛Разбира се, че не.‛
Както в много от финландските училища, и в техния колеж има специализирани класове, които не трябва да се бъркат с допълнителните. Те включват деца, които изискват особено внимание – с хиперактивност, с вроден алкохолизъм, с дисфазия (затруднено научаване на езика). Във Финландия нито едно дете – каквито и проблеми да има – не се лишава от нормално образование.
Училището Karviaistien Koulu обучава деца, които във Франция биха се провалили напълно. Всеки учител е подпомаган от възпитател, а броят на учениците в един клас не надвишава десет. Естествено, става дума за нещо напълно безплатно и родителите не плащат дори за таксито, което отвежда децата обратно по домовете им. Всеки ученик се движи по индивидуална програма, съставена според неговото първоначално ниво. ‛Ние обаче сме си истинско училище, а не болница, настоява директорът. В края на обучителния период всички знаят да четат, да смятат, да пишат, да свирят на музикален инструмент, да правят грънчарски изделия и да готвят. Всеки ученик усвоява най-общото за една професионална гимназия.‛ Всички ще излязат от училището със занаят. Самуел е на девет години и е на нивото на дете в забавачката. Но неговата изостаналост не му пречи да има предпочитания към математиката и ‛трудните упражнения‛. Докато решава задачи, помощничката му го хвали и го окуражава да започне с изваждане на числа. ‛Този клас е очарователен‛, казва ни. Тя, разбира се, не би се изразила по същия начин, ако децата бяха разпределени в големи групи и имаха пред себе си невъзможна за достигане крайна цел. Когато пристигнал, Сол удрял всички в училището, включително масите и столовете. Днес той е чудесен барабанист и дава съвети по ритмика на съучениците си. ‛Принципът винаги е един и същ: опираме се на способностите на детето, за да може то да напредва и в другите предмети.‛ Курсът по домакинство, задължителен за всички ученици след 13 години, се провежда в кухня. Оборудването е поразително: не по-малко от шест готварски печки и всички удобства, свързани с тях. Директорът ни обяснява: „Държавата осигурява бюджет на общините, който те разпределят сред училищата според броя на учениците. Но едно учебно заведение със слабо ниво разполага с повече субсидии.‛
Всяка седмица се провежда курс по ислям, предназначен за единайсет ученика мюсюлмани, които впрочем празнуват всички финландски празници, без това да нарушава собствения им празничен календар. Във Финландия има 2% имигранти, основно руснаци, иракчани и сомалийци, които след шестгодишно пребиваване в страната обикновено получават гражданство.
Финландските общини получават държавна субсидия, за да осигуряват в продължение на две години прехраната, подслона и обучението на бежанците, както и тяхната професионална реализация. От френска гледна точка изненадващото е, че всички деца на имигранти имат право на два часа седмично занятия по родния им език. Според една директорка на училище: „Дете, което владее добре майчиния си език, ще научи много по-лесно финландския. Да не говорим, че забравянето на един майчин език е нещо непоправимо.‛ Едно момиче от Сомалия, което живее във Финландия от две години, се присъединява към нея: „Във финландският език има звукове, които са ми напълно чужди… А също и петнайсет склонения с постоянно променящи се окончания на думите, които винаги са на различно място в изреченията. Бях напълно объркана! И много ми помогна, че докато учех финландски, можех да се опирам на сомалийския.‛ Убеждението, че за да бъде интегриран, един имигрант трябва да остане двуезичен, е толкова дълбоко залегнало в образователната система, че когато в едно училище има три деца с еднаква националност, училището трябва да им осигури курс по родния им език. В Itaekeskus например има курсове по руски и сомалийски. За тази цел училището организира срещи с преводачи веднага след приемането на документите за кандидатстване. „Никога не сме имали нито колонии, нито роби и това може би обяснява нашата липса на чувство за превъзходство по отношение на имигрантите‛, казва управителят на Itaekeskus. Но какво става, ако в една община се смени политическото управление? „Нищо. Финландците са свързани с образователната си система така, както с родината си. Ние нямаме голяма История, която да разказваме на другите, били сме завоювани и от руснаци, и от шведи, а предците ни са били неграмотни селяни. Изправени пред акултурацията, бяхме принудени да променим образователната си система едновременно с гласуването на първия закон за правата на детето. Така училището се превърна в основно социално място за децата.‛
Училищата във Финландия развиват цяла серия от хитрини, за да може едно дете да се учи, без да изпитва страх. Освен високото ниво, което доста трудно може да се измери, това, което обикновено учудва чужденеца, е липсата на агресивност. За всеки етап от образованието, чак до влизането в университета, е осигурена и система от помощници, в която някой „по-голям‛ помага на някой „по-малък‛. От едно младо момиче научаваме, че „постът на помощник е доста желан, тъй като се получава диплома, която е много важна, ако някой иска да работи през лятото като детегледач.‛ Финландците не са обсебени от оценките. Оценяването по система от 4 до 10 започва едва в края на началното образование. Излишно е да споменаваме, че тук класирания не съществуват.
Минерва, която е на 16 години, е учила заедно с трите си сестри във Франция и Финландия. Дали пък тя не може да ни помогне да посмекчим хвалебствията за финландската образователна система? Уви! Отношението й към Франция е пълно със състрадание: „Там акцентът е по-скоро върху изпита и ученето наизуст, отколкото върху самото разбиране. От друга страна, във Финландия учениците познават много по-отблизо своите учители, тъй като прекарват много години заедно. Учителите пък следят отблизо тяхната работа. Ученето е базирано върху натрупването на опит. Занимаваме се много повече с практически неща. Например, упражняваме се да пишем в различни жанрове – хумористичен, полицейски, фантастика, вместо да пишем реферати, където голата реторика формира 70% от оценката.‛ И тя се пита защо в сравнение с Франция тук има много по-малко насилие. „Не мога да си обясня. Когато бях на 13, за кратко се разбунтувах, струваше ми се, че ни дават прекалено много домашни и спрях да ги правя. Във Франция това щеше да има драматични последствия. Но тук не. Учителите вярваха в мен.‛ Сестра й Урсула, на 20 години, отбелязва: „И във Франция, и във Финландия съм била добра ученичка, но във Финландия един отличен ученик би се фрустрирал, защото тук елитарността не се цени толкова. В същото време дори и най-добрите ученици имат възможност да посещават допълнителни часове, ако искат да задълбочат познанията си… От колежа могат да се посещават часове в гимназията. А от друга страна, всеки сам решава колко години са му необходими, за да се подготви за матурата.‛ Всъщност финландската гимназия няма нищо общо с френската, независимо от факта, че и тук се завършва с матура. Всички са в един единствен клас, който функционира на модули. Гимназистът сам разпределя времето си и избира дали да се яви на матура след четири, или след две години и половина.
В деня, когато посещаваме колежа Hyrylae, едно „архетипно‛ учебно заведение, в програмата са предвидени курсове по математика и след това по финландски. Атмосферата предразполага към старателно учене, въпреки че – каква ерес само! – някои ученици се мъчат да схванат математическите функции, докато слушат музика на слушалките на своя iPod! Преподавателката по математика се усмихва: „Трябва да сме толерантни. Не им позволявам да слушат музика по време на лекции, но щом това им помага да се концентрират, докато се упражняват, няма никакво значение…‛ Курсът по финландски този път е посветен на аргументацията. Преподавателката започва с цитат от Аристотел и през втория час учениците се превръщат в адвокати.
Как обясняват финландците превъзходството на тяхната образователна система? Според директора на колежа, това се дължи на образованието на учителите: не само че перфектно владеят предмета си, но и са длъжни да притежават диплома по педагогика, за която изкарват тригодишен курс. Що се отнася до учениците, те сами избират дали да продължат в десети клас, след като завършат колежа. И вместо да повтарят някоя година, колебаещите се имат право да учат една допълнителна година, която не само им помага да запълнят пропуските си, но и да обмислят по-добре дали искат да влязат в обща гимназия, или да продължат в професионално профилиране.
Правим последно посещение в един клас за деца с „трудно минало‛ в Diakonissalaitos. Всички те живеят в домове и са прекарали предишната година на улицата. Защо тогава са избрали тази година да ходят на училище? Ида, на 17 години, полага старание за първи път в живота си. Тя изглежда елегантно и по никакъв начин не издава проблемите си: „Ако успея тук, ще успея и другаде.‛ Всеки да бъде върнат към нормалния живот е и задачата на преподавателката Мина Бущ. Ида, която има такива проблеми с концентрацията, че мислите й „тутакси изхвърчат от главата‛, цени най-вече курса по психология. „Тук ни помагат поне малко да схванем какви сме всъщност.‛ Всъщност курсът на Мина Бущ прилича по-скоро на тренировка. Седмицата й започва с телефонни разговори с отсъстващите, а уикендите прекарва основно в полицейското управление, за да преговаря за размера на техните глоби. Продължителността на всеки час зависи от способността на групата да се концентрира. В центъра на учебната стая за тази цел са сложени меки табуретки, на които учениците мога да се преместят и да се раздвижат, когато вече не издържат да седят на едно място. Така седем от тези общо десет ученика ще успеят да завършат и да намерят място в нормалния живот. Някои от тях ще станат тапицери, други - дърводелци, трети - болногледачи. Освен това този клас покровителства група от деца с умствени и физически увреждания, които учат в същото училище. „Харесва ми, че сме близо до толкова различни проблеми, казва Ида. Харесвам и голямото пиано. Седнах на него още от първия учебен ден.‛
Ан Диаткин, сп. Elle, 17 септември, 2007
Превод: Момчил Христов
синдиакти, пълняемост на паралелки, учебни програми и др.
Във финландското училище повтарачи няма
Сякаш сме в мечтата на учителя: докато се разхождаме из приветливите коридори, младежи играят спокойно на карти, а момиченца скачат на ‛дама‛ в прекрасния вътрешен двор. Минаваме от стая в стая и навсякъде децата учат: в голямата и светла библиотека, в лъскавата компютърна зала или просто в класната стая. Откриваме същата уютна обстановка и в учителската стая, където също не липсват компютри. Но най-невероятното нещо е липсата на шум. Защо тези деца не крещят? Защо, например, не използват отсъствието на учителя, за да се замерят с пергели? Все пак те са в тази особено опасна възраст. Както всички младежи в Европа, и те имат пиърсинг, обличат се готик, с качулки, които нахлупват чак до носа, и джинси, свлечени до колената. Само че изглеждат спокойни.
Къде се намираме? В училището Helsingin Suomalainen Ytheskoulu (HSY), на запад от Хелзинки. Това е първото смесено училище, в което се преподава на финландски език още от самото му създаване през 1886 г. Храним се в стола на приглушена светлина, на тапицирани мебели, сякаш се намираме в хотелски ресторанта. След това отиваме в голяма зала за театрални представления. ‛У нас драматичното изкуство е предмет като всички останали. Тук децата се учат да се изразяват толкова добре устно, колкото и писмено‛, гордо споделя директорката. Разбира се, училището HSY обучава по-привилегировани деца, но същата обстановка ще открием и на всички останали места, които ще посетим.
HSY е изключително голямо училище, в което учат 1600 ученици от първи до дванайсети клас. Неговият профил е чуждоезиково обучение. Всеки ученик се занимава най-малко с четири езика, като от деветгодишна възраст трябва да избере и някой от ‛трудните‛. Приемът става с тест по финландски език, което автоматически изключва всеки имигрант. Но тук не приемат според доходите на родителите, нито според предварителното ниво на знание. От всеки двама кандидатстващи влиза един. Образователният модел на HSY е базиран на общите за всички финландски учебни заведения принципи: не се позволява повторно кандидатстване, броят на учениците никога не се увеличава и нито една учебна година не може да бъде прескочена. Помещенията са конструирани в зависимост от нуждите на тези, които ги обитават – учители и ученици. Образованието и храната в училище са безплатни.
Но къде отиват лошите ученици? И откъде идват посредствените? Трябваше да посетим още пет училища, обучаващи твърде различни ученици – от ‛добрия материал‛ до малолетните престъпници, за да се освободим напълно от едно много разпространено клише. Не защото Финландия е ‛малка страна‛, хомогенна в социално отношение, тя е винаги на първите места в международните доклади. А защото нейната образователна система, установена през ’70-те години, е свръх резултатна.
Първото основно правило е, че още от първи клас учителите не допускат нито едно дете да изостане. Рецептата е проста: всяко учебно заведение разполага с няколкостотин часа за допълнителна подготовка, водена от външни учители (на цял щат) или от специалисти в дадена област. Тези часове най-често се провеждат за група от трима ученика или индивидуално. Училищата имат и паралелки с по десет ученика, т.нар. помощни класове, които са насочени към деца, изпитващи трудности в обучението. Те учат по същата програма като нормалните паралелки от средно 25 ученика, към които след това се присъединяват. Второто средство за успех е наличието на бригада от логопед, кинезитерапевт, социален служител и психолог. Всеки от тях има собствен кабинет и общи срещи с учителите. За разлика от Франция, където родителите откриват със закъснение и смущение дислексията на тяхното дете, финландците разчитат на училището не само за откриването на даден проблем, а и за помощ при неговото разрешаване. Може би звучи тривиално, но във Финландия на училище се ходи, за да се постигне успех, а не провал. Така че усилията се насочват най-вече към последните в класа, на които се помага, без при това останалите да страдат.
Срещаме шест срамежливи момичета, които учат в колежа в Itaekeskus, на изток от Хелзинки, по-неблагоприятна в географско отношение област. Специфичното в този колеж е, че тук се говорят тринайсет майчини езика сред общо 500 ученика. Момичетата ни обясняват, че е рядкост някой да иска да посещава допълнителни часове, ‛понеже не се гордеем с това, че не разбираме нещо, което другите схващат от първия път.‛ Само че те ценят тази особеност на образователната система. Не им е хрумвало, че във Франция с допълнителните часове са натоварени родителите. Те обаче не биха искали да тревожат и без това заетите си с родители. Предпочитат да се обърнат към ‛уредника‛, който се справя с най-различни проблеми и дори когато е необходимо, раздава пуловери и зимни шапки. А дали все пак понякога не им втръсва от прекаленото внимание, насочено към тях? ‛Разбира се, че не.‛
Както в много от финландските училища, и в техния колеж има специализирани класове, които не трябва да се бъркат с допълнителните. Те включват деца, които изискват особено внимание – с хиперактивност, с вроден алкохолизъм, с дисфазия (затруднено научаване на езика). Във Финландия нито едно дете – каквито и проблеми да има – не се лишава от нормално образование.
Училището Karviaistien Koulu обучава деца, които във Франция биха се провалили напълно. Всеки учител е подпомаган от възпитател, а броят на учениците в един клас не надвишава десет. Естествено, става дума за нещо напълно безплатно и родителите не плащат дори за таксито, което отвежда децата обратно по домовете им. Всеки ученик се движи по индивидуална програма, съставена според неговото първоначално ниво. ‛Ние обаче сме си истинско училище, а не болница, настоява директорът. В края на обучителния период всички знаят да четат, да смятат, да пишат, да свирят на музикален инструмент, да правят грънчарски изделия и да готвят. Всеки ученик усвоява най-общото за една професионална гимназия.‛ Всички ще излязат от училището със занаят. Самуел е на девет години и е на нивото на дете в забавачката. Но неговата изостаналост не му пречи да има предпочитания към математиката и ‛трудните упражнения‛. Докато решава задачи, помощничката му го хвали и го окуражава да започне с изваждане на числа. ‛Този клас е очарователен‛, казва ни. Тя, разбира се, не би се изразила по същия начин, ако децата бяха разпределени в големи групи и имаха пред себе си невъзможна за достигане крайна цел. Когато пристигнал, Сол удрял всички в училището, включително масите и столовете. Днес той е чудесен барабанист и дава съвети по ритмика на съучениците си. ‛Принципът винаги е един и същ: опираме се на способностите на детето, за да може то да напредва и в другите предмети.‛ Курсът по домакинство, задължителен за всички ученици след 13 години, се провежда в кухня. Оборудването е поразително: не по-малко от шест готварски печки и всички удобства, свързани с тях. Директорът ни обяснява: „Държавата осигурява бюджет на общините, който те разпределят сред училищата според броя на учениците. Но едно учебно заведение със слабо ниво разполага с повече субсидии.‛
Всяка седмица се провежда курс по ислям, предназначен за единайсет ученика мюсюлмани, които впрочем празнуват всички финландски празници, без това да нарушава собствения им празничен календар. Във Финландия има 2% имигранти, основно руснаци, иракчани и сомалийци, които след шестгодишно пребиваване в страната обикновено получават гражданство.
Финландските общини получават държавна субсидия, за да осигуряват в продължение на две години прехраната, подслона и обучението на бежанците, както и тяхната професионална реализация. От френска гледна точка изненадващото е, че всички деца на имигранти имат право на два часа седмично занятия по родния им език. Според една директорка на училище: „Дете, което владее добре майчиния си език, ще научи много по-лесно финландския. Да не говорим, че забравянето на един майчин език е нещо непоправимо.‛ Едно момиче от Сомалия, което живее във Финландия от две години, се присъединява към нея: „Във финландският език има звукове, които са ми напълно чужди… А също и петнайсет склонения с постоянно променящи се окончания на думите, които винаги са на различно място в изреченията. Бях напълно объркана! И много ми помогна, че докато учех финландски, можех да се опирам на сомалийския.‛ Убеждението, че за да бъде интегриран, един имигрант трябва да остане двуезичен, е толкова дълбоко залегнало в образователната система, че когато в едно училище има три деца с еднаква националност, училището трябва да им осигури курс по родния им език. В Itaekeskus например има курсове по руски и сомалийски. За тази цел училището организира срещи с преводачи веднага след приемането на документите за кандидатстване. „Никога не сме имали нито колонии, нито роби и това може би обяснява нашата липса на чувство за превъзходство по отношение на имигрантите‛, казва управителят на Itaekeskus. Но какво става, ако в една община се смени политическото управление? „Нищо. Финландците са свързани с образователната си система така, както с родината си. Ние нямаме голяма История, която да разказваме на другите, били сме завоювани и от руснаци, и от шведи, а предците ни са били неграмотни селяни. Изправени пред акултурацията, бяхме принудени да променим образователната си система едновременно с гласуването на първия закон за правата на детето. Така училището се превърна в основно социално място за децата.‛
Училищата във Финландия развиват цяла серия от хитрини, за да може едно дете да се учи, без да изпитва страх. Освен високото ниво, което доста трудно може да се измери, това, което обикновено учудва чужденеца, е липсата на агресивност. За всеки етап от образованието, чак до влизането в университета, е осигурена и система от помощници, в която някой „по-голям‛ помага на някой „по-малък‛. От едно младо момиче научаваме, че „постът на помощник е доста желан, тъй като се получава диплома, която е много важна, ако някой иска да работи през лятото като детегледач.‛ Финландците не са обсебени от оценките. Оценяването по система от 4 до 10 започва едва в края на началното образование. Излишно е да споменаваме, че тук класирания не съществуват.
Още по темата
Образование
· 08.03.2018
· arebemagare
В деня, когато посещаваме колежа Hyrylae, едно „архетипно‛ учебно заведение, в програмата са предвидени курсове по математика и след това по финландски. Атмосферата предразполага към старателно учене, въпреки че – каква ерес само! – някои ученици се мъчат да схванат математическите функции, докато слушат музика на слушалките на своя iPod! Преподавателката по математика се усмихва: „Трябва да сме толерантни. Не им позволявам да слушат музика по време на лекции, но щом това им помага да се концентрират, докато се упражняват, няма никакво значение…‛ Курсът по финландски този път е посветен на аргументацията. Преподавателката започва с цитат от Аристотел и през втория час учениците се превръщат в адвокати.
Как обясняват финландците превъзходството на тяхната образователна система? Според директора на колежа, това се дължи на образованието на учителите: не само че перфектно владеят предмета си, но и са длъжни да притежават диплома по педагогика, за която изкарват тригодишен курс. Що се отнася до учениците, те сами избират дали да продължат в десети клас, след като завършат колежа. И вместо да повтарят някоя година, колебаещите се имат право да учат една допълнителна година, която не само им помага да запълнят пропуските си, но и да обмислят по-добре дали искат да влязат в обща гимназия, или да продължат в професионално профилиране.
Правим последно посещение в един клас за деца с „трудно минало‛ в Diakonissalaitos. Всички те живеят в домове и са прекарали предишната година на улицата. Защо тогава са избрали тази година да ходят на училище? Ида, на 17 години, полага старание за първи път в живота си. Тя изглежда елегантно и по никакъв начин не издава проблемите си: „Ако успея тук, ще успея и другаде.‛ Всеки да бъде върнат към нормалния живот е и задачата на преподавателката Мина Бущ. Ида, която има такива проблеми с концентрацията, че мислите й „тутакси изхвърчат от главата‛, цени най-вече курса по психология. „Тук ни помагат поне малко да схванем какви сме всъщност.‛ Всъщност курсът на Мина Бущ прилича по-скоро на тренировка. Седмицата й започва с телефонни разговори с отсъстващите, а уикендите прекарва основно в полицейското управление, за да преговаря за размера на техните глоби. Продължителността на всеки час зависи от способността на групата да се концентрира. В центъра на учебната стая за тази цел са сложени меки табуретки, на които учениците мога да се преместят и да се раздвижат, когато вече не издържат да седят на едно място. Така седем от тези общо десет ученика ще успеят да завършат и да намерят място в нормалния живот. Някои от тях ще станат тапицери, други - дърводелци, трети - болногледачи. Освен това този клас покровителства група от деца с умствени и физически увреждания, които учат в същото училище. „Харесва ми, че сме близо до толкова различни проблеми, казва Ида. Харесвам и голямото пиано. Седнах на него още от първия учебен ден.‛
Ан Диаткин, сп. Elle, 17 септември, 2007
Превод: Момчил Христов
Коментари