Финал ,аможе би начало...

nikoq, приеми го като начало. Не, че от това ще ти стане по- добре... Казват, животът извън училище бил друг. Дали е така, не зная. Но ми минава мисълта  да опитам.

Начало, nikoq. Начало.

Сега вече можеш да станеш Някоя, т.е. да получиш име, че и презиме, понеже няма от кого да те е страх повече.

НАЧАЛО!

Горе главата, Никоя, сигурно много ще ти липсват учениците на които предполагам си се раздавала до безкрайност и с много любов. Не падай духом, преглътни болката, приеми случващото се като край на горчилка, преглътнати обиди и унижения - край! Мисли позитивно! Много често в живота, когато искат да ти извадят очите ти изписват веждите! Търси нови възможности! Казват, че който търси намира! Дошъл е краят на един от твоите кошмари! Търси решения ! Всяка нова възможност пред теб може да е едно хубаво начало! Не се обезверявай, не се предавай! Ние учителското съсловие сме толкова дисциплинирани, че на практика можем да работим всичко. И ако се случи да не успееш от първия път не се обезверявай опитвай пак и пак и пак... Образователната система е в невероятна криза и трябва да се случи чудо за да тръгнат нещата към оправяне, а всички знаем колко рядко се случват чудеса. Кой знае какви кошмари ще преживеем ние, които оставаме. От все сърце ти желая много успех във всяко начинание! Ти винаги ще бъдеш една от нас, защото учителството е призвание и е за цял живот.

Мило момиче, душата ти сега е кълбо от чувства, казваш, че много ти е грозно...Ще паднеш до дъното и след това ще се отблъснеш със силата на това, което си, повярвай ми! След време мисълта за това, което си изживяла днес ще ти носи само лекота. Приеми това предизвикателство като едно начало, със сигурност по-хубаво и по-стойностно!

  Посветено на НИкоя

Никоя, днес е първи ден от митарствата на душите на посветилите се на даскалуването. Едни остават на пост, други са дръзки да навлязат по дълбоко между пустинята и живота, тласкани от необходимостта. Сега като никой друг път се иска да се доверим. Заповядана е, тържественост!

Не падайте, духом! Не унивайте! Не смейте!

Заповядана е, тържественост!

Да се доверим, че има път и този път познава изразните средства на красотата, добротолюбието, молитвеността на нашита сърца.Да търсим, като носим хоругвите на ценностите с които нашите сърца горят,  защото ние сме тласкани в пустинята, от безпросветността, от циничния прагматизъм, от предателствата, от слепците който стоят при маяка на Образованието, но в техните сърца, той е пясъчна кула, призрачен замък, камък окован в магията на "правността"! О, въглен от окаменяло сърце!

Да навлезем в тъмнината на пустинята, но като носим изгарянето на мрака, защото ни боли за децата ни! Да  навлезем в зноят на пустинята, но като я оросим със сълзите си, защото ни боли за децата ни!

Не падайте, духом! Не унивайте! Не смейте!

Заповядана е, тържественост!

Никоя, утре ще е втори ден от митарствата на душите на посветилите се на даскалуването. Едни остават на пост, други са дръзки да навлязат по дълбоко между пустинята и живота, тласкани от необходимостта. Сега като никой друг път е нужно да сме тържествени!

Тържествени, защото ние завещаваме Държавата на образоваността!

Цял един нов свят!

Да, той съществува, този прекрасен свят, тази държава на духовността, на която Народния будител е цар и повелител. "Ненанесен на никакви карти, той е реален и съществува не по - малко от Орловската губерния или кралство Испания. И дотам може да се пътува, както хората пътуват в чужбина, и после дълго да се разказва за неговото богатство и особено за красотата му, за неговите хора, за неговите страхове, радости и страдания, за небесата, облаците и молитвите. Там има живот, и смърт, светии и воини, мир и война - там има дори пожари с техните чудовищни отражения в смутните облаци. Там има море и ладии... Не, това не е нашето море и това не са нашите ладии: такова мъдро и дълбоко море земната география не познава. И, унасяйки се, можеш като смъртни да завидим на прекрасния човек, който е седнал на високия бряг и вижда такъв прекрасен свят, мъдър, преобразен, примирен и прозрачно - светъл, издигнат до висотата на Учителя."

 И нещо много важно може да се каже за света на Учителя - това е свят на истината. Известно ни е, че само Истината побеждава! "Какво е името на тази истина аз не зная - а и кой знае името на истината? Но нейното присъствие неизменно вълнува и озарява мислите с особенна, странна светлина.Като че ли тук учителят е снел от човека всичко привнесено, всичко излишно, пречещо и зло, прегърнал е него и земята с нежен любящ поглед - и се е замислил дълбоко. И се е замислил дълбоко, прозрявайки нещо ... И ни се иска тишина - нито един звук, никакво шумолене да не нарушава тази дълбока човешка мисъл." Мисъл,  която си запалила ти!

Учителко, безименна!

Не падайте, духом! Не унивайте! Не смейте!

Заповядана е, тържественост!

Никоя, вдругиден ще е трети ден от митарствата на душите на посветилите се на даскалуването. Едни остават на пост, други са дръзки да навлязат по дълбоко между пустинята и живота, тласкани от необходимостта. Сега като никой друг път е нужно да сме тържествени!

Заповядана е, тържественост!

 Тържественост, която е победоносна и  предизвестяваща за една  мечта!

Детската мечта, че  Държавата на духовността е непобедима!

"Има сред самотните мечти една по самотна от всички на света ... Има сред заветните страни, страна по далечна от самите тях ... В радостният миг с неземна пълнота таз мечта гори като зора ... щастлив е този в чиято съдба  тъмата идва с ласка на звезда.

 Тържествени, защото ние завещаваме Държавата на образоваността!

"Нека ходят и измерват, нека мислят и пресмятат , и нека после да напишат историята на тази нова земя и да я нанесат на картите на човешките откровения, където само малцина учители са създали и укрепили царствата си."

С поклон към Вас, Учителко безименна ще Ви прошепна последни древни слова, защото аз изплаквам болката си с Вас, защото аз имам доверие в непобедимостта на тази страна!

Приемете моят поклон! Покланям се, защото не мога да изкажа, болката си от това!

"Само в мълчанието има слово. Само в смъртта живот. Ярко проряза полетът на ястреба пустеещите небеса."

 

из "Сътворението на Еа", древен шумерски клинописен текст

БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Всичко е много просто и логично. Който много се бунтува, ето това му се случва - остава без работа.

 И сме били живеели в демокрация! Нищо подобно! По-голям тоталитаризъм, ползващ икономически и морални механизми за потискане на населението, едва ли е съществувал някога.

Никоя, на теб обаче НАИСТИНА ти изписват вежди, вместо да ти извадят очи. Защото! Сега ще ти обясня защо... Аз лично не познавам колега, който да е излязал от нашата система по някакъв начин - принудителен или доброволен (няма значение) и да поиска да се върне обратно при нас. Излизайки от системата, всички установяват, че да си даскал било много, ама много натоварващо и повечето ги е яд, че не са го сторили по-рано. 

Желая ти здраве и щастие! И се обаждай да кажеш какво става с теб.

Това което описваш във вашето училище го има навсякъде.тези които са за съкращение,са като прокажени.Не обаяснимо защо.Това са хора с които понякога си работил много години.

Заради "скритите причини" на съкращенията (лична неприазън, комплекси, грешна преценка и пр. гадости). Съкращаването е принципно тежък процес. Да се направи що годе приемлив изисква определена прозрачност на принципите, върху които се прави и максимално ангажиране на всички в екипа, който трябва да се "свие" с търсенето на най-доброто решение. Това са непосилни неща в момента в образователната система. По естествена се оказва търпимостта към всякакви нарушения на директора и колегите, отколкото рационалността да си представят "оцелелите", че нищо не ги пази да им се случи същото по всяко време. Щом няма правила и принципи, и причина за съкращение може да бъде "той има претенции", оцелелите се страхуват от контакта да не би да се окажат класифицирани по същия начин. Това важи част от колегите ви. Има и друга част, която се държи външно по същия начин, но по други прични - срамуват се от несправедливостта и от факта, че не й се противпоставят. Но нямат енергия за повече от това да се срамуват.

НИКОЯ, НИКОЯ..,

Gadgi.gadgi...

Рьдвам се,че най- сетне се реши да пишеш в блога,за да видят колегите,че реално съществуваш,а не си плод на въображението ми.Ти в прав текст си казваш,че хората,като мен ,които дръзват да се опълчат срещу несправедливостта ,да наричат нещата със собствените им имена,да кажат :"Иди си "на един човек,който трябва да бъде пълководец,а той стреля срещу армията си,е обречен на "предизвестена смърт".Иликазано по друг начин:"Мълчи си ,за да те има".Аз съм сигурна,знам ,че в този колектив не съм самалТова го знаеш и ти ...

До НИКОЯ и МАРИЯ,
Абе много сте докачливи бе момичета. Нетърпите различно мнение от вашето, защо ли? Не ща да рева  в един глас с вас. НИКОЯ ,  не си прави сама комплименти дори и с това,че съм ти писала на ел.поща-нищо подобно, не проявявам интерес. Много празнодумие и скука духа от вас двете. Бъдете си дружина. Защо ли въобще ви чета глупостите, като знам , че простотията е заразна... Пълзете си около камъка...Сбогом!

Леле-мале?! А аз си мислех, че имаме нов съблогър, който има поглед върху образователната политика ... жалко за учениците, които четат тук.

nikoq,  zdravei

Пожелавам си на моите деца и / а и на всички/ да имат учители като тебе.  Ти си истинският човек,  достойният, човечният!  Не обръщай  внимание  на  "наставници" като gadjy  gadjeva.  Нека си припомним  Н.  Хайтов  "Едно е да искаш,  друго е да можеш,  трето и четвърто е да го направиш"

Гаджи Гаджева явно е само на ниво "искам".  Какво точно?!......  Струва ми се,  че най- голямото и наказание  ще  бъде като я  лишите  от  вашето  внимание  /ама  всички!/

Никоя,  ти  спечели  нашата  любов

 

gadgy gadgeva, малко ме досмеша от коментара Ви, защото тези думички с четенето ги чух от Янка Такева по време на стачката. Та тя на един въпрос относно стиковането между изказванията и и реалните нормативни документи, отговори троснато: "Ми, то си има нормативен документ за това! Четете, бе колеги, четете!!" Ми, четем колежке, ама работата е, че много от висшестоящите не четат или пък четат както дяволът чете евангелието. Дали пък на Никоя няма да и хрумне да Ви тръсне едно съдебно дело заради "душевното изпразване", което, явно, тече във Вашето училище?

Nqkoq, измъчва ме липса на свободно време, но не мога да не проявя съпричастност към въпроса който си поставяш. Преди около 10  години в училището , където работех се наложи съкращение и изборът попадна на мен, като най-млад учител. Преживях огромна болка и обида (с тази разлика , че голяма част от колегите проявиха съчувствие и загриженост за мен), така че те разбирам. Нещата при мен се наредиха като пъзел. 
За теб това определено е НАЧАЛО. Вярвам го и ти го пожелавам, защото от постингите ти личи, че си силен, отговорен и борбен Човек. Винаги съм се възхищавал от такива хора и за себе си бих искал при необходимост  да се държа по такъв достоен и открит начин.
В блога влизам с удоволствие най-вече като четящ, прави впечатление добрия тон, желанието на съблогерите да обсъждат и вникват в проблемите,които се поставят, обменят идеи и материали.
Не такъв е тонът на Gadgy Gadgeva в  коментариите по твоите теми  (меко казано такъв тон ме дразни) -подсказва  позиция на лично засегнат човек, който вероятно добре те познава и е „от кухнята”, за да реагира така, не издържал на истините, които ти смело сподели с всички нас.Бъди смела и силна докрай...  все пак истината побеждава някой ден.Успех!

Благодаря ви,колеги,просто ви благодаря,че ви има!

gadgy gadgeva, сайтът ни си има правила, свързани с добрия тон и уважението към останалите, които всички пишещи са длъжни да спазват. В противен случаи коментари и постинги биват изтривани.

 

Хич бива ли колежке gadgy gadgeva да си служите с такива сравнения?! Че ако вземат да послушат разумния съвет на Шели, та да стане ясно как  nikoq е била права, отстоявайки всячески истината?! Дали тогава иронията би била по-уместна? Тонът Ви е някак нападателен и управленски, толкова е прозрачно написаното, че само искам да кажа на  nikoq - мила, бъди щастлива, че напускаш! Климатът е нездравословен за теб и пак да ти кажа - смело и напред, момиче!

Боже,колеги,толкова искам да ви срещна всички на живо и да ви прегърна!Толкова бяхте необходими на мен и на всички като мен в нашия колектив!

Прочетох всички твои публикации nikoq, и честно казано наистина се възхищавам на това, което казваш и че не те е страх да кажеш от къде и кой е виновен за всичко. Така е, когато искаш да съсипеш нещо, сложи "кадърен" човек да го управлява! А колкото до това, че има колеги които треперят за заплатата си и не смеят да се опълчат и да кажат какво мислят, това не се случва само тук, почти навсякъде е така. Особено като са ти взели страха чрез привиквания на червеното килимче и искане на обяснения защо си казал това или онова....но ти си го знаеш това....;) Както се казва в една народна мъсрост - дай на простия власт и му гледай сеира.

Но както и да е! В крайна сметка, всеки който е излязъл от системата е благодарен по-късно, че точно така се е случило, защото едва ли е щял да има смелостта да направи сам крачката да напусне и да намери нов смисъл на думите работа и професия. Хора, които са били дълго време в една сфера, трудно понасят разочарованието от това че не са взели те решението, но повярвай, че това което ти се случва сигурно ще е най-хубавото нещо, в сравнение с онова, което щеше да ти се случи, ако беше останала в училище. Пък и в крайна сметка има и други училища в града и когато искаш винаги можеш да намериш работно място.

А на всеки майстор има и башмайстор. Така че буквоядството и четенето на запетайките и точките едва ли може да се нарече "добър мениджмънт". (Може би трябва да поясним и от къде идва думата "мениджмънт", за да стане ясно какво означава, така както на нас ни се разяснява, но за съжаление не съм учител по бълг.език и едва ли знам!!!;))))

Горе главата и гледай само напред!

Благодаря!Дори наистина да изляза от системата ще съм до вас и с вас,колеги!Аз знаех,че ще ви намеря,достойни хора-не толкова много,но безценни като благородните метали!Благодаря!