Учителят, този опасен елемент

Отдавна не бях виждал центъра на София по този начин. Метални заграждения, опасали отвсякъде парламента, откъм "Цар Освободител", откъм БАН, откъм "Св. Александър Невски", откъм университета. Струпана полиция и жандармерия, затворени улици. Ако човек не следи новините от последните дни, ще си помисли, че правят възстановка на събитията отпреди десет години на това място. А може би снимат документален филм за така успешно приключилия български преход. Не знам, но остава натрапчивото усещане за дежа вю, за нещо вече видяно.

Кои са тези опасни демонстранти, разтревожили силите на реда? Някакъв градски лумпенпролетариат? Отчаяни декласирани елементи, нямащи какво да изгубят освен черните дъски зад гърба си? Необразовани и непросветени кибици, манипулирани от някакви политически сили? Гневни таксиметрови шофьори, засилили колите си към сградата на парламента? Но тогава нямаше заграждения. Пък и тези хора сега са без коли.

Учителят се оказа този опасен елемент. Опасен, първо, за реда и сигурността в държавата. За него са металните решетки и огражденията. Опасен също за провала на всички усилия от последните 17 години, за провала на валутен борд, бюджет, държавен резерв. И най-голямата заплаха, лансирана от последните дни за една ужасяваща хиперинфлация. Неговите нещастни 300 (словом триста) лева, оказва се, ще докарат икономическия колапс на държавата. Не милионите, непрекъснато източвани през ДДС, не милионите от тъмните сделки, минаващи през политическия елит днес, не милионите от "обръчите от фирми", не милионите, да не кажа милиардите, на едрата корупция, не всичко това, а учителите с техните 300 лева разклатиха финансите на държавата.

Нека някой, който наистина разбира от икономика, да каже, че ако България е на прага на хиперинфлация, то виновни за това най-малко са учителите. Изумително е да смесваме двете неща. Инфлация има и тя расте с всеки изминал месец. Дори да уволним всички учители, няма да ядем по-евтини домати.

Втората манипулация спрямо учителските протести е опитът на правителството да ги сблъска с другите професионални общности. Ако дадем на вас, трябва да вземем от другаде, от други области, заявяват министрите. Всъщност истинският страх диктува друго. Ако дадем на вас, трябва да дадем и на другите. Изобщо вменяването на вина на учителите за днешните и бъдещите несгоди е, меко казано, странна стратегия. Неадекватно е също при подобни преговори да си сложиш каменното лице, да излизаш с експертна хладина и тънка гнусливост, да излъчваш категоричност и неотстъпчивост. Това не показва твърдост и принципност, а незаинтересуваност и надменност. Тонът е сбъркан, чувствителността липсва. И то при правителство, дошло с мандата на лява, социално обещала се партия.

Българското образование, както и българската култура се мислят от всяка власт като стари прашни тоги, които се обличат само на официални празници. Нещо като кукерството. Мил остатък от друга епоха. Старомодно, юбилейно отношение. Докато световният бизнес трескаво инвестира в наука, местната българска държава пести от образование.

И се обгражда с полиция.

Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Книгите му са преведени на няколко езика, сред които френски, английски, немски, чешки и др. Редактор в "Литературен вестник".