Учителят като жертва
Често българският учител се описва и самоописва като жертва.
Как някой престава да бъде жертва? Когато спре да се самоопределя като жертва и направи нещо за да промени статуса си. В някои случаи някой друг се опитва да го спаси. Но не винаги успява, защото не е лесно да спасиш този, който е свикнал да се самоопределя като жертва.
Ако учителят е жертва, то прави ли нещо, за да се спаси?
А какво прави учителят за себе си? Ето малко личен опит от периода 1994-1999, когато малките заплати се получаваха рядко:
Няколко пъти, когато някой даваше знак да се вдигне стачка или да се прави протестна подписка, някои, които много говореха иначе, пропускаха да се подпишат, понеже имали по-малко часове и си тръгнали преди да е стартирана подписката, а в ефективни стачни действия винаги имаше такива, които не се включват. В моята "кариера" ефективните действия са били максимум един учебен час.
Тогава се протестираше не за размера на заплатите, а за това, че не ги дават навреме. Няколко пъти обяснявах на колегите, че когато не ти дават заплатата навреме, не е редно да правиш стачка или подписка, а да си потърсиш правата в съда. Ако 60 души колектив съберяха по 5 лева, щяха да успеят да наемат приличен адвокат. Това колегите ми винаги пускаха покрай ушите си.
Другото, което се опитвах да им кажа беше, че ако ще се протестира, то е добра идея да се протестира за размера на заплатите. Но това май беше прекалено авангардно навремето.
Когато сме стигали до обсъждане на ефективни стачни действия, колегите ми казваха, “Лесно ти е на тебе, имаш си и друга работа и не те бърка, че ще ти удържат от заплатата неработените дни”. На това отговарях, че това ще се усети чак след няколко месеца, защото заплатите се бавят много, и че аз ще изгубя повече, защото ще стоя в училище заедно с тях по 8 часа за да стачкувам, с което ще се лиша от доходи от другата си работа. Никога не стигнахме до стачни действия. Може би и защото се налагаше да стоим в училище от 8 до 5.
Е, няма да стане само с чакане някой да ги спаси! Пък и кой ще поиска да спасява учителите? На първо време се сещам за учениците и родителите. Ако те смятат, че учителите вършат отлична работа, ще ги подкрепят. А като ги подкрепят, ще ги подкрепят и бабите и дядовците. И бъдещите баби и дядовци, като Леля Вени (това е почетно звание, затова спирам да пиша “леля”).
Но дали на учениците и родителите им пука? Често си говорим с Леля Вени, чиито деца (мои бивши ученици) са вече поотрасли и извън училище. И чак не ни стига въздуха като говорим за образование. Последният път Леля Вени ми каза, че когато нейни познати я чуят да се пени така, и казват, “Какво ти пука?” Аз пък, признавам, преди няколко години написах една статия, която излезе в “Капитал” под заглавие “Няма да дам и стотинка [за българското образование]”.
Учителите са жертви, защото е удобно да си жертва – не се налага да си мръднеш пръста, докато се оплакваш. Даже не си намираш допълнителна работа, понеже го смяташ за унизително.
Учителите са жертви, защото не са солидарни. А не са солидарни, понеже повечето гледат да не се прецакат. А също и понеже на част от тях не им пука колко получават, понеже не разчитат на тази заплата.
Учителите са жертви, понеже на никого не му пука за тях. А защо на никого не му пука?.
И още въпроси:
Какви ще пораснат децата, възпитавани от пасивни егоистични страхливи жертви?
С какво се занимават синдикатите и защо толкова много учители членуват в тях? Само заради няколкото допълнителни дни отпуск ли?
Как учителите да излезнат от ролята на жертви?
Какво да се направи, че на обществото наистина да вземе да му пука?
Хайде, учители! Мислете и вие, де! Въпросът е:
КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ ЖЕРТВИ?
Пък ако сега започнете да виете, понеже някой ви оплювал, значи предпочитате да останете жертви.
(професия учител)
Солидарност с учителите!
http://bulgaria.indymedia.org/article/34157
Как така има пари, за да изпратим български войници в Ирак, а няма за образование и здравеопазване
Инициатива за промяна
http://protest.npmg.org
Yanke, go home!*
http://bulgaria.indymedia.org/article/6644
Гарантиране правата и свободите на учителя, особено като деятел в обществото
http://bulgaria.indymedia.org/article/16867
Как някой престава да бъде жертва? Когато спре да се самоопределя като жертва и направи нещо за да промени статуса си. В някои случаи някой друг се опитва да го спаси. Но не винаги успява, защото не е лесно да спасиш този, който е свикнал да се самоопределя като жертва.
Ако учителят е жертва, то прави ли нещо, за да се спаси?
Другите хора вероятно не ги е грижа толкова за българския учител, иначе щяха да направят нещо за да му помогнат. Или ги е грижа, но се смятат за безпомощни, т.е. и те са нечии жертви.
А какво прави учителят за себе си? Ето малко личен опит от периода 1994-1999, когато малките заплати се получаваха рядко:
Няколко пъти, когато някой даваше знак да се вдигне стачка или да се прави протестна подписка, някои, които много говореха иначе, пропускаха да се подпишат, понеже имали по-малко часове и си тръгнали преди да е стартирана подписката, а в ефективни стачни действия винаги имаше такива, които не се включват. В моята "кариера" ефективните действия са били максимум един учебен час.
Тогава се протестираше не за размера на заплатите, а за това, че не ги дават навреме. Няколко пъти обяснявах на колегите, че когато не ти дават заплатата навреме, не е редно да правиш стачка или подписка, а да си потърсиш правата в съда. Ако 60 души колектив съберяха по 5 лева, щяха да успеят да наемат приличен адвокат. Това колегите ми винаги пускаха покрай ушите си.
Другото, което се опитвах да им кажа беше, че ако ще се протестира, то е добра идея да се протестира за размера на заплатите. Но това май беше прекалено авангардно навремето.
Когато сме стигали до обсъждане на ефективни стачни действия, колегите ми казваха, “Лесно ти е на тебе, имаш си и друга работа и не те бърка, че ще ти удържат от заплатата неработените дни”. На това отговарях, че това ще се усети чак след няколко месеца, защото заплатите се бавят много, и че аз ще изгубя повече, защото ще стоя в училище заедно с тях по 8 часа за да стачкувам, с което ще се лиша от доходи от другата си работа. Никога не стигнахме до стачни действия. Може би и защото се налагаше да стоим в училище от 8 до 5.
Е, няма да стане само с чакане някой да ги спаси! Пък и кой ще поиска да спасява учителите? На първо време се сещам за учениците и родителите. Ако те смятат, че учителите вършат отлична работа, ще ги подкрепят. А като ги подкрепят, ще ги подкрепят и бабите и дядовците. И бъдещите баби и дядовци, като Леля Вени (това е почетно звание, затова спирам да пиша “леля”).
Но дали на учениците и родителите им пука? Често си говорим с Леля Вени, чиито деца (мои бивши ученици) са вече поотрасли и извън училище. И чак не ни стига въздуха като говорим за образование. Последният път Леля Вени ми каза, че когато нейни познати я чуят да се пени така, и казват, “Какво ти пука?” Аз пък, признавам, преди няколко години написах една статия, която излезе в “Капитал” под заглавие “Няма да дам и стотинка [за българското образование]”.
Учителите са жертви, защото е удобно да си жертва – не се налага да си мръднеш пръста, докато се оплакваш. Даже не си намираш допълнителна работа, понеже го смяташ за унизително.
Учителите са жертви, защото не са солидарни. А не са солидарни, понеже повечето гледат да не се прецакат. А също и понеже на част от тях не им пука колко получават, понеже не разчитат на тази заплата.
Учителите са жертви, понеже на никого не му пука за тях. А защо на никого не му пука?.
И още въпроси:
Какви ще пораснат децата, възпитавани от пасивни егоистични страхливи жертви?
С какво се занимават синдикатите и защо толкова много учители членуват в тях? Само заради няколкото допълнителни дни отпуск ли?
Как учителите да излезнат от ролята на жертви?
Какво да се направи, че на обществото наистина да вземе да му пука?
Хайде, учители! Мислете и вие, де! Въпросът е:
КАК ДА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ ЖЕРТВИ?
Пък ако сега започнете да виете, понеже някой ви оплювал, значи предпочитате да останете жертви.
(професия учител)
Солидарност с учителите!
http://bulgaria.indymedia.org/article/34157
Как така има пари, за да изпратим български войници в Ирак, а няма за образование и здравеопазване
Инициатива за промяна
http://protest.npmg.org
Yanke, go home!*
http://bulgaria.indymedia.org/article/6644
Гарантиране правата и свободите на учителя, особено като деятел в обществото
http://bulgaria.indymedia.org/article/16867
Казани са много истини, но анализът липсва. По-точното главното липсва. Учителят е жертва, да, но причината не е (само или понякога) в липсата на качества като борбеност например, а в това, че образованието е част от тежката държавна бюрократична машина. То е ДЪРЖАВНО! Така че, каквото и да се направи при това положение, учителят ще бъде жертва. Системата е непробиваема в сегашния си вид. Дебело бетонирана. Йерархията е точно определена и всички в нея са здраво свързани.
Каквото и да правим - протести, оплаквания, сигнали за престъпления биха имали най-голям успех, ако бъдат пращани на арменския поп, понеже по-вероятно е той да вземе мерки, отколкото някой друг.
arebe magare, не знам кой си/ коя си, но тази статия не е нова. Публикувана е в личния блог на Лидия Стайкова на 26 юни 2007г.
Lyd- Полетът на костенурката - "Учителят като жертва". /Съжалявам, нещо не успях да поставя линк/
Съгласна съм със статията като цяло, но с едно важно уточнение- от юни 2007г. до сега се случиха страшно много неща. Тук неведнъж сме обсъждали точно това - какво трябва да се направи за да НЕ бъдат повече жертви учителите.
За тези които не са запознати: Срещала съм публикации на Лидия Стайкова на много места в мрежата. Тя е една от първите, които се опитаха да бият тревога за това, което се случва в българското училище. Чела съм нейни коментари още преди 4-5 години, когато според всички медии образователната ни система беше "прекрасна" и "сред най- добрите в света".
В момента виждам 2 положителни вота от всичко дванадесет гласували. Уви, нещо става с компютъра ми и не мога да гласувам. Но и без гова няма да променя много.
Най- неприятното е, че няма изложени никакви аргументи за вота. Мога само да гадая. Статията не е вярна? /На мен ми е любопитно кое по-точно не отговаря на истината/ Не искат учителя да е жертва? /Тогава какво правим за да се промени това положение?/ Разчистване на лични отношения с този, който е публикувал материала? Не е този начина. А и вече писах, че най-вероятно не той/тя е авторът.
Ще ви бъда благодарна ако споделите мненията си за статията и за вота.
Ани, в статията има поне две твърдения, на които всеки учител в тази общност ще сложи минус, защото са болезнени и защото учителите в тази общност не се разпознават в тези твърдения (и миат основания за това):
Учителите са жертви, защото е удобно да си жертва – не се налага да си мръднеш пръста, докато се оплакваш. Даже не си намираш допълнителна работа, понеже го смяташ за унизително.
Учителите са жертви, защото не са солидарни. А не са солидарни, понеже повечето гледат да не се прецакат. А също и понеже на част от тях не им пука колко получават, понеже не разчитат на тази заплата.
Не знам защо очакваш друга реакция. Такава може да има само към предложения за промяна в "снимката" на положението. Каквито няма (Куини го е нарекла "липса на анализ").