Ударения в минало време

Според моите скромни знания - има разлика в ударението.

...за спорим, споримЕ няма спор...

Да, Нелка, категорично има разлика. Ще я отбележа с главни букви, защото ударението не е много обичано от създателите на уеб странцици и не мога да го визуализирам по друг начин.

Лекторът гоВОри в момента пред пълна зала. Миналия месец лекторът говоРИ пред пълна зала.

Тук ударението различава времената на глагола - в първото изречение е употребено сегашно време, а във второто - минало.

ilko - това, което ти е направило впечатление - формата на постинга "ний спориме двама с... на тема" е перифразирана от стихотворението на Вапцаров и е израз на доброто ми настроение, това е моят начин да се шегувам.

Поли, точно за това става дума. Според мен и двете форми са с еднакво ударение: Той говОри в момента, той говОри по-миналата година.

Значи не съм права? Аз лично точно по този начин употребявам миналото време.

Нека да вземем друг пример: Миналата година хОдихме на планина. Миналата година той ходИ с нас на планина. - Наистина ли това е правилно?

Минало свършено време
единствено число              множествено число
1 лице хо·дих                     хо·дих·ме
2 лице хо·ди                      хо·дих·те
3 лице хо·ди                      хо·ди·ха

Моето становище по въпроса. По принцип езикът като система трудно търпи едни и същи форми с различни граматични значения – в случая за 2 и 3 л. ед.ч. минало свършено време и за сегашно време. В повечето български диалекти разграничението се прави с помощта на ударението. В родния ми диалект обаче (балкански) ударението пада на едно и също място.

Потърсих по-убедително становище в нормативните граматики, с които разполагам, но в тях се твърди, че и двата вида форми се употребяват в книжовния език. Ето откъс от “История на новобългарския книжовен език” (София, БАН, 1989) за нормативните правила по отношение на ударението:

“8. Непроменено място на ударението във формите на минало свършено време спрямо формите за сегашно време при основни и производни глаголи в книжовния език, напр.: мОля – мОлих, дИгна – дИгнах... помОля – помОлих... Налагането на това правило става под влияние на особеностите на балканските говори, но до известна степен то е подкрепено и от някои югозападни говори, които също не допускат ударение на окончанието. В други кодифициращи документи се налагат и форми с ударение на последната сричка, напр.: молИх, дигнАх, говорИх и др., под влияние на западни говори и на някои източни. Днес в книжовния език продължават да се употребяват и двата вида ударени форми”.

Все пак ми се струва, че в книжовния изговор (в съвременната езикова ситуация)  като цяло се толерират формите с непроменено ударение и форми от типа говорИ, мислИ за минало свършено време се схващат, малко или много, като диалектни и разговорни.

Моето мнение е,че ударението остава непроменено и в двете  форми на глалгола.

Ударението остава непроменено-" гОвори" при промяна става диалектна форма !

Петя, Отвори кутията! - шопски диалект и софийски жаргон.

Петя отвОри кутията. - минало свършено време.

Петя, отворИ кутията! - заповедна форма.

...зАгаси, гОвори....когато ударението се слага на първата сричка, тогава е и диалектна форма....

Павлина, точно това ми се струва и на мен: когато казваме в минало свършено време "тя ходИ на уроци" - това ми звучи диалектно. А излиза, че са в сила и двете форми - добре, значи и двамата с колегата ми сме прави. :)

Сърдечно благодаря на притеклите се на помощ - Далето, Поли, Павлина, Марена, Николина Славчева.

Хм, сега се усетих, че примерът ми не е подходящ по отношение на "чете", но ще го оставя така. Няма да го трия.

Поли, ако "миналата година ти говорИ с брат ми по телефона" е правилното, тогава, ако махнем думите "миналата година", пък се дублира със заповедната форма. :(

Голям казус излезе, а наглед толкова просто... Но щом и двете форми са допустими, това ме устройва напълно - всеки да си говори, както си знае. :)

Ми не е редно да се оставя така. Къде са юнаците от Института по български език на БАН. Нали те са законадателите на езиковия стандарт на книжовния български език (прочутия). Защо госпожата дето учи децата, трябва да прави сама проучвания и/или да има собствено мнение, различно от това на съседната госпожа по нещо дето трябва да е норма и за научаване да е едно и също за всички? 

                  При тези еднакво ударени глаголни форми за различни времена,както в цитираните примери - сегашно и минало свършено,от контекста се разбира в кое време се извършва действието.      А що се отнася за репликата на Мария-тези неща се учат в университета, в часовете по Съвременен български език    /или поне по мое време,когато аз следвах/.                          

Ами аз бях в университета от 84 до 89. Извън филологическите факултети и педагогиката, никой нямаше в програмата съвременен български език. Обаче си имаше на 4-5 години президания на основните речници. Хем в сравнително хомогенна говорима езикова среда. Пък сега - по 1 издание за 20 години и не на всички. Баш когато разноговорът стана нормалност и от слушане само можеш да потънеш в дълбоки съмнения как беше нормата.

marena, сигурно филолозите изучават и този материал, но началните учители - едва ли. Да, аз имах изпит по Съвременен български език по време на следването ми в университета, но изискванията бяха твърде скромни. Шестица се изкарваше със знанията ми от гимназията.

Какво и да е било, днес вече не е актуално. Същото се получава и с въпроса за ударенията в минало време.

Ето какво пише в учебника на Андрейчин отпреди 50 години.

А ето какво пише в един по-нов учебник.

Просто книжовната норма се променя, колкото и добър студент да си бил навремето.

И все пак моето мнение се отнася само до глаголите, които в 3 лице единствено число имат съвпадение на формата за минало и сегашно време. Все още мисля, че е удачно да се използва смислоразличителната роля на ударението.

знам, че не е честно да се съди по толкова малко парче, обаче - начинът, по който е написан новият учебник не ми вдъхва никакво доверие. Последното изречение убива рибата направо. Като за изложение на норма, де. Иначе като за разговор на маса - няма проблем.

Е, ами не знам: ако е правилно само "той разкАза", то трябва да е правилно и само "той кАза". Моето чудене няма значение, естествено: щом и двете форми са валидни, ок.