Тук няма цензура, нали? Или?

Не, Галка, няма цензура, но има правила на общуване, изискващи по време на дискусия да не се навлиза в неприятни междуличностни отношения и размяна на обиди. Това излишно повишава напрежението и създава тежка атмосфера в общността. По тази причина постингът получи неодобрение, с което той заедно със всичките си коментари беше махнат от страницата в „Образование”. Но иначе си стои непокътнат в блога на Светев - просто не си погледнала на правилното място.

Приемам укори и забележки за действията си, но нека първо да се запознаем точно с фактите преди да правим заключения.

Така е по-добре, колежке, и решението на Куини е тактично и уместно. Постът може да се чете в личния ми блог и в 2 други общности - "София" и "Островът на порочните". Както вече написах истината не може да бъде скрита, макар и нелицеприятна. Явно някои хора се познаха в героите на постинга, пък и моите нерви не издържаха и отправих някои лични послания /значително по-нецензурни от глупостите, публикувани уж от личната ми поща!/.
Оттук-нататък всеки може да чете, преценява и си прави изводите.

Светев, не ти ли е неудобно след всички "уж", които са съвсем точно копие, на всичкото отгоре и да коментираш по темата? Да се правиш на просветител и да манипулираш хората, дори с цената на отричане на собствените си думи, е недостойно. Още по-недостойно е да обиждаш някого без всякакво основание. Както е недостойно и да оплюваш "даскалиците" и да искаш всички да ти ръкопляскат. Вярно е, че това е свободна зона, но поне преподавателите в нея /без значение бивши или настоящи/ трябва да имат някакъв морал.

искам само да поздравя Куини за мъдрото решение на проблема. както и създателите на БГЛОГ, които са направили това решение технически възможно. наистина разговорът по публикацията на Светев придоби елементи на неприятен личен разговор, на който мястото му е в личните блогове на разговарящите.

Една бюрократична забележка - въпросната публикация все още е на върха на класацията "Дискутирани публикации" - естествено връзката води до "error 404".
Дали литераторите помнят "Следите остават"  и Павел Вежинов (това е шега)?
Този пример може само да покаже колко продуктивно е било "четенето между редовете" преди 20 и повече години (цензурата тогава не беше по-добра). За мое огромно съжаление все по-често и днес ми се налага да "чета между редовете".
Поука - заличавайте следите качествено, няма значение дали е правилно или не.

Явно въпросът за цензурата, когато става въпрос за свободна медия, каквато сме ние, ще бъде винаги актуален. Но тъй като преди близо година пак опряхме до същия проблем, ще сложа само линк към онова, което вече съм изразила като мнение, за да не се повтарям.

Бабев, едва ли има друго място в интернет, където така свободно да се дискутират най-неудобните, злободневни и наболели теми от образователната ни сфера. В случая изобщо не става въпрос за цензуриране, защото, както виждаш, постингът не е изтрит, а само е махнат от главната страница. Дори съм дала линк към него за онези, които се интересуват от дискусията.

Става дума за пълното действие - и в момента

въпросната публикация все още е на върха на класацията "Дискутирани публикации" - естествено връзката води до "error 404".

Става дума и за отношението на повечето хора към информацията - не е важно дали се интересуваме или не, одобряваме или не и т.н.

И още нещо - нека приемем, че това е най-свободното място - защо тогава непрекъснато се копират (или се препраща към)  публикации от места със съмнителна свобода?
При това без всякакъв коментар. Има ли полза от "четене между редовете"? Това е сериозният въпрос.

И един простичък въпрос (от научен интерес) - може ли някой участник да посочи училище, което има към салона за "Физическо възпитание и спорт" баня с топла вода? Администрацията на блога би могла да направи проучване, вместо да се обижда на цензура. Обзалагам се, че резултатите ще са много по-потресаващи, отколкото който и да е пример от учителското всекидневие.

Въпросът, който повдигнах с настоящия пост бе породен единствено от моето лично желание да разбирам докрай какво се случва с неща, които са породили въпроси и съм искала да науча какво е мнението на другите. Дали то съвпада с моето и доколко, да преценя къде съм. Направи ми впечатление преди време един пост на Тери, който беше цитирал някого, че независимо от съдържанието на самото мнение, би дал всичко, за да може да даде възможност на някой да изкаже собственото си мнение.
С написаното вчера по никакъв начин не защитавам някого или не нападам друг. Ако става въпрос за лични отношения, симпатиите ми нямат никакво значение. Продължавам да защитавам тезата, че поведението ни е непристойно на моменти и в никакъв случай не отговаря на образа, който изграждаме у възпитаниците си. Само това.
Явно съм пропуснала съществена част от дискусията, да, ориентирах се и дадох мнение в блога на Светев още преди да пиша тук вчера, но там липсваха коментарите на останалите съблогери.
Благодаря за отговорите на всички, които са коментирали днес! Сигурна съм, че общността ще има единствено полза от отворени диалози.

Бабев, запазването на постинга в „дискутирани публикации” е бъг на системата, за който трябва да информирам програмистите. Не е във възможностите и в правата ми да го отстраня.

Съгласна съм, че информацията по принцип трябва да се разглежда обективно, без да се влага лично отношение, а само като излагане на факти и проследяване на събития. Това е нужно, за да видим нещата от живота по-всеобхватно, в цялата им пъстрота. Така че от тази гледна точка всеки постинг, носещ някаква нова, различна информация, или пък не нова, но погледната под друг ъгъл, е полезен и необходим. Само че, когато прочетеното започне да се приема лично, дискусията преминава на друга плоскост и вече информацията загубва своята обективност и безпристрастност, които са ни нужни, за да коментираме по-обобщено и да си направим верните изводи.

Защо се слагат препратки към публикации със съмнителна свобода? Ами защото трябва да знаем какво се случва около нас. Дори е важно добре да познаваме опитите за манипулация на общественото мнение, за да им се противопоставяме.

На простичкия ти въпрос ще отговоря с въпрос: а съществува ли училище в България, като изключим онези със спортен профил, в което да има баня? Дори не питам за топла вода, защото, доколкото ми е известно, такива съоръжения просто няма. Ако е имало, вече са зазидани.

Галя, съгласна съм с теб, но с уточнението, че случаите на непристойното поведение на учители не са правило, а изключение. За жалост тези изключения дават повод да се правят обобщения за цялата учителска гилдия и негативите се понасят от всички нас. 

Куини, съгласна съм, че изключенията дават повод да се правят обобщения за цялата учителска гилдия. Спорен е въпросът какво е процентното съотношение правило-изключение...Не мисля, че надвишавайки процента на правилото (колкото и да ни се иска), си помагаме, та дори и при носенето на негативите. Наистина смятам, че ако сме по-взискателни към самите себе си, само тогава ще постигнем някакъв напредък.
Благодаря и за + и за - точици...Неуютно е, но винаги казвам само това, което мисля, а не онова, което би се харесало.

Искам да кажа нещо за правата на самия автор, който публикува даден блог.
От една страна, щом го публикува, значи очаква реакции. От друга страна, естествено, той се надява на положителни реакции, а някои от негативните може и да го обидят. Ако се случи така, мислите ли, че той няма право да откаже определени коментари да бъдат на неговия блог? Според мен, би могло да не ги желае, и т.к. личният му блог си е все едно негово царство, той си има все пак и права в своя си блог, не е ли така?
Според мен, трябва човек да има правo да ограничава коментарите в своя  блог: просто защото той не ги желае на своя територия. И това не ограничава свободата на мнения, понеже всеки може да изрази своето мнение в свой блог, в своя публикация, а не непременно като коментар на чужд блог.

Съгласна съм, че в своя си блог всеки може да приема или не приема дадени коментари, но в случая общност "Образование" не е личен блог и когато някой си позволява да прави генерални оценки поради свои си впечатления и да обижда безпочвено хората, които коментират написаното от него, тогава наистина не би трябвало да се спори, че писанията му трябва да останат само в личния му блог. Аз също съм потърпевша в случая, защото приех като лична обида написаното - за мен това е обида, и то цинична, към учителките и се заех от лични позиции да се опитам да покажа на автора, че е минал границата на добрия тон. Уви, авторът не го осъзна, а хората останаха с впечатлението, че в "Образование" има цензура. Жалкото в случая е, че учителите са нападани от бивш колега, при това без той самият да е на някакво по-високо ниво. Съжалявам, но не споделям мнението на Светев, че сред учителството се шири разврат и простотия и ми е обидно за цялото българско образование - оплювано от всички, че дори и от бившите в него.

Шели, не мисля, че трябва да обръщаш толкова голямо внимание на постингите на Светев.
Просто приеми, че това е неговият начин да убеди главно себе си, а после и останалите в общността, че е взел правилното решение да не се връща в системата, след принудителното му отстраняване. Когато секнат постовете му от сорта 'колко е по добре да си охранител, вместо учител', 'примери от уч. ежедневие 1, 2, 3, 4 ... ' и т.н., със съответните неизменни препратки към цялата история, това ще означава, че е намерил мир в себе си, а бъдещето ще покаже дали ще остане в хармония с тази точно общност и  в частност с теб.

Без да се наемам да съм адвокат на Светев, не го познавам човека, но мисля, че за някои неща безспорно е прав, а те са: има пошлост и разврат, има щраусов синдром, има безпардонно поведение. Не, не че в други сфери ги няма, но точно в образованието не би трябвало да битуват. Шели, не го приемай лично, абсурдно е да се нагърбваш да оневиняваш всички. Всеки от нас е бил свидетел на всякакъв вид и род непремерено поведение. Само че именно на нас то най-малко ни отива.