За демонстрациите на религиозна принадлежност: мисля, че трябва да си голям нервак, за да се дразниш от това, че някой ходи с тюбетейка, друг - с фередже, а някой си е окачил кръстче на врата. Маняци направо. Какво, като ходят със забрадки, шалвари или къси поли, или момчетата с дълги коси, че някой има или не татуировки, безопасни на бузите или обеци по езика! Не виждам принципна разлика между тези приказки за забрадки и тюрбани, с това, как навремето ни се караха за късите поли: пълни простотии.

Да ходят както искат - училището трябва да се интересува от това, какво имат децата в главите, а не върху тях! (Е, ако е военно училище, ще се подстригват прилично, и ако има задължителна униформа, да я спазват, обаче извън това ограниченията са пълна глупост, и плод на болен мозък!)

Самите оценки, че са по-ниски: това не винаги отразява нивото на знанията. Може сега да са се паднали по-трудни теми. Аз поне доколкото съм наблюдавала - някои години наистина са по-лесни темите, за всички участници в изпита. Според мен може да се сравняват оценките, само ако е държан един и същи изпит или с едно и също ниво на сложност, а точно това (същото ниво на сложност) е трудно да се гарантира.

Ванка, ако трябва конкретно да отговоря на въпроса ти дали трябва децата да демонстрират своята религиозна принадлежност, бих отговорила с "не", защото показност не е нужна. Все пак вярата в Господ е нещо лично и не е необходимо да се афишира.

Но ако говорим за свобода на вероизповеданията, и в Коституцията ни е записано, че всеки е свободен да направи своя избор. Ако вярата е свързана с определени ритуали и обичаи, както в случая с носене на забрадки, смятам, че трябва да се прояви разбиране и търпимост от страна на онези, чиято религиозна принадлежност е друга.

Съгласен съм Куини! А какво мислиш по повод втората тема...

По повод на ниските резултати, показани на изпитите, споделям напълно мнението на Chu.

Аз все пак съм действащ учител и имам наблюдения върху езиковите умения на учениците. През последните години е налице сериозен спад по отношение на нивото на грамотност като цяло. Подрастващите започват все по-трудно да се изразяват, и писмено, и устно. Причините са комплексни и от най-различен характер. 

Ще започна с това, че много малко родители общуват в необходимата степен с децата си поради липса на време или просто от незаинтересованост. Немалка част от децата израстват в среда, в която не се говори достатъчно и това се отразява върху по-нататъшното им развитие като ученици. Освен от общуване, чрез което малките натрупват определен запас от думи, те се нуждаят и от езикови упражнения под формата на игри, с които да развиват уменията си да се изразяват, насочват се да подбират езиковите си средства според речевата ситуация, да действат с езика, спазвайки определени правила и др. В този етап от детското развитие  малките се нуждаят и от подходящи играчки, с които да развиват мисленето си.

Когато постъпят в училище, децата трябва да имат необходимата подготовка, свързана с изграждане на определени познавателни процеси, иначе ще се сблъскат с много трудности в обучението си. Като прибавим и учебниците, написани на неподходящ за децата стил, при част от учениците трудностите стават просто непреодолими. Най-страшното е, че неуспеваемостта при някои ученици води до нежелание и даже до отказ да се занимават с учебен труд.

Не се четат книги, защото, казвала съм го и друг път, учениците не разбират част от думите, написани в тях, което им пречи да възприемат цялостния смисъл на даден текст. Правила съм си експерименти с мои ученици, като съм ги проверявала в даден текст на колко от думите познават значението, и се оказва, че за по-голямата част от децата средно около 30% са непознатите думи. Изводът е, че те не разбират за какво се говори в текста и ако това е урок по дадена дисциплина като история, география и т.н., следователно този учебен материал не може да бъде усвоен.

Телевизията, видеото, компютърните игри са страшен бич по отношение на четенето на книги, за което се изискват усилия, немалък речников запас, както и развити в определена степен познавателни процеси като въображение, мислене, представи, памет и т.н. Съществува и друг проблем - в домовете на много български семейства няма книги, защото в днешно време те представляват скъпо удоволствие, което не всеки може да си позволи. 

За мен е по-тревожен факта, че се парадира твърде много с религиозната принадлежност и това насажда излишно напрежение сред децата в училище... Не ми се дават примери, на които съм била свидетел, твърде грозни са...

Неприятен факт е също, че децата стават все по-неграмотни... Но не мисля, че основната причина са телевизията, компютрите и Интернет... Всичко е до възпитанието от страна на родителите... А те май нямат време за децата си... Ето това е много жалко...

Но пък, математиката и информатиката са по - добре. Съгласен съм, с това, което казвате, наистина родителите имат по - малко време за децата си. А за книгите. Имам приятели, които са собственици на книжарница, близо до англииска гимназия. Винаги е пълна с клиенти - книги се купуват като не малко са хлапета от училището. Минавам всеки ден от там защото ми е по път. Книги се четът, явно проблема е друг.

Ванка, дали наистина учениците четат книги, се разбира най-добре в училище. А и съгласи се, че английската гимназия не може да служи за представителна извадка, защото там подборът на ученици е много сериозен. 

:) E да... Наистина, примера не е много добър. Така е...