Тест по български при влизане в 1-ви клас

Поредната глупост на Вълчев.

Пак иска със санкции да накара някой да върши нещо. Ала български трябва да се учи не заради санкции разни, ами заради ползата да го знаеш. Как обясняват тази полза г-н министърът и заместникът му Кирчо? ...

Все пак е факт, че в първи клас постъпват доста деца, и не само такива с различен от българския майчин език, които не умеят да изразят мисълта си в свързано изречение. Друг е въпросът, дали този е начинът за преодолявне на проблема.

Аз не разбрах за какви санкции става дума... Но съм категорична, че докато не направят за децата, които не веладеят добре български език да се обучават отделно и то не повече от 10 деца в група, резултати никакви няма да има. И още една глупост има - в 1 клас нямат право да повтарят децата. Това автоматично образува във втори клас "два сляти класа в един" - на знаещи и на незнаещи второкласници.

Прощавайте. Не се изразих правилно, като говорех за "санкции".

И наистина санкции няма, ала има ... (как да го нарека?) заплаха: "Ако не направиш това и това, ще те накарам да направиш другото.", "Ако не покажеш достатъчно познаване на български език, те пращам на допълнителни уроци!".

Според мен всичко трябва да изхожда от НУЖДАТА на детето, от ПОЛЗАТА за детето. Аз бих му казал "Ако имаш нужда да говориш и разбираш български (по-)добре, аз ще направя всичко необходимо, че да задоволя тази твоя нужда." Тук се говори с положителни термини и заплаха няма. Разликата с първата постановка е съществена.

Работила съм с такива деца, при тях проблема е ,че не идват редовно  в подготвителния клас ,а само отвреме на време,след много разправии и заплахи за санкции на родителите.Основен проблем е ниската култура на родителите, занижената хигиена ,нищетата при която живеят.Като причина за отсъствието им особено през зимата децата казват -нямам обувки,нямам яке.При мен са идвали деца през зимата с джапанки или галоши,премръзнали без връхна дреха,но идват,защото имат желание да се научат.А предложените мерки от министъра, едва ли ще имат ефект,по-точно ще бъде "след дъжд качулка".Добре е да има допълнителни часове,но знаете ли,че точно тези деца постоянно бягат от часове и си търсят работа по полето? Сега берат лайка,ягоди,тиквички ,за  да изкарат 5 лева на ден и се хвалят с това.Мерки трябва да се вземат преди първи клас.Неведнъж съм предлагала социалната помощ за 1 клас да се дава в подготвителния клас или поне част от нея, но това не зависи от мен,не е в пълномощията и на кмета.Нека да помислим задно как би могло да се помогне на тези деца,за да ходят редовно на училище,защото само тогава ще имат напредък.

Точно това имах предвид, Невена/ neva. Че докараме ли "рисковите деца" в училище/ детската градина и задържим ли ги там, българския език ще го научат бързо. Та големият проблем е, мисля, в трудността да ги докараме и задържим в училище.

Предложението ти за "социалната помощ за 1 клас да се дава в подготвителния клас или поне част от нея" ми се струва много хубаво и съвсем навременно - в момента дефинираме (ние, екипът на Новото образование) Целите на българското училищно образование, където се говори много за "създаване на предпоставки за успешно учене". А какво друго е тази помощ, ако не една важна предпоставка и стимул за ходене на детска градина?

Провери си кутията за лични съобщения тук, моля те.

----

Ето, намерих думичката, която не можех да изнамеря вчера. Значи, не санкции, не заплаха, ами насилие. Думичката е насилие. Новите мерки на Вълчев са като старите и са пълни с насилие. Това мисля аз.

 

Павка, всяко нещо като е задължително (като образованието до 16 г. възраст) то вече може да се третира като форма на насилие. Така че, не си намерил думичката и тази я забрави. Просто Вълчев има кофти комуникатори и не му пука много в края на мандата много как и какво представя. за мен трагедията в това съобщение е в това "....тест по български при влизане в 1-ви клас за деца, които не говорят добре официалния език в държавата." Тестът не е за всички деца. Но не е казано кой ще реши за кои деца е. И прилагането на такова решение няма как да не бъде автоматично лоша управленски пракитка.

Всъщност е смешно да се правят на ново сметка тестове, след като една немалка част от децата в малките населени места пък и другаде - където подгтовителната група е в детските градини - имат накрая на заниманията си за годината едно портфолио. Детските учители им го правят. Вярно, че съдържа само диагностиката на академичните им умения и щеше да е хубаво да има и социалните. Но го има. С един тест се установява много по малко от колкото може детският учител да обобщи в едно портфолио. ОБАЧЕ - училището не го ще портфолиото. Щото го няма в наредбата за документите за записване.  Знам го и от детски учители и от родители на първолаци, които са го носили в училище с другите документи и са им го върнали без дори да го погледнат. Според мен просто тази практика трябва да се доразвие и усъвършенства вместо мъниците да преминават през тестове на първия си учебен ден.  Тестовете са най-продуктивни за проверка на някои знания и умения при по-големички деца. Отвъд границата на абстрактоното мислене. Т.е от 12 нагоре. И пак не бива да се прекалява. Те не са универсално средство.

И после - началните учители знаят на края на първата седмица след като са поели децата, (ако са ги оставили да си започнат работата с тях като хората без да ги притесняват с разни образци, нормативи, кифли и пр.) , кои деца имат проблеми с езика и кои не. Т.е. тестът е излишен. Достатъчно е началният учител да може да представи на директора искане за допълнителни часове , а директорът да има с какво да ги финансира и къде да нареди да се проведат.

Отделен и много по-сложен въпрос е , че в училище няма педагози, които са подготвени да преподават българския език като чужд. Което не е същото като за преподаваш български език като роден. Да сте чували в някоя програма на ФНПП из държавата да го има в програмата на началните учители?. Аз не съм. Също не съм чувала на вече действащите опитни педагози някой да им е предложил такова обучение и методика. Иначе методиката за ромския фолклор - по няколко пъти им беше осигурена.

Мария,права си за изходящата диагностика,която се прави задължително в ДГ в подготвителна група/клас ,но  децата през лятото забравят доста неща. Все пак това са 3 месеца, оставени само на грижите на родителите.Може би затова колегите от училище не се доверяват на нашите резултати, а и  тази  документация остава в ДГ. Доколкото знам имаше един буквар за деца билингви/не си спомням авторите/, но не зная дали някъде изобщо се работи по него.Според мен учебната програма в 1 клас е достатъчно натоварена за деца, които знаят български език, а какво остава за тези, които трудно разбират какво им се говори и отговарят само с да или не.Затова аз съм на мнение,че е по-добре да се задържат в подготвителна група още една година,за да могат да свикнат с българската реч и поне да могат да отговарят с пълно изречение.Има ромчета, които свободно разговарят на български език и те е редно да продължат, а тези от тях, които не могат да разговарят на български, да се подготвят в ДГ или подготвителния клас.Защото ако продължат в 1 клас те ще изостанат на фона на другите деца и дори  с допълнителни часове трудно ще ги догонят.Виждала съм деца в 4-5 клас,които не могат да четат и трудно изписват името си.А след 5 клас или повтарят класовете, или отпадат.

Нева, една не малка част от проблемите и сложностите в образованието идват от... недоверието. Като му дотурим и недостиг на компетентност (голяма част от липсващата е управленска) и нещата добиват мъчителния си хаотичен настоящ вид. И тази мярка, която е повод на поста е такъв паметник. Ще прави някой на национално ниво тестове за степента на владеене на българския език от 6 или 7 годишни деца. Които са минали през задължителна предучилищна подготовка. Защо? Ами "защото в първи клас (и не само) има деца, които не владеят български". Забележете кривата връзка между проблема и решението. Какво не е в ред ако децата след предучилищна подготовка не владеят български? Дали е броят им? Дали е начинът по който се установява, че не владеят български? Дали е фактът, че при задължение да се установява и регистрира всяка година входно и изходно ниво на знания - това не се прави навсякъде и всъщност никой не знае къде се прави и къде - не. Или е просто фактът, че предучилищната подготовка не може в сегашния си вид, организация и продължителност да подготви дете с различен майчин език, да се учи в училище на български. От гледна точка на интереса на децата - определено е последното. И решението определено не е сложно за откриване (изборът и прилагането на решение не са едно и също). Изборът е сведен до само две възможности.

1. - друг вид съдържание, организация и продължителност на предучилищната подготовка.

ИЛИ

2. друг вид, организация и съдържание на училищната подготовка в наччален етап.

Според мен проблема идва от това,че голяма част от ромчетата се отглеждат в семейството до 5-6 години, не ходят на ДГ, а в семейството не говорят на български език.Като дойдат в подготвителния клас те за първи път се сблъскват с разбиране и говорене на български и им е трудно, нужно им е време докато натрупат запас от думи.Наистина има семейства ,които не говорят български език и това са млади хора,които отглеждат и децата си така.Понякога съм им казвала поне да им пускат телевизора,за да слушат български децата .А как да задължим родителите да водят децата си на ДГ, като там се заплаща, колкото и ниска да е цената, а и знаем, че проблема с местата в ДГ не е само за София.Като прибавим и безработицата на тези хора, картината е трагична. Може би трябва да помислим как да мотивираме тези родители да пращат децата си в ДГ или в подготвителен клас редовно,за да имат напредък.

Мисля,че Росица е дала едно от решенията на проблема -група от не-повече от 10 деца, с които да се работи допълнително по български език.А на практика децата в групите в ДГ са 25-30.Там,където има деца-билингви в ПГ има само 1 допълнителен модулен час /1 ситуация/, но как учителя ще остави другите деца и ще работи само с тези? На кого да ги остави? В училище в ПГ няма помощник-възпитатели/лелички/. А при сегашните делегирани бюджети в подготвителните класове се подготвят до 30 деца. Ето още един парадокс.

Всичко което предлагаш е възможен и не-лош подход. Но трябва първо да се избере решение и после да се подберат най-ефективнните подходи да се приложи. С две думи бедата е, че никой не иска/не може да вземе решението.  Оповестяваме "намерние за въвеждане" на тестове за български език за първокласници,  като "голяма работа" свършена от МОН. Меджувременно полуобразовани и доста отдалечени от етиката ТВ репортери правят репортажи в училища, показвайки безпомощни учители и неможещи да четат ромчета. Междувременно зам.министър ти разправя на пресконференции как ще прави рейтинг на училищата (с последствия върху бюджета им) според остиженията на учениците от т.нар. "външно оценяване". И тук таме националисти публикуват "старховити" прогнози за "дебългаризация", заради броя на децата, чиито майчин език не е български. От другата страна - политически спекуланти разправят на българските граждани с не-български майчин език как идва "втори възродителеин процес". те тая цялата комуникационна, медийна и финансова енергия вместо да ходи на вятъра, ако беше за 1 година насочена само и единствено към избор кое да променим организирано, ефикасно и разумно - предучилищната подготовка или началната училищна - досега да сме го свършили и вече да виждаме първи признаци на подобрение. Ама не. И защо? Ами защото на никой от гореизброените "активисти" на политическия и комуникационни фронт изобщо не му е ясно като казва "интерес на децата" и "образователна система" - за кокво говори. че не пита и учителите. щото са много. и са му далече.