Със забрадка като Радка...
Чули сте шумотевицата за тази учителка, която ходи на училище с мюсюлманска забрадка.
В тази връзка започнах спор с мъжа ми - аз мисля едно, той друго. Кажете, какво мислите вие!
Според мен, някоя Айше, и да носи забрадка, и да не носи - все си е мюсюлманка. Така, както не й правиш забележка, когато я питаш как се казва, и тя ти каже, че се казва Айше - нали не й казваш "Добре де, как Айше, трябва да е Ана!" Мисълта ми е, че човекът е какъвто е, такива външни неща като име, забрадка, кръстче на шията и други признаци не са важното. А важното е дали е добър човекът.
А вече ако някой говори пред събрало се множество ученици на арабски, и казва, че Аллах е дал евро парите -това вече ми се вижда прекалено, и не трябва да се допуска. (Това беше направил някакъв учител по религия).
Ето противоположното мнение - на мъжа ми. Той смята, че да се носи мюсюлманска забрадка е предизвикателно демонстриране на религия, и по тази причина трябва да бъде забранено. Според него, с такава забрадка от далеч демонстрираш - ето, аз съм от "добрите", а някой, който не носи такава забрадка, съответно минава към "лошите". Един вид, такава забрадка демонстративно разделя хората. Това е опасно, особено когато ислямският фундаментализъм със сигурност се опитва да се настани в България.
Много ще ми бъде интересно да видя още мнения. Това някак ще ми помогне да си доразвия (или променя) моето мнение. Трябва ли и в България, както във Франция, да е забранено да се ходи на училище със забрадки или кръстчета?
Образование
· 12.11.2022
· arebemagare
Нищо лошо и аз не виждам всеки да се носи така както иска ,но тази забрадка се появи отскоро и е някаква демонстрация към нещо ,което е много притеснително според мен.
Аз все си мисля, че що годе валидния отговор на въпроса защо мюсюлманското облекло "не е допустимо", а християнските кръстчета "са допустими" почива върху една слабо забелязвана по принцип разлика между двете религиозни общности - християнските общества са преминали през секуларизация (отделяне на верските дела от обществените и прокламирането им за изцяло личен избор), а мюсюлманските още не са - реформата на Ататюрк е най-близкия до секуларизация пример и единствен по рода си. И успехът му зависи доста от ролята, която Ататюрк дава на армията.
В този точно контекст погледнато носенето на роби и шамии от мюсюлманите, не изглежда на християните като "личен избор на облекло", а като плътно следване на религиозни правила за мястото и поведнието на жената, които меко казано са неприемливи за днешните хора, формирани в силно християнската европейска културна традиция със все секуларизацията барабар. Нали не сте залелязали, някой да се вълнува от малките шапчици, които носят по-възрастните български турци. Обаче, като започат българските туркини да си увиват телата и главите, това веднага буди въпроси: защо? сама ли е решила? какво иска да покаже? на кого го показва? и т.н. и т.н. Жалко е, че след "500 години турско робство", Възродителен процес, ДПС, 11 септемри, Ирак и Афгнистан, вече не можем да говорим честно и открито помежду си мюсюлмани и християни за тези неща. Не мога да се отърва от усещането, че учителката не е искрена като казва "това си е моят личен начин на обличане". Искам ми се да си поговоря с нея, за да ми разкаже, защо го е избрала в зряла възраст, защо преди е имала друг, какви са функциите на различните елементи от облекото й и ей такива работи, които ще ми помогнат да рзбера наистина защо виждаме повече забрадени и увити в роби български .мюсюлмански жени сего отколкото преди 10 ина години. Но не мога и да й се сърдя - какво друго да каже пред накацалите я медии и колко ли противен е кантактът с напористите и недообразовани журналисти, които търсят едиствено сканадал, защото някой им е казал, че само сканадалът вълнува хората.
Шогун,и у дома беше проведен подобен разговор.
Да видим сега за какво става дума...Ако аз отида на работа със забрадка,какво ще стане?Да,но аз не искам да си слагам забрадка,освен в случаите,когато се налага-когато съм на полето,да се предпазя от слънцето.
През което и българско село да минем,ще видим,че жените там носят забрадки,но ние знаем,че в случая не става дума точно за такива забрадки.
Да сложим на везната -кръстче от едната страна,от другата-забрадка!?!?Звучи ми богохулно!
В една демократична държава управлява мнозинството!?,дори на "книга"да е,но е така.В България мнозинство за сега са българското християнско население,следователно ...Всеки,различен от източноправославната религия да си изповядва религията у дома и своя храм...Училището обаче е обществена институция.Тогава!?Какво правим в този случай?
Защо говорим за официален език и официална религия?Обезсмисля се разговорът,ако не е така.Да не забравяме,че България съществува благодарение на източноправославната религия,която войни за налагане на своята вяра не е водила.Изповядващите я са отворени към другите,приемат и будиста,и друговерието,за разлика от този случай,за който става дума в момента-те не приемат друга вяра,тяхната религия е затворена религия.
И каквото и да си говорим тук,тази забрадка не е толкова безобидна,колкото се опитват да ни я представят.Тя говори за други сериозни мотиви.Какво всъщност значи една забрадка в случая?Прикриване на какво,или скриване на какво и демонстрация на какво?
От както тръгнахме към Европа-интересно,защо ли аз още не съм "стъпила"на европейска земя,може би защото вътрешно съм убедена,че отдавна вървя по нея-и в мен се насажда натрапливо мисълта,че се върви към настаняването на колективна амнезия.
Войни е имало от както свят светува,има ги и в момента.Аз пък се смятам за пацифист по рождение.
Изумена бях от една книжка за деца,в която войните в Европа бяха представени като войната за малиновия сладолед!? Да ни сложат по един "нов"чип и да станем "нови"хора.
Необходимо е да минат години,за да говорим наистина за войната на малиновия сладолед,като наистина съществувала такава!!!
Марена, наистина май проблемът е дали забрадката се използва като начин да се наложи някаква религия. В случая, модата със забрадките се налага сега не като начин на обличане, а като демонстрация на религия.
Ген - това, което е направил Ататюрк - да превърне Турция в светска държава, явно е изисквало да се премахнат забрадките, и сигурно ще е крачка назад, голяма цял век, те да получат гражданственост.
Ла вида лока, много са симпатични учениците ти и явно ти е много интересна работата, макар и зле платена. Дано можеш да си позволиш да я практикуваш, защото се вижда колко добър контакт имаш с децата, и това сигурно не е само, защото сте на близка възраст. А по темата за забрадките - очевидно няма как да стане това, което искат учениците: хем кръстчетата да останат, хем забрадките да се махнат. Или - или. Ех, ако можеше да се забранят само забрадките..... :)
Мария, щеше да е добре да си поговориш с тази забрадена учителка. Може би щеше да успееш да вникнеш в истинските й мотиви.Журналистите търсят само сензацията, а ти щеше да успееш да разбереш за какво всъщност става дума, и да ни разкажеш и на нас. Дали наистина решението е нейно? Ако е така, защо сега? Защо не преди десет години? Ето такъв факт: през миналия век по селата масово са се носели забрадки. Едната ми баба, която беше от село, носеше забрадка даже вкъщи. И сега по селата възрастните жени ходят забрадени. Но някак си тази мода отминава. Докато това другото, с мюсюлманските забрадки, сега се възражда, и затова явно има причина. И тя може да е само - агресията на една религия, и отдръпването й от светските норми.
Нинаричи, нали ти беше в предаването по телевизията миналата седмица (мисля, че беше предаването на Светла Петрова)? И ти каза, че няма одобрени учебници? Сигурна съм, че е както ти каза, макар някакъв експерт да го отрече - той изобщо не ми се видя убедителен. Май някой пак не си е свършил работата, а точно тази работа трябва да се свърши. А за тази секретарка - много е разстройващо, че такива неща вече са норма, а не изключение! На мен лично това ми е много подтискащо, защото съм безпомощна да попреча.
Поли, оставих за последно да отговоря на теб, понеже твоите коментари по темата, и с думи, и с клипчета, са толкова изчерпателни, та май няма какво да се добави. Едва ли някой може да ги прочете и прегледа, без да си формира мнение. Е, какво пък: убедих се. :)
В.М.: “Творчески прилагайки” - прав сте. Помня, че принципният ми упрек срещу колегите-партийци беше, че не разсъждават като диалектици и материалисти, кълнейки се в тази философска система, ами като чистейши волунтаристи. Което означава: “Вярно е това, което ни понася. Него и ще наложим на другите! Нищо, че им се не харесва.” Примитивна не философия, направо инстинкт, тя е била водеща хилядолетия преди да бъдат обявявани все “нови” и “Нови” времена - няма по-старо от нея.
Ето до какво обаче би ни довел професионалният прочит на две системи, всяка от които ще му се опълчи въоръжено, тръгнем ли да ги сравняваме. Ако все пак тръгнем, ще изведем най-общата им прилика: османска или комунистическа, по законодателство те са демократични, егалитарни, централистични. Сиреч, бойко се втурват да премоделират социума, за да го уравнят, макар той по природен закон да се състои от нееднакви във всяко отношение индивиди. Такъв генерален ремонт на обществото е изключен без силови методи, затуй те са приложени в цялата им гама. Претенцията за социално и имуществено изравняване почива върху законови норми, които раята или правонямащите избикалят с неголеми затруднения, нали самата природа ги е диференцирала на хитри и балами. Както следва, реалната практика бива неизмеримо по-съществена от идеологическата фикция. Така, въпреки свирепите норми всеки селянин да владее по един “чифт” (обработвана от два вола земя), независимо от религията му, след всевъзможни операции селската маса под турско се разслоява неизбежно; създава се едро земевладение, обезземляване и прочее производни от това реалности. Докато институцията на “богоугодните фондации” (вакъфът) заема все по-обширна площ от имперската територия, откъсвайки я от контрола на централизма, по-точно на хазната. Предпочитанието у спахиите пък да получават поземлената си рента в пари вместо в натура - както е било при всички феодализми (десятъка, де) - обуславя още от ХV в. широк свободен пазар. Този свободен пазар при османците или уж забраненият при социализма минира държавния монопол и в крайна сметка опразва от съдържание централизма. Тъй властта си призна по време на перестройката или на “развития социализъм” у нас: без “сенчестата икономика” в СССР и без заветните пет декара “за лично ползване” в България едва ли бихме оживели. Не тук е място за повече паралели и изводи. Отколе имам мерака да изпонапиша именно сравнително изследване по ред показатели, което би доказало типологията на “източния начин на производство” (разбирай развитие) - теория напълно запретена из половин Европа през втората половина на ХХ в. Нали според Учението трябваше да бъде идентичен социално-икономическият модел в хептен всички общества. За мене обаче свободата на словото фатално закъсня. Проектираният труд изисква десетилетие, с каквото не разполагам. Ще ми се да вярвам, че той ще си намери майстора, провокиран от очебийните сходства между две наглед несравними обществени системи. Това е животът, дето казват французите. На френски естествено, но се боя, че в набор латиницата винаги съдържа грешки.
В.М.: Тук работата е още по-сериозна. В течение на последните шест-пет столетия, без оглед на безбрежната преди тях история на човечеството, тъй нареченият “Ориент” (много разлато понятие) е представлявал поле за втурване и извличане на безогледни печалби от страна на европейците. Тази практика - колониализмът - е внесла трайни диспропорции в тяхното мислене, познания, оценки. Самият термин “Ориент” носи пейоративен заряд, подценяване на всичко незападно. Едва след Втората световна разпадането на колониалната система ни принуди да обърнем очи към внушителното минало и колосалната култура на Азия, Африка и на Латинска Америка, дето лежи всъщност на запад. Не бива да подценяваме ролята на колониализма. Позволявам си да изрека, че европейска нация без свое участие в този съвсем нееднозначен процес не е успяла да съзрее като модерно общество, лишена от онова взаимодействие с другостта, което обуславя човешкото умствено развитие. Неизмеримо много е получила Европа от Ориента, но не по-малко му е дала - фундаментален проблем, който тепърва си чака конкретния анализ и обобщения. А в практиката - плодоносния синтез.
Еретик по наследство май, струва ми се, че българите (ако възприемем тезата за историческия им малшанс) са пропуснали часа да се вместят тъкмо в колониалната експанзия на европееца. Нека не се измъкваме пак с приказки за нашата малкотия и с “турското робство” като генерално оправдание. Не по-многочислени са били холандци, ирландци, а преди тях арабските племена от пустинята, венецианците от своя накиснат град. Че и туркмените от Средна Азия, изградили две империи - Селджукската и Османската. Концепции, воля и енергия, риск, умна реализация. Когато наши сънародници се оплакват от ниското ни днес самочувствие, неловко е да намекнеш, че за високото са необходими не думи, а постижения. “Да, но ние сме били под турско” - бива редовната успокояваща реакция. Дали да напомним всяка от изброените или неизброени общности в историята, колко пъти и под чия чужда власт е била? Пак ерес: на какво дължим своите липси, отсъствия, комплекси и доста чести сривове? Не ли на рядък в миналото на Европа късмет: върху рядко сгодната за живеене територия, която сме отвоювали от Византия, до днес се казва: “Гладни гробища няма.” Понеже малцина граждани се интересуват от чужда история, как да знаем, че северната половина от континента ни допреди 200 години е изнемогвала от мраз и наводнения. Днес отново вместо чернозема ни - течна кал. Бледо, мътно слънце през броени седмици в годината. Под него народът се е изхранвал със зеле, моркови и прочее ядливи корени. Затуй начесто е понасял удара на гладни вълни, на епидемии, каквито са засягали твърде периферно нашия ареал, населен, но никога пренаселен с яки хора (яка имунна способност поради разнообразна храна). Из прекрасните крайбрежия на Средиземноморието пък - убийствен пек и суша. Съвсем никъде в Европа няма аналог на пословицата ни: “Гладни гробища няма!” Чак ти се чудят чужди етнолози, ако ги питаш по въпроса. Имало е гладна смърт, “черна смърт” - пандемии тоест - трийсет годишни и сто годишни войни по времето, когато на българина е била забранена военна служба. Ние пък се чудим защо из земята ни не стърчат замъци, крепости и катедрали или манастири пак като крепост - сринали ги били враговете. Ето защо: не са ни трябвали, за да се спасяваме, ако потрябва - толкоз планина и гора и хилядни стада. Нима при такава сигурност в хляба и млякото (с неговите деривати) ще се впуснеш да браниш поне Мала Азия от средноазийски нападатели? Нима ще строиш кораби и ще се бориш с бури, дано стигнеш до по-топлички земи?
Звучи шокиращо, защото сме учили друго - само страдания и жалост. Мое неправилно убеждение си остава, че дължим нашата историческа съдба, която проклинаме, на предимствата, отпуснати ни свише. Сериозно доказателство за този извод е: днес най-завидно битуват народите, отгледани в сурова, враждебна среда, на север от нас, в неспирна битка с природата. А в древността пък са цъфтели най-южните, препечените пустинни общества, принуждавани също от природата сами да доведат водица до нивята си, копаейки изнурително мрежа от канали. Честната истина в историята си остава: всекиму бива въздадено според положения труд и понесени мъки.
Горното май не беше отговор на сериозния ви въпрос, а едно хипотетично обяснение за това, как сме преживели на границата между Азия и Европа без да се ангажираме много-много. Не сме глупави да го признаем, предпочитаме рефрена за нашите безбрежни страдания и малшанс изобщо. Питам се: сегашните баби не поучават ли децата, че “каквото надробят, такова и ще сърбат”?
СВ.М.: Не бих искал да пропусна да Ви запитам за Вашата оценка на случващото се в Турция. Как виждате нейното бъдеще? Можем ли да си позволим да мислим какво нейно развитие е най-добро за България?
В.М.: Далеко от компетентността ми е съвременната турска история и по-точно актуалната конюнктура. Сигурна съм обаче, че ако в южната ни съседка надделеят ислямските фундаменталисти, жалко ще бъде за тази чудесна, бързо развиваща се страна и за усърдния й народ. А на Европейския югоизток тежко! - вместо взаимноизгодно да се размие границата между Изток и Запад в Европа, ще трябва да бъдат създавани не Анастасиеви стени, землени валове, ами модерни непроницаемости, вече познати ни от Студената война и още по-отвратителни от тогава.
От камбанарията на ХХІ в. се забелязва определено, че през двайсетия най-успялата революция е тази на Кемал Ататюрк. Понеже едно е да конвертираш манталитета на широките неграмотни маси от християнство към комунизъм - две сходни по догмите си идеологии, а защо не и практики (ако съдим по раздалечаването между идеология и практика). Но неизмеримо по-голямо усилие е струвало да бъдат изведени широки и неграмотни маси от ислям към лаицизъм - диаметрално противоположни обществени системи. Почти невероятен е успехът на Кемалистката революция. Нека го сравним със случилото се в Иран през същото столетие, където надделяха фундаменталистите. Искаме да вярваме, че за такава реакция в Турция е късно. Изтекли са почти 100 години на интензивна модернизация там. Напреднали са необратими процеси с убедителни резултати. Не моя работа е да тълкувам политиката на ЕС по присъединяването на Турция, полезен член на НАТО. Дали европолитиците (подобно на балканските националисти, които имат обаче поне исторически аргументи) не проявяват християнски фундаментализъм - закъснели емоции в отношението си към турците? Нали е безусловно, че при евентуална мюсюлманска агресия в западна посока Турция би била съществената бариера, ако бъде в ЕС. Всъщност май че след 11 септември на Запад са си дали сметка за тази перспектива, забелязва се пропукване в предразсъдъка. "
Това e добро-, или лошо за мене?! :)
Magyar - добро е, не си го слагай на сърце. :)