Смисълът от преписването и пазенето по изпити
През дългите години, които прекарах в ХТИ се нагледах на хиляди шашми за вземането на изпити. То не бяха преписваници, пищови, царски пищови, подставени лица и дори подкупи на преподаватели. За последното няма да пиша, защото ме отвращава твърде много и за момента няма смисъл да си тровим главичките с него.
Става въпрос за преписването и пазенето на изпити. Днес пак ми се случи. Заедно с мен на изпита се яви и едно момче. Беше си по негов си изпит, но начинът по който го взе, направо ме отврати. Вярно, бяхме сами в заличката и всичко "бе позволено", но все пак не мисля, че това е начинът за взимане на диплома. Аз, разбира се, също се е случвало да преписвам по време на студентските ми години, но никога не е било толкоз нагло и грозно. Чудя се, къде идва смисълът на цялото следване, ако най-важните изпити се взимат по такъв начин (този на това момче, беше доста важен)?!
Но тука идва втората част - иманно моята вина. Макар и малка и незначителна, все пак си е вина. Случвало ми се е веднъж да ми "поверят" студенти на изпит, да играя ролята на квестор. Съдбата ми е отредила, да следвам в катедра, където идват само четвъртокурсници и магистри. Толкова съм се нагледал на хора през всичките тези години, че мога да ви кажа, като видя един студент и веднага разбирам доколко е реален или имагинерен. Та за конкретното пазене. Все готини хорица. С някои от тях ходехме на кафенце дори. Та ми възложиха да ги пазя. А те културни - стоят и не пишат. Ами като не знаят, какво да пишат?! А стаята - 2 на 2. Просто няма начин да препишеш. И аз какво? - Ами знаете си 
Чудя се кое е сбъркано в цялата работа? Аз ли съм, системата ли е, младежта ли е?!?!?!? Абе, неам думи. Срам ме е от мене си, а в същото време и се разбирам.
Аз да ти призная, съм много задръстена и съм от хората, които не могат да преписват, но не защото понякога не им се е искало, а защото прекрасно знаят, че няма да могат да преживеят срама, ако ги хванат.
За мене унижението да ме уличат в преписване е толкова голямо, че заради него никога не съм се докосвала до тези методи на изкарване на оценки.
А на преписвачи съм се нагледала. Имах една съседка, която следваше руска филология. Хубаво, симпатично момиче. Нито веднъж това създание не взе дори един-единствен изпит БЕЗ преписване през ЦЯЛОТО следване. Ей, голяма майсторка! Студентската й книжка бе от красива, по-красива, да й се ненагледаш, отгоре до долу с шестици. Тя даже имаше наглостта да се хвали с нея и да я показва навсякъде.
Един друг фрапиращ случай е свързан с мой познат, който беше преписал на конкурс за научен сътрудник и по този начин го беше спечелил. Той пък беше горд от себе си, че много артистично и умело, въпреки че в залата е имало само още двама кандидати и изпитна комисия в пълен състав, да заблуди всички присъстващи и да вземе изпита. Даже ми показа "патрондаша", в който е бил напъхал всичките навити на фунийки пищови, ушит удобно, специално по негов размер, за да му опаше точно целия кръст.
А един път бях на гости на едни хора - далечни мои познати. Младежът следваше медицина. Спорът с майка му се въртеше около това как да препише - направо от учебника или да скъса страниците, които му трябват. Студентът настояваше да запази цял учебника, защото е ценен и трудно се намира, а майка му го успокояваше, че това не бива да го тревожи и че по-удобно ще е, ако откъсне нужните му страници.
Тогава си мислех от тоя човек какъв ли доктор ще излезе и как ли ще лекува хората... Същото може да се каже и за хората от другите специалности - никой не може да ме убеди, че да не знаеш, а да си изкарал диплома, в това няма лоши, а в някои случаи дори пагубни последици.
Защото преписването прикрива точно това - незнанието...
Така че, Ейси, преписването не трябва да се стимулира, не трябва да му се съдейства, дори с цената на това, че може някой да упрекне, че си постъпил неколегиално. Човек по-често трябва да се вслушва в собствения си вътрешен глас и да се успокоява с това, че съвестта му е чиста.