Образование 31.10.2007 Rossen 1089 прочитания

Скъпи родителю, пробуди се!

СКЪПИ РОДИТЕЛЮ НА НАШИТЕ ДЕЦА,

 

   Ти - отруденият, измъченият от живота, откъсни миг от забързания си ден и се вгледай в очите на детето си!

 

   Аз - учителят на твоето дете, се изправям всеки ден пред неговия изпитателен поглед и се опитвам да влея в него капчица любов,  искрица надежда за бъдния ден.

   Уверявам те - няма нищо по-страшно от очите на дете, потъмнели от безнадеждност, няма нищо по-тъжно от детски поглед, изпълнен с разочарование и гняв!

   Години наред призивите ми за възраждане на човешките добродетели, обещанията ми за по-добър живот се удавяха в този поглед. Години наред наблюдавах безропотно как разрухата в българското общество се отразяваше в него, а накрая го завладя напълно.

   Днес отказвам да остана ням и доброволен съучастник в убийството на детската надежда.

   Днес отказвам да се крия зад привидна загриженост за бъдещето на нашите деца.

   Аз - учителят на твоето дете, твоят учител, не преподавам днес урок по български език, математика,география... Днес преподавам най-трудния урок в живота си - урока по гражданственост. Но без теб, скъпи родителю, този урок ще остане в празните стаи, чиито врати зеят към пустите коридори.

Реклама

    Имаше едно време една песничка за 9 милиона мишлета. Колко ли останахме? Някъде по пътя към Европа се скитат милиони наши деца и близки, прокудени от собствената си родина, от нас - техните родители.

    Иска ми се днес да цитирам Бодлер: "Трябва винаги да се опияняваме, за да не усещаме ужасното бреме на времето, което ни смазва, и ни кара да се прегърбваме и свеждаме глави... Опиянявайте се... от виното, от поезията, от добродетелта, по ваш избор."

     Какъв е твоят избор, скъпи родителю?

     Иска ми се обаче, повече от всичко, утре ти и аз да се изправим заедно пред нашите деца и с открито лице и с чисто сърце да цитираме Вапцаров: "Не бойте се, деца, за утрешния ден!"

 

                                                                      Ваня Шумарова

                                                          ЕГ”Акад. Л. Стоянов”Благоевград

 

 

                                                      

 

 

 

 

Реклама

Коментари

RosiPavlova
RosiPavlova преди 18 години и 6 месеца
Чудесно е написано! Тъй като съм математик и немога да измисля подобно нещо толкова вълнуващо, моля за разрешение да копирам текста в сайта на моето училище( разбира се като посоча източника!)!
loqman
loqman преди 18 години и 6 месеца
И аз възнамерявам да го предложа на учителите от моето училище за встъпителна реч на първата родителска среща след приключване на стачката. Ако, разбира се, авторът няма нищо против! В тази посока трябваше да се разговаря с родителите още от самото начало , за да осъзнаят значението на нашата стачка и се включат активно  като страна от този процес!
evadamyanova
evadamyanova преди 18 години и 6 месеца
Aз съм родител.Очарована съм от написаното.Моля ви,искаме да ви подкрепим ефективно.Съберете ни,обяснете на заблудените...ще бъде трудно,но ще успеем.Искаме да излезем на улицата...да ви подкрепим.Не сте сами,нищо че медиите казват ,че всички родители са против вас!!! Нека да покажем на децата си ,че Вапцаров не е загинал напразно...
Rossen
Rossen преди 18 години и 6 месеца
Уважаеми колеги,
Колежката ми Ваня Шумарова ми е разрешила да поставям посланието й където реша, така че и вие имате същото разрешение:)
Честит ни Празник на народните Будители!
Най-после го заслужихме истински!
Благодаря ви, истински родителю, за подкрепата!
С уважение,
Росен Ангелов
ValBosh
ValBosh преди 18 години и 6 месеца

С вълнение прочетох тези думи! Покрай тази стачка някои колеги откриха с голяма изненада /за своя и на околните:)/, че имат чудесно дар слово! Да продължават в този дух!  Поздрави за празника на българските будители!

Dobrinka
Dobrinka преди 18 години и 6 месеца
Поздравления, Ваня, Росене! Гордея се с вас... Както и с всички колеги, с които се усетихме по-силни и това няма как да не ни промени. Благодаря и аз на всички, които ни разбират и подкрепят. Родителите ни поверяват най-ценното си и е парадоксално да бъдем противопоставяни с тях не от когото и  да е, а от тези, които трябва да служат на народа. Поздравявам и учителките майки, които носеха двоен товар през тези седмици, които бяха като заложници с децата си...