Датата на подписването на това бързичко споразумение говори само за едно - колко могат да припкат господа "синдикалистите" - щом се чуят думите "извънреден конгрес" и "нов синдикат"!
Само три дни след гневното събрание в 29 СОУ - и те се събраха и се разбраха да защитават интересите на учителите!
Не мога да ги разбера тия синдикални ръководства! Кога и как ще се организират стачни комитети - през ваканцията ли, когато 99% от учителите са в отпуск? Може би от 10-15 юли ще започне стачка? Дали пък исканите преговори с работодатели и министерство няма да бъдат проведени на някоя "скромна" почивна станция край морето? Щото иначе чиновниците лятоска тотално не са на работните си места. Или безмислицата за стачкуване в началото на новата учебна година придобива реални измерения? Егати закъснялото безумие. И какво значи 100% увеличение "от октомври И от януари?". Синдикатите пак действат постфактум и отбиват номера. Не вярвам да са особено стреснати от някакви протестни събрания или нашите писаници. Просто не искат съвсем да изостанат от събитията, имитират дейност и съставят безмислени и без практическа стойност документи. А до есента синдикалните началници ще стегнат редиците и ще приглушат гласа на недоволните.
"Споразумението" получих по е-поща и прецених, че този "документ" трябва да е публично оповестен.
Заплати тук, заплати там... една статия на В.Христова
Учителите имат основание да протестират за по-достойно заплащане, но с тазгодишния бюджет това няма да стане, ще видим догодина. Така накратко просветният министър Даниел Вълчев обобщи вчера проблема с предстачните заплахи от страна на педагозите, че ще бойкотират учебната година или пък ще пишат само шестици. Ей, богу, това никога не сме го чували, ще си помисли всеки с ирония. Колко пъти в последните 17 години учителите се вдигат на стачки заради заплатите - един път имаше дори гладна стачка "до смърт". Колко пъти просветни министри повтаряха, че исканията на педагозите са основателни - правеха го май че всичките досега. И най-сетне - колко пъти финансовите министри попарваха всички надежди с убийственото "пари няма". Един от тях навремето имаше прозвище "малката секира". Сегашният Орешарски използва само по-нов аргумент: производителността расте по-бавно от заплатите, няма как да ядеш нещо, ако не си го произвел. Логично. Никак не са логични обаче широко разтворената ножица на заплатите и огромният дисбаланс между възнагражденията дори в самата бюджетна сфера. Как стана тъй, че за 17 години работещите в секторите образование и наука неизменно и само намаляваха, а заплатите им неизменно и само оставаха на дъното на бюджетната скала (изпреварвайки парите само на читалищните и на социалните дейци)? А как чиновниците, работещи по министерства и агенции, за същите 17 години неизменно и само се раздуваха, а заплатите им неизменно и проследователно се качваха - нали и за тях би трябвало да важи аргументът "нама пари". По-паметливите се сещат, че през 1992 г. един тогавашен просветен министър (дал Бог 13 министри, превъртени в МОН за тия 17 години) остави министерството със 100 души щат. Пък сега работещите в него са над 330. И това далеч не е най-драстичното надуване на администрации (по законите на Паркинсън ли се уголемяват с ефекта на снежната топка?). Има една причина за всичко това. За тези преходни години, а и преди тях, никоя власт у нас не взе политическото решение да изведе образованието и науката като реални приоритети. До една всички власти приказваха преди избори за този приоритет, но никоя сетне не го осъществи. Порочно е да се вдигат заплати всеки път с протести, еднакво възприемани са и протестиращите ватмани, и учителите, и професорите, и горските. Впрочем, не - за щофьорите пари се намериха, за учителите обаче се търсят "резерви в системата", а на шепата останали преподаватели и учени в България просто им се казва: отрежете още два пръста от шепата, съкратете се и си раздайте "спестените" стотинки към заплатките. Сега сред политиците е модно да се приказва за Лисабонска стратегия, за Болонска стратегия, изобщо - за евростратегии. Абсолютната гениалност на нашите властници обаче (скоро две десетилетия ще чукнат, откак я проявяват) е в това, че са факири да преповтарят словесни формули, без да има реално съдържание зад клишетата. Заплатите са вторичен въпрос, подвъпрос към голямата тема - докога шофьори, учители, професори, горски и кой ли не още (хвала на всички професии) ще имат еднаква "тежест" в очите на онези, които би трябвало да знаят какво е съвременната модерна държава? Според Лисабонската, Болонската, Бернската, Пражката и прочее десетки стратегии. И върху какво ще се основава развитието на Европа в близките поне 15 години...
Може би изход все пак има. Вижте пък аз какво прочетох:
Високите доходи са императив, за учители и управляващи, но изгодататрябва да е взаимна. Обществото е в правото си да предяви претенции къмрезултатите на учителския труд. Дайте да дадем, както се казва.
Всъщност, основна причина за кризата е липсата на стратегия за средното образование и специално за учителските доходи.
Най-напредследва да се реши проблемът за статута на учителите. Той е важен, тъйкато съществено условие за подобряване на качеството е пълнатаконцентрация на преподавателските усилия в училищния процес. В момента,за да покрият своите нужди, много учители извършват допълнителен труд.Той ги отклонява от основните им задължения и влияе отрицателно върхутяхната квалификация.
Втора стъпка следва бъдеприравняването на базовата основна заплата към трикратния размер наминималната заплата, която е разчетена за неквалифициран труд с нисъкобразователен ценз. Нормално е дейностите, изискващи средно специалнообразование да се заплащат по удвоена, а за висше - по утроенаминимална ставка.
Третата стъпка включва разновидностите на допълнителните възнаграждения: ·
Разширяванеи разнообразяване на системата за повишаване на квалификацията.Сегашната петстепенна скала предлага ограничени възможности за развитиеи не е ориентирана към акумулиране на педагогическа култура. Необходимое да възприемем нова, 12 степенна скала, която да включва спектър от200 - 250 квалификационни курса с подобаващо тематично разнообразие.Преходът от една степен към друга да става на три години, след катоучителят е преминал 3 - 4 курса с различен профил и след задължителнавъншна атестация. За всяка степен да се предвиди допълнителнозаплащане, което да се включва в основната заплата. Така ръстът назаплатата ще се обвърже с повишаването на квалификацията, а явлениетонискоквалифициран педагог ще изчезне от българското училище. ·
Въвежданена категоризация на учителите в шест категории, които чрез комплекс отпоказатели - опит, стаж, квалификация и растящи компетентности - щеотразяват цялостното им кариерно развитите. Всяка по-висока категорияследва да се придобива след външна атестация през шест години, аполагащата се за нея допълнителна премия да се включва в основнатазаплата. ·
Добавки за високи постижения на ученици, закласно ръководство, за прослужено време, за представително облекло, ,за научна степен, за транспорт, купони за храна и други. ·
Заплатитена учителите ще нарастнат и косвено, ако държавата поеме технитесоциални и здравни осигуровки, каквато е практиката в другите страни отЕС и за съдиите, полицаите и военните у нас.
За подобна стратегия си заслужава да се стачкува
Нода не забравяме, че тя се нуждае от средства. Нейната реализация биследвало да протече на етапи, през които учителите трябва да покриятпоказатели, като владеене на чужд език, компютърна грамотност и други,а обществото да акумулира необходимите средства. Добра възможност втази посока ще бъде постигането на консенсус за изтегляне през всяка отследващите три години определени суми от фиска /например по 100милиона/, докато икономическият ръст осигури по-добро финансиране наобразованието. Предлаганата гъвкава система за формиране на доходите щеима мултиплициращ ефект. Тя ще осигури на педагозите онова положение вобществото, което в най-голяма степен съответства на образователните,социалните и културни измерения на тяхната дейност. Професията ще станепо-привлекателна и по-престижна. Ще се повиши активността на учителитев учебния процес, което ще влияе положително и върху качеството наобразованието. По естествен път и без ексцесии ще се въведедиференцирано заплащане. Учителските заплати ще престанат да бъдатпроблем.
За подобна стратегия НЕ си заслужава да се стачкува.
Дали учителите няма да плащат данъци, дали ще получават социални надбавки или ще им бъдат по-високи заплатите, за фиска резултатът е един и същ.
Тези 12-степенни скали няма да ги коментирам, за мен и 5 степени са много, някой да ми каже друга професия с 12 нива на квалификация.
12 степени, 6 категории, нещо по-сложно не можахте ли да измислите?
Владеенето на чужд език и компютърна грамотност не е гаранция за качествена работа по български език и литература например. Не виждам защо да бъде пречка един прекрасен учител да получава добри пари и без компютърна грамотност и езици, при положение, че е на 50-60 години и няма за кога да учи. Ако знае чат-пат английски, ама не знае да се изразява на български, кел файда?
Нищо за учебниците и електронните учебници не виждам, съкращаване на раздутата администрация в системата, прекратяване на финансирането на глупави налудничави реформи, непрозрачни обществени поръчки за милиони без ефект, яснота какво ще се случи в идните 5-10-15 години - кокурси и назначаване на директори, система за външно оценяване, матури, едностепенно или двустепенно средно образование, основно до 7 или 8 клас, нормативи на учителите, атестация, стимулиране на извънкласна дейност, ясно разписани срокове и дати.
Само три дни след гневното събрание в 29 СОУ - и те се събраха и се разбраха да защитават интересите на учителите!
Къде спаха до 18 юни?
???
Безсрамници!
Не мога да ги разбера тия синдикални ръководства! Кога и как ще се организират стачни комитети - през ваканцията ли, когато 99% от учителите са в отпуск? Може би от 10-15 юли ще започне стачка? Дали пък исканите преговори с работодатели и министерство няма да бъдат проведени на някоя "скромна" почивна станция край морето? Щото иначе чиновниците лятоска тотално не са на работните си места. Или безмислицата за стачкуване в началото на новата учебна година придобива реални измерения? Егати закъснялото безумие. И какво значи 100% увеличение "от октомври И от януари?".
Синдикатите пак действат постфактум и отбиват номера. Не вярвам да са особено стреснати от някакви протестни събрания или нашите писаници. Просто не искат съвсем да изостанат от събитията, имитират дейност и съставят безмислени и без практическа стойност документи. А до есента синдикалните началници ще стегнат редиците и ще приглушат гласа на недоволните.
Заплати тук, заплати там...
една статия на В.Христова
Учителите имат основание да протестират за по-достойно заплащане, но с тазгодишния бюджет това няма да стане, ще видим догодина. Така накратко просветният министър Даниел Вълчев обобщи вчера проблема с предстачните заплахи от страна на педагозите, че ще бойкотират учебната година или пък ще пишат само шестици.
Ей, богу, това никога не сме го чували, ще си помисли всеки с ирония. Колко пъти в последните 17 години учителите се вдигат на стачки заради заплатите - един път имаше дори гладна стачка "до смърт". Колко пъти просветни министри повтаряха, че исканията на педагозите са основателни - правеха го май че всичките досега. И най-сетне - колко пъти финансовите министри попарваха всички надежди с убийственото "пари няма". Един от тях навремето имаше прозвище "малката секира". Сегашният Орешарски използва само по-нов аргумент: производителността расте по-бавно от заплатите, няма как да ядеш нещо, ако не си го произвел. Логично.
Никак не са логични обаче широко разтворената ножица на заплатите и огромният дисбаланс между възнагражденията дори в самата бюджетна сфера. Как стана тъй, че за 17 години работещите в секторите образование и наука неизменно и само намаляваха, а заплатите им неизменно и само оставаха на дъното на бюджетната скала (изпреварвайки парите само на читалищните и на социалните дейци)? А как чиновниците, работещи по министерства и агенции, за същите 17 години неизменно и само се раздуваха, а заплатите им неизменно и проследователно се качваха - нали и за тях би трябвало да важи аргументът "нама пари". По-паметливите се сещат, че през 1992 г. един тогавашен просветен министър (дал Бог 13 министри, превъртени в МОН за тия 17 години) остави министерството със 100 души щат. Пък сега работещите в него са над 330. И това далеч не е най-драстичното надуване на администрации (по законите на Паркинсън ли се уголемяват с ефекта на снежната топка?).
Има една причина за всичко това. За тези преходни години, а и преди тях, никоя власт у нас не взе политическото решение да изведе образованието и науката като реални приоритети. До една всички власти приказваха преди избори за този приоритет, но никоя сетне не го осъществи. Порочно е да се вдигат заплати всеки път с протести, еднакво възприемани са и протестиращите ватмани, и учителите, и професорите, и горските. Впрочем, не - за щофьорите пари се намериха, за учителите обаче се търсят "резерви в системата", а на шепата останали преподаватели и учени в България просто им се казва: отрежете още два пръста от шепата, съкратете се и си раздайте "спестените" стотинки към заплатките.
Сега сред политиците е модно да се приказва за Лисабонска стратегия, за Болонска стратегия, изобщо - за евростратегии. Абсолютната гениалност на нашите властници обаче (скоро две десетилетия ще чукнат, откак я проявяват) е в това, че са факири да преповтарят словесни формули, без да има реално съдържание зад клишетата.
Заплатите са вторичен въпрос, подвъпрос към голямата тема - докога шофьори, учители, професори, горски и кой ли не още (хвала на всички професии) ще имат еднаква "тежест" в очите на онези, които би трябвало да знаят какво е съвременната модерна държава? Според Лисабонската, Болонската, Бернската, Пражката и прочее десетки стратегии. И върху какво ще се основава развитието на Европа в близките поне 15 години...
25.06.2007
Високите доходи са императив, за учители и управляващи, но изгодататрябва да е взаимна. Обществото е в правото си да предяви претенции къмрезултатите на учителския труд. Дайте да дадем, както се казва.
Всъщност, основна причина за кризата е липсата на стратегия за средното образование и специално за учителските доходи.
Най-напредследва да се реши проблемът за статута на учителите. Той е важен, тъйкато съществено условие за подобряване на качеството е пълнатаконцентрация на преподавателските усилия в училищния процес. В момента,за да покрият своите нужди, много учители извършват допълнителен труд.Той ги отклонява от основните им задължения и влияе отрицателно върхутяхната квалификация.
Втора стъпка следва бъдеприравняването на базовата основна заплата към трикратния размер наминималната заплата, която е разчетена за неквалифициран труд с нисъкобразователен ценз. Нормално е дейностите, изискващи средно специалнообразование да се заплащат по удвоена, а за висше - по утроенаминимална ставка.
Третата стъпка включва разновидностите на допълнителните възнаграждения:
·
Разширяванеи разнообразяване на системата за повишаване на квалификацията.Сегашната петстепенна скала предлага ограничени възможности за развитиеи не е ориентирана към акумулиране на педагогическа култура. Необходимое да възприемем нова, 12 степенна скала, която да включва спектър от200 - 250 квалификационни курса с подобаващо тематично разнообразие.Преходът от една степен към друга да става на три години, след катоучителят е преминал 3 - 4 курса с различен профил и след задължителнавъншна атестация. За всяка степен да се предвиди допълнителнозаплащане, което да се включва в основната заплата. Така ръстът назаплатата ще се обвърже с повишаването на квалификацията, а явлениетонискоквалифициран педагог ще изчезне от българското училище.
·
Въвежданена категоризация на учителите в шест категории, които чрез комплекс отпоказатели - опит, стаж, квалификация и растящи компетентности - щеотразяват цялостното им кариерно развитите. Всяка по-висока категорияследва да се придобива след външна атестация през шест години, аполагащата се за нея допълнителна премия да се включва в основнатазаплата.
·
Добавки за високи постижения на ученици, закласно ръководство, за прослужено време, за представително облекло, ,за научна степен, за транспорт, купони за храна и други.
·
Заплатитена учителите ще нарастнат и косвено, ако държавата поеме технитесоциални и здравни осигуровки, каквато е практиката в другите страни отЕС и за съдиите, полицаите и военните у нас.
За подобна стратегия си заслужава да се стачкува
Нода не забравяме, че тя се нуждае от средства. Нейната реализация биследвало да протече на етапи, през които учителите трябва да покриятпоказатели, като владеене на чужд език, компютърна грамотност и други,а обществото да акумулира необходимите средства. Добра възможност втази посока ще бъде постигането на консенсус за изтегляне през всяка отследващите три години определени суми от фиска /например по 100милиона/, докато икономическият ръст осигури по-добро финансиране наобразованието. Предлаганата гъвкава система за формиране на доходите щеима мултиплициращ ефект. Тя ще осигури на педагозите онова положение вобществото, което в най-голяма степен съответства на образователните,социалните и културни измерения на тяхната дейност. Професията ще станепо-привлекателна и по-престижна. Ще се повиши активността на учителитев учебния процес, което ще влияе положително и върху качеството наобразованието. По естествен път и без ексцесии ще се въведедиференцирано заплащане. Учителските заплати ще престанат да бъдатпроблем.Дали учителите няма да плащат данъци, дали ще получават социални надбавки или ще им бъдат по-високи заплатите, за фиска резултатът е един и същ.
Тези 12-степенни скали няма да ги коментирам, за мен и 5 степени са много, някой да ми каже друга професия с 12 нива на квалификация.
12 степени, 6 категории, нещо по-сложно не можахте ли да измислите?
Владеенето на чужд език и компютърна грамотност не е гаранция за качествена работа по български език и литература например. Не виждам защо да бъде пречка един прекрасен учител да получава добри пари и без компютърна грамотност и езици, при положение, че е на 50-60 години и няма за кога да учи. Ако знае чат-пат английски, ама не знае да се изразява на български, кел файда?
Нищо за учебниците и електронните учебници не виждам, съкращаване на раздутата администрация в системата, прекратяване на финансирането на глупави налудничави реформи, непрозрачни обществени поръчки за милиони без ефект, яснота какво ще се случи в идните 5-10-15 години - кокурси и назначаване на директори, система за външно оценяване, матури, едностепенно или двустепенно средно образование, основно до 7 или 8 клас, нормативи на учителите, атестация, стимулиране на извънкласна дейност, ясно разписани срокове и дати.