Тази вечер бях на свиждане в университетска болница с наша колежка, с която се познавам от блога. До този момент не се бяхме виждали на живо – само сме си кореспондирали по мейла. За първи път се видяхме днес, в болничната стая. И както се случва между колеги – темите нямаха край и аз прекарах час и половина в раздумка с нея.

Оглеждайки се наоколо, не можех да повярвам как е възможно болните хора да бъдат лекувани в подобна обстановка, като например – боядисаните в дълбоко депресиращи цветове врати и коридори; липсващите чучурчета на чешмите в тоалетната под предтекст, че се били крадели; леглата, напомнящи кадри от стари военни филми и др.…

Опитът ми да обърна на майтап ситуацията, в която моята дружка се беше озовала, не беше особено успешен. Абсурдите винаги провокират у мен желание да се върна към нормалното, което значи – да търся начини да го почувствам, докосвайки се до мъдростта.

В тази връзка - много добре ми подейства упражнението в интерпретационен превод от английски на български на една презентация, която искам да споделя с вас…