С деца на път

По-миналия петък бяхме с учениците на екскурзия до Рилския манастир.

Бях седнала точно зад шофьора, който охотно разказваше свои преживелици от ученически екскурзии. Твърдеше, че първите седалки винаги се заемат от деца, които често повръщат по време на пътуването. Случвало се върнатата течност да се излее във врата му и затова той бил свикнал да си носи чисти дрехи в резерва и да си ги сменя. Нацапаните си ризи перял там, където спирал за почивка.

Разправяше, че няколко пъти возил пияни гимназисти, ама много пияни – „на мотики”, както се изрази. Чувал бил даже въпрос от второкласник към учителка дали тя ще му разреши да палне една цигара. На това място аз не повярвах, но човекът твърдеше убедено, че било самата истина.

Най-фрапантният и трагикомичен случай от неговите съвместни пътешествия с ученици, според мен, си заслужава да бъде записан.

.............................

Било през 97-ма година, когато мобилните телефони все още бяха лукс. Не обърнах внимание откъде е връщал група ученици от начален курс, но запомних, че първата им спирка била на Предела. След почивката, при качването в автобуса, учителката установила, че един първолак липсва.

Претърсили няколко пъти района наоколо, но от детето нямало ни следа. Жената силно се разтревожила и се обадила по мобифона първо за помощ на мъжа си. Той й отговорил, че с нищо не може да й помогне и че трябва сама да се оправя.

Колежката – нямало как – извикала полицаите с молба да й съдействат, но за съжаление – без резултат. Първокласникът бил изчезнал вдън земя.

Шофьорът спомена, че близо час и половина-два стояли на Предела в чудене и вайкане къде ли е това дете. Междувременно му правело впечатление, че от автобуса протичала вода, заради което се замислял дали пък не е повреден. Само че по някое време водата спирала да тече и той се успокоявал. И така – няколко пъти.

Имало и още нещо, на което той не обърнал сериозно внимание и съжалявал за това по-късно. Когато едно от копчетатата на шофьорското табло светело зелено, значело, че някой е влязъл в тоалетната. Та това копче все си светело, но в суматохата шофьорът не съобразил да провери какво става в тоалетната.

След като минало много дълго време от началото на издирването, а учителката буквално вече си скубела косите и даже цели кичури откъсвала от главата си, на него му хрумнало да иде да надникне в тоалетната. И видял неописуема гледка!

Липсващият първолак бил гол-голеничък в помещението. Мажел се със сапунена каша и се поливал с вода от ръчния душ. Заниманието явно му доставяло толкова голямо удоволствие, че бил прекарал в тоалетната близо два часа в плацикане и сапунисване.

Шофьорът извикал учителката и мълчаливо посочил момчето. Тя вече изобщо не била на себе си, а като видяла своя подопечен, от гняв не могла да каже нищо. Само го хванала за ушите, вдигнала го и го пуснала пред строените в две редици ученици.

Хлапакът, въпреки че бил съвършено гол, и изкаран на показ пред всички, изобщо не се смутил, а се озъбил на учителката, заявявайки й:

- Не ме бутай, ма!

След това всички до един се качили и автобусът потеглил. Учителката, която никога до този момент не била докосвала цигара, още с качването си със силно треперещи ръце започнала да пафка и не спряла да пуши до прибирането им в София. Можем да си представим състоянието й, нали?

.............................

Нашата ексурзия до Рилския манастир мина много приятно, без никой да се губи. А на връщане, точно преди да слезем, до мен седна една колежка, която разправи друга история. И понеже е по същата тема, ще я разкажа и нея.

.............................

Преди няколко години тя и група ментори от Дома за сираци (това е предишната й работа) придружавали деца на лагер, а пътуването било с влак през нощта. Групата се състояла предимно от ромчета.

По някое време децата се поуморили и заспали, а учителите решили да проверят децата. Оказало се, че едно липсва. Започнали да го търсят навсякъде, където било възможно то да се намира: в тоалетните, вагон-ресторанта и всички останали вагони, но детето го нямало никъде. Брей къде може да е това дете? Влакът не бил спирал никъде, за да може то да слезе евентуално, пък и прозорците и вратите не се отваряли - следователно било някъде във влака.

Замислили се… и отново влезли в неговото купе да го търсят. Огледали навсякъде и надникнали под седалката… То сладко спяло там, на пода.

Колежката завърши разказа си с думите:

- Не го бяхме видели, че се е търкулнало. Но как да го видиш – нали е едно такова мургавичко и се слива с тъмнината…