Благодаря на demil и на tina_xris, че приеха присърце споделеното.

Не ми се искаше да коментирам написаното от MariaD, но не мога да не изясня докрай нещата.

Ние наистина знаем колко са държавите членки на Европейския съюз и не е необходимо да ни се казва (, защото от тона на писмото звучи по- скоро злоба и завист, отколкото добронамереност). По темите включени в дискусията учениците наистина ще изказват мненията си, а не мненията на някои други хора. Когато помолих за помощ, то беше за съвсем друго нещо- за това как преминават дискусиите, до каква степен се използва терминология в обсъжданията и т. н. Струва ми се, че колегите, които са били поставени пред подобно предизвикателство, също са си задавали такива въпроси, а не са мислили как да копират чужди мнения в устите на децата...

Смятам, че не е важно кое българско училище излиза зад граница, печели проекти, а е стойностно това, че българските учители все още работят за доброто на своите ученици и в името на тях(, въпреки упреците, униженията и оскърбленията, които получават от обществото)...

Между другото това не е първото ни излизане зад граница. Наши ученици работиха във френски банки през септември 2008г.по спечелен проект, участват в театрални фестивали във Франция ( като през април 2009 г. ще представят "Ромео и Жулиета" на френски език), непрекъснато се работи по международни проекти... С една дума не ни липсва самочувствие нито на нас, нито на децата, че си вършим добре работата... Поне за мен е важен принципа "Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще!" Ако си добър педагог трябва да дадеш всичко от себе си, без да се щадиш...Така поне считам...

Eсето, което е намерила tina_xris e страхотно. Благодаря много ! Още днес ще го дам на учениците си.

Благодаря Ви още веднъж