Попълних анкетата.

Безспорно учителските синдикати имат голяма роля при защитата на трудовите права на учителите - гарантирането на отпуски и допълнителни плащания, но не съм сигурна, че успяват да бъдат фактор при формирането на политики, свързани пряко с образованието - да се чува мнението им при изготвянето на разни закони и наредби. 

Съжалявам, но не съм съгласна с "голямата роля" на синдикатите в защита на трудовите права на учителите. Скептична съм, че нещо ще се промени. 
1. Отпуските - гарантирани са от Кодекса на труда /да, синдикална защита/, но: няма единомислие по отношение на 1 ноември и 25 май - в някои училища колегите почиват, в други работят или си вземат отпуск. Всички олимпиади и състезания са в съботен ден, но трудът на учителите не се заплаща и синдикатите нехаят. 
Работното време през лятото - някъде стоят в училище половин ден, а в други училища - по 8 часа. 
2. Допълнителни плащания. Има ги, няма ги, символични или не - колкото училища, толкова варианти. Ама имало делегиран бюджет. А защо има? Защо синдикатите допуснаха държавата да абдикира от грижите за ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ. Защо се допусна с държавни пари колегите в някои училища да ходят по екскурзии и да се чудят как да ги изразходват /като взимат по 2 хиляди лв. допълнително за година/, а в други да не могат да осигурят съвременна техническа база за обучение. 
Елитни училища. Не съм чула в някое училище да се освободят всички учители и да се назначат с конкурс наистина качествени, елитни педагози. Да, има ги. Но всички на 100% в едно училище ли са елитни? Сега предстоят и атестирания на училища и учители. С този различен старт резултатите са ясни.
Защо синдикатите допуснаха учители с еднакъв ценз и стаж да имат разлика в основна заплата по 100-200 лв.? 
3. Защо синдикатите не отстояха мандатността на директорите? Зная, че колеги напускат постоянно място заради директорски деспотизъм.
4. Защо синдикатите допуснаха да превърнат учителите в администратори с попълването на толкова много документация, че тя стана по-важна от самите мероприятия, за които се отнася.
5. Преди време синдикатите отчетоха, че учителите имат 60 часова работна седмица. Е и какво? Всяко чудо за три дни в медиите. Решения за намаляването им?
6. Защо синдикатите допускат някои колеги да работят с по 28-30 ученици в паралелка при норма 24? Сигурно защото поддържат тезата, че учителите малко работят и много почиват. Повечето от нас вече имат близки в чужбина и знаят как е в доста от европейските страни. Но синдикатите опровергаха ли това ширещо се из медиите мнение?
7. Работим с компютри /по задължение/, но някъде раздадени ли са очила за предпазване на зрението?

Сигурно има и много други несправедливости спрямо нашата изстрадала, охулвана и подигравана учителска гилдия, КОЯТО СИНДИКАТИТЕ РАЗДЕЛИХА СЛЕД СТАЧКАТА.

Това е моето мнение. Сигурно ще има и други мнения, оборващи моето. 
Само констатирам нередности, не изпитвам злоба или яд към някого. За пояснение - учител с много стаж съм, работя в голям град в училище с малък бюджет, смея да твърдя, че имам уважението на колеги, родители и ръководство и работя в колектив с чудесни учители. 





 

Мirna, напълно съм съгласна с теб и едва ли някой би се разсърдил, защото казаното е самата истина.

Когато писах горния коментар, имах предвид друго - фактът, че в много браншове заплатите не са високи, а наред с това нямат тези придобивки като голяма отпуска, разбира се, напълно заслужена за нас, учителите, от гледна точка на претоварването през цялата учебна година, и някои плащания, в това число и процентът трудов стаж, които също са ни в помощ. И изглежда, че с това се изчерпват заслугите на синдикатите. 

Препоръчвам на синдикалистите да обърнат много сериозно внимание на коментара на Мirna и да си направят съответните изводи.  

Нека разширим и задълбочим леко анкетата... Искате ли? Понеже от време на време си изясняваме и някои лексикални понятия, би било добре да обърнем внимание и на словосъчетанието "учителски синдикат"! Какво според вас иска да каже допълнението "учителски"? И според вас един синдикат какво е или по-точно какво е правилно да бъде и до каква степен това е свързано с участващите в него? Виждате ли го като демократично обединение на работещите т.е. сами взимат решенията и ръководят разнообразните дейности на синдиката, в различните сфери и на различните нива или го виждате като една покровителска свръхструктура, която вижда и знае кое е добре  благодарение на синдикалната бюрокрация и играе роля на посредник между пасивното и разпръснато работещо съсловие и от друга страна едно неконтрулируемо политическо представителство? А какво наричате демокрация, не е ли съзнателното участие в обществените процеси и в частност в управлението, демек в обсъждането и взимането на решения и следенето, както и гарантирането на тяхното спазване, и което участие ни превръща в граждани, без значение дали ангажиментът е в професионално-синдикалната сфера, или тази на местно или по-общо управление.  

Явно, съществува в света и в историческото развитие на движението разбиране за един синдикализм, зависещ директно от работещите и обединени в синдикално сдружение, които не може да става и дума само да си плащат членския внос и да очакват насреща някой да свърши работата, да има там някакви професионалисти или разбиращи, които да защитават работните им права и - както е казано в анкетата - да влияят за определянето на политиките в сектора като цяло. Исторически и демократически погледнато, синдикализмът следва да зависи от самите работещи и това е тяхно професионално обединение, ръководено от самите тях. А демокрацията включва, демократично/гражданско информиране и образоване на самите работещи (вестници, списания, помагала, конференции, семинари, събори...), за да може сами да ръководят демократично синдиката, т.е. да се въвлекат в разнородните му дейности и да могат да изпълняват гражданската си роля, да участват в обсъжданията по всички въпроси, свързани с демократичния живот на синдиката и ролята му в обществото, изработването и взимането на решенията, доброволното поемане на моментни или периодични отговорности (посредством излъчване чрез жребий и кръгово редуване, примерно), чието изпълнение е следено и способствано от останалите членове, ... Давам само няколко идеи и описания.

Значи, драги колеги и съдружки синдикалисти, на кого може да се сърдим за това как и какво правят нашите собствени синдикати и доколко отговорно, гражданско и дори възрастно е това да се осланяш на външен авторитет за собственото си устройство? Казваха ни, че "демокрацията" била дошла преди 27 години... Ми че те и БКП говореха за "народна демокрация"! И даже да може да се каже, че по онова време още не сме били даже и родени демократично, то от 89-та година насам ние все още не сме излезнали от детската възраст на демократичното ни развитие, макар и да е имало известни проблясъци на юношеско съзнание като протестите от 2007 или февруарските от 2013... И там е работата че е необходимо да покажем известна способност за демократична отговорност и зрялост в ежедневното ни организиране, за да може да влезнем в демократичното юношество, а по-нататъка, като добием опит и да станем демократично възрастни, т.е. най-накрая да можем да се наречем граждани. А до тогава може да се учим и да майсторим как може да се прави това по различни поводи. И не щеш ли някой ден може да достигнем и до мъдрост... (Така Русо определя възрастите на живота в Емил или За образованието...) И това демократично майсторене и учене: не като самоцел, а защото просто е единствен начин за някакъв напредък и изплуване от блатото.

По въпроса за синдикализма съм публикувал и други статии и една за демокрацията (чрез жребий!), които можете да намерите, ако се разходите назад из профила като изберете иконката с малкото човече до заглавието. При възможност ще ги събера и ще ги приложа наново тук отдолу, а може и други интересни материали по темата като се намерят... Същевременно анкетата и дискусията продължават... и зависят от участващите. Всяко мнение и позиция са важни, колкото и да са кратки или в противовес на гореказаното. Неучастието също е участие, макар и пасивно. Пасивно или активно не е толкова важно, стига да е осъзнато...