Реформата или животът!

Парламентът остави за след ваканцията Закона за народната просвета и спешните проблеми в образованието            
Както се и очакваше, депутатите не успяха преди великденската ваканция да вкарат за второ четене в пленарната зала поправките в Закона за народната просвета - 20-те по ред от 1991 г. досега. Средно по 1-2 пъти на година се е променяло нещо в системата на просветата. И сега за пореден път пришпорването в залата ще е голямо, понеже сега пък сроковете за матурите вече "подпряха" депутатите. А ако има нещо, по което парламентарните групи са в пълен консенсус, то е матурите да се проведат през юни, ако ще камъни да падат от небето. В тази ситуация какво всъщност се променя в закона?
Като че ли темата за книжовния български език в очите на обществото измести всички останали проблеми. За съжаление просветният министър Даниел Вълчев, а след него и мнозинството, не разбраха (или не искаха да разберат) разликата между изучаването на книжовния език в часовете по предмета български език с преподаващия го учител и усвояването на езика чрез цялата дейност на училището с всички учители в гимназиалния курс. Причината министър Вълчев да поиска от закона

да отпадне държавното образователно изискване

(ДОИ) за усвояване на книжовния български език (то бе вписано през 1998 г.) са същите задължителни държавни матури, които са се задали за сегашните 12-окласници. Оценяването на матурите би трябвало да стане точно по тези ДОИ, които обаче МОН за 10 години не сколаса да направи. Липсата им би могла да се използва като основание в съда за отменяне на матурите. И понеже трябва да проведем матурите на всяка цена, онова, което им пречи, трябва да изчезне от закона. Тъкмо това направо зомбира някои депутати в стремежа им сред текстовете да не остане дори една "пречеща" запетая. Затова в комисията по образование и наука битката загуби предложението на председателя й Лютви Местан - ДОИ за усвояване на книжовния език да се приема с акт не на министъра, а на Министерския съвет и до приемането му то да не се прилага. Така липсата му не би застрашила с нищо тазгодишните матури.
Вместо това надделяха гласовете за варианта на Вълчев - в закона да остане единствено ДОИ за учебното съдържание, без да се акцентира по какъвто и да било начин върху усвояването на книжовния български език. Според министъра то се съдържа в стандарта за учебното съдържание. Т.е. МОН няма нужда да прави нищо повече. Очевидно е, че в пленарната зала въпросът за книжовния български език ще предизвика нов бурен спор - повече емоционален, отколкото съдържателен.
Защото същинският болен проблем е, че тъкмо чрез заплашеното да изчезне от закона ДОИ трябваше да се оценяват матурите. Почти неизбежно е при липсата му

начинът на оценяване да се реши персонално

от министъра. Той не крие, че за учениците няма да е ясно предварително как ще се оценяват тестовете и колко точки ще носят въпросите в тях. Чак след изпита МОН ще огледа резултатите и ще избере усредненото ниво, което ще носи оценка 4 например, а по нея ще нагоди останалите оценки в бала. Тази истинска стъкмистика обяснява защо при подобна схема в кандидатстването след VII клас миналата година Вълчев предварително бе сигурен, че "няма да има много шестици, нито много двойки". Това обаче означава само едно - ако средното равнище на справяне с теста е ниско, цялата скала в оценяването ще бъде занижена и няма никакви гаранции, че дори шестицата ще съдържа реални знания за истински "отличен".
Пак заради матурите (ако това се приеме в пленарната зала) ще бъде записано, че един от най-ценните текстове в закона няма да се отнася за матурите. Става дума за прословутия член в закона, защитаващ системата от произволни решения - че учебният план на учениците за дадена образователна степен не се променя, след като е започнало обучението им в тази степен. Какъвто и да е учебният план, държавата ще решава всяка година какви ще са матурите, заяви министър Вълчев. Не знам как звучи това за учители, родители и гимназисти, но то дословно означава, че всеки министър

може да променя уредбата за матурите

по свой тертип и по всяко време. И примерно следващата година зрелостните изпити да се проведат по различен начин от тази. Подобни суперправомощия, съсредоточени в едни ръце, досега не е имало. Изчезва едно от най-ценните качества на системата на просветата - предвидимостта. Поради всичко това депутатът проф. Станислав Станилов внесе предложение матурите да се проведат, но оценките от тях за випуските до 2010 г. да се вписват в дипломата само по желание на ученика. Предложението бе отхвърлено.
И най-интересното: комисията реши, че ще направи специално заседание за организацията и оценяването на матурите. Министър Вълчев поиска това заседание да бъде... закрито за гости и журналисти. Депутатите се съгласиха, защото "иначе ще стане цирк". Коментарът е излишен.
Вторият тип промени в закона не са свързани с матурите. Част от тях засягат учителите, другата част - училищата. За частните уроци се писа много, те винаги събуждат обществен ажиотаж. Учителите няма да имат право да дават частни уроци на деца, на които преподават, и ако имат такава приватна дейност за други ученици, ще подават задължително декларации на директорите си,

че нямат конфликт на интереси

Директорите, началниците на регионалните инспекторати и министерските чиновници няма да дават частни уроци. Според предложението на МОН, ако се установи, че учителят не е подал декларация или е укрил конфликт на интереси, директорът го уволнява безапелационно. Депутатите в комисията обаче смекчиха евентуалния удар спрямо неизряден учител, като предлагат директорът да преценява наказанието.
Една от причините, налагащи спешно да се промени Законът за народната просвета, е въвеждането на статут на защитено училище. Проблемът е, че за всички училища в страната влезе в сила финансирането чрез т.нар. делегирани бюджети - парите се дават според броя ученици, умножен по стандарта за издръжка на един ученик, който е различен за вид училище и регион. Училището може да се разпорежда само със сумите -

ако съкрати учители и напълни класовете

с повече ученици, ще може да вдигне заплатите. И обратно. Веднага стана ясно, че училища с по-малко деца закъсват яко. Едва една трета до 40 на сто от училищата в страната ще се оправят с делегираните бюджети, останалите ще трябва да се закрият или да свият щатовете си. Разбира се, финансовите икономии от системата ще са налице. Но нима това е висшата цел в образованието? До момента никой не е чул и видял МОН да анализира резултатите от въведените експериментално делегирани бюджети в малка част от училищата в миналите 1-2 години, преди да се предложи тоталното им въвеждане навсякъде? При такъв анализ щяха да се видят плюсове и минуси и да се избегнат поголовните проблеми в училищната мрежа.
Има в някои райони обаче училища, които няма начин да бъдат закрити, дори в тях да са останали 10 деца. Просто от тях поради отдалеченост или труден терен учениците не може да бъдат превозвани до средищно училище в друго селище. Такива училища получават законов статут на защитени. По принцип се приема, че такова училище трябва да отстои на 20 км от друго селище. Очевидно то трябва да получава допълнителна субсидия извън делегирания бюджет. При обсъждането в комисията министър Вълчев поиска допълнителната сума да е 80-90 на сто от издръжката, която училището би получило, ако паралелките му са запълнени, а не маломерни. Сумата не бива да е пълна, защото такова училище трябва да изпитва дискомфорт и да не се стимулира спокойното му съществуване със слети и маломерни паралелки, аргументира се той. Ако запазим броя учители, някъде ще се пада по един учител на 3 деца, ще се получи дисбаланс и ще се деформира принципът "парите следват ученика", заяви министърът. Така се очерта

пълно разминаване в разбирането

му за защитените училища с това на депутатите. Животът не се вмества в зададени формули, а България невинаги и не навсякъде е шахматна дъска, по която учениците се местят като пешки с единствената цел пестене на пари от образованието. Ако такова училище би могло да се закрие, то няма да получи статут на защитено, опонира Лютви Местан. Тъкмо затова тези малки училища ще бъдат с протекционен режим, защото за децата им би се нарушило правото на достъп до образование. Обучението в тях обаче трябва да е осигурено с учители, защото няма как историчката да преподава математика например. Следователно поне средствата за заплати на учителите трябва да са гарантирани, настоя Местан. В крайна сметка депутатите прехвърлиха отговорността към Министерския съвет, като оставиха в законопроекта текст, че кабинетът издава акт със списъка на защитените училища и финансирането им при осигуряване на нормалното протичане на учебния процес. Каквото и да означава това.
И последно. В проекта на МОН бе предвидено, ако училището надхвърли с 20 на сто определения му за годината бюджет, директорът да бъде уволнен. Ни повече, ни по-малко. Нищо, че през годината цените само на тока и парното се вдигат по няколко пъти, а пари за покриване на новия разход не са предвидени. Така ще трябва да уволним две трети от директорите, възразиха депутати. Вълчев обаче се опита да тълкува текста другояче: той означавал, че от министъра се отнема правото да откаже, когато кмет поиска уволнение на директор, справящ се лошо с финансите на училището. Както видяхме неотдавна при Астор, министърът умее да прави и фокуси.
Въпросът е какво ще се приеме в пленарната зала след ваканцията.

Поредните промени:

- Отпада ДОИ за усвояване на книжовния български език и матурите ще се оценяват по начин, определен от министъра.
- Министърът ще може да променя по всяко време реда и начина на провеждане на държавни матури.
- Учителите подписват декларации, че не дават частни уроци на ученици, на които преподават. Ако пуснат неверни декларации, директорът решава как да ги накаже. Директорът, регионалните инспектори, хората от МОН нямат право на частни уроци.
- Въвежда се статут на защитени училища с малко деца, но намиращи се далеч от други селища. Те ще получават допълнително субсидии над делегираните си бюджети.
- Ако училище надхвърли с повече от 20% разрешените му разходи, директорът се уволнява.

25.04.2008
Велиана Христова