Радост вкъщи :)
Преди два часа научих една чудесна за семейството ни новина. Дъщеря ми е приета в детската градина в Горна баня след показани добри резултати на теста. :) С него се проверяват мисленето, паметта и психомоториката на децата. Радвам се не само заради по-добрите условия, в които ще расте Божена, а и заради конкурентната среда, в която ще попадне. Защото, каквото и да си говорим, конкуренцията със себеподобните е важна за развитието на всяка личност.
И браво на мама, че е помогнала да се развие. Защото съм сигурна, че родителите имат най-голяма роля за интелектуалното развитие на децата, особено на малките.
Ще ми се някой ден и аз да изпитам тези чувства :)
Тези тестове, за които споменаваш, са един много обективен начин за определяне нивото на интелект при подрастващите и наистина гарантират, че децата, които са ги издържали, ще имат много висока успеваемост. Вкъщи и аз имам подобни материали, които веднъж ползвахме в училището като входен тест за първокласници. Впоследствие сформираната паралелка от деца, издържали теста, се състоеше само от отличници.
Сещам се за една притча, в която се разказва как млада майка отива за съвет при мъдреца, като го моли той да й даде напътствия как тя да се справи с детето си, което по цял ден не спира да плаче. Мъдрият човек я пита на каква възраст е рожбата й, а тя му отговаря, че детето е съвсем малко, родено е едва преди седмица. Мъдрецът поклаща глава и й казва: "Жено, жено, защо чак сега идваш при мен за съвет? Знай, че ще ти бъде много трудно да се оправиш с детето си, защото си закъсняла с цели седем дни."
Не съм и предполагала, че родителите толкова се вълнуват във важните за децата им моменти. И се гордеят с успехите им. А те не падат от небето. Доста се упражнявахме с Божена вкъщи – решавахме примерни тестове и разни занимателни задачи (е, не сме и прекалявали!). Да, нужно е, повярвайте ми, дори и на тази крехка възраст. Затова сега се радваме. :)))
В петък, като взех дъщеря си от детската градина, отидохме в парка и там й казах, че наесен ще учи в Горна баня, понеже много добре се е справила с решаването на задачите (т.е. с теста). Попитах я дали се радва, а тя ми отговори типично по детски: “Да. Хайде да отиваме на големия батут!” Отидохме веднага, разбира се – игрите са не по-маловажни от сериозните занимания. ;)
Да, засега е хубаво това с детенцето. С мъжа ми имаме притеснения, като всички нормални родители. Ако очакванията ни не се оправдаят, нищо не пречи да сменим детската градина. Времето ще покаже.
Не споделям мнението ти, че тестовете са безумни на тази крехка възраст. Независимо дали ми харесва, или не, животът е непрекъсната борба и конкуренция. Може да участваш, може и да стоиш отстрани и да наблюдаваш. Колкото по-рано се включиш, толкова по-бързо и по-безболезнено ще се впишеш в реалността. Това е моята (а и на мъжа ми) гледна точка. Възможна е и друга, разбира се. Ако си мислиш, че съм отнела от игрите на дъщеря си, не си прав. Тя си е най-нормално дете в това отношение, общителна е, има си приятелчета.
Идеята на общество “Образование” е жива, уверявам те. Може би не си разгледал подробно публикациите тук, а може и да не си обърнал внимание, че те датират едва от четири месеца. Не разбрах какво точно имаш предвид под “клуб по място”, но едва ли има значение, след като повече няма да ни безпокоиш.
Със здраве!
Споделям с вас опита ми със сина ми: на конкурс за езиково училище на шест години го заведох, без да му казвам къде отиваме.
Вече пред вратата му казах "тука едни лелички нещо ще те питат". Не го приеха, а той даже и не разбра, че е ходил на конкурс и не е приет. Така си спести стреса и разочарованието.
Представям си колко лошо за самочувствието му би бил един такъв старт, едва на шест години! Защо да си създава комплекси...
Същото беше две години по-рано с кака му, само че нея я приеха - е на нея й казах, след като излязоха резултатите!