РИО не се интересува от моралния облик на директора
Силно впечатление ми направи коментарът на началника на РИО-София Ваня Кастрева, която взе участие в сутрешния блок на Нова телевизия на 04.05.2007 г. Водещ на предаването беше Лора Крумова, която беше поканила за събеседване нашия съблогер Нина Георгиева.
Направих запис, за да мога да точно да предам разговора, от който е видно каква е позицията на РИО по отношение на директора на 24-то училище Балджиев, неколкократно осъждан от служителите си и обвиняван в дискриминация и сексуален тормоз спрямо тях.
Л. Крумова: Какво се случва с този директор, когато той е съден?
В. Кастрева: Това е трудово-правен спор между двете страни: работодател и работник. И ние в една правова държава не можем да не се съобразим със законите на тази държава.
Л. Крумова: Правена ли е проверка на 24-то училище? Какво е мнението на инспектората за работата на директора?
В. Кастрева: От мига, в който аз съм началник на инспектората, от миналата година, от 13-ти юни, не са постъпвали сигнали в инспектората, които да сезират работата на г-н Балджиев в неблагоприятна светлина.
Л. Крумова: Ама чакайте! Тези случаи, на тези учители, са отпреди това.
В. Кастрева: Точно така – тези случаи са от 2001-ва година. По този повод в инспектората са постъпвали сигнали - Госпожа Георгиева каза 2004-та - и са правени проверки на г-н Балджиев.
Л. Крумова: И какво е установено?
В. Кастрева: Ами това... госпожа Георгиева е запозната с тези случаи. Ако ме бяхте предупредили, че трябва да ви кажа какви са констатациите, общо взето, тогава когато става дума за трудово-правни спорове, те не се решават от регионалния инспекторат, а от съда.
Л. Крумова: Извинявайте, ама аз ви питам за работата на директора. Все пак вие сте регионален инспекторат по образованието. Значи вие какво очаквахте да говорим?
В. Кастрева: Това, за което говорим обаче, е трудово-правен спор, а в крайна сметка регионалният инспекторат анализира и контролира прилагането на държавните образователни изисквания.
Л. Крумова: Така де, но във връзка с този анализ какво установихте за работата на 24-то училище и за работата на директора?
В. Кастрева: Към 2004-та година регионалният инспекторат по образование няма повдигнато дисциплинарно наказание към г-н Балджиев, което означава, че няма нарушение, което да бъде в правомощията да се сезира от регионалния инспекторат.
Л. Крумова: Ако имаме трима учители, които са осъдили директор за дискриминация, как тогава няма наказание?
В. Кастрева: Моля, нека да не бъркаме понятията! Осъждането по Закона за дискриминация първо няма такова производство, което да е влязло в сила. Законът за дискриминация е от 2003 година и по този повод не можем сега да говорим за Закона за дискриминация при положение, че последното решение по повод на този закон е обжалвано в законосъобразния срок.
Л. Крумова: Добре, какво ще кажете сега на тези хора, които години наред си търсят правата и ето сега в момента успяват да получат съответните съдебни решения, казвате дори преди дни - съдебни решения, които са в тяхна полза. Е, какво се случва тогава с тях? Те са извън играта просто.
В. Кастрева: Не, напротив! Господин Пенев е на работа. Вие чухте какво каза г-н Балджиев: че очаква г-жа Георгиева на работа. Какво очаквате, че трябва да направи регионалният инспекторат?
Л. Крумова: Проверка. Защото тези хора не са били възстановени на работа.
В. Кастрева: За да направи проверка, той трябва да има сигнал.
Л. Крумова: Сигнал?!
В. Кастрева: (Дълбока въздишка.) А вие се досещате, че регионалният инспекторат в крайна сметка може да упражни своите правомощия, и държа да подчертая - своите, при получен сигнал.
Л. Крумова: Не е ни достатъчен сигнал, че през тези години има доста учители, които действително сигнализират, макар и преди вие да започнете да работите в регионалния инспекторат, както сама казахте, за това, че има нарушения там.
В. Кастрева: Значи зависи от какво естество са нарушенията. В крайна сметка регионалният инспекторат не е съд. И трудово-правните спорове се решават в съда. Въпроси, които касаят също отношенията в ... (бел. моя: тук не можах да чуя добре думата) в крайна сметка те са и обект на инспектиране от инспекцията по труда.
Н. Георгиева: Аз не считам, че регионалният инспекторат трябва да бъде като Биг Брадър - да стои и да наблюдава какво се случва в едно училище, а проблемите, които възникват, да бъдат в компетенциите на съдилищата или на Комисията за защита от дискриминация. В края на краищата този директор си има работодател и в края на краищата ние имаме един министър на образованието, който по професия е юрист. Крайно време е някой да погледне какво се случва в това училище, защото ние не искаме да занимаваме Инспекцията по труда, НОИ, НАП, защото за тези шест години ние нямаме социални и здравни осигуровки, има фалшиви документи, които се предоставят в училище, поканени сме да взимаме ...(Прекъсване от В. Кастрева)
В. Кастрева: Госпожо Горгиева, в края на краищата ние сме правова държава и не можете да вменявате на министерството на образованието и на регионалния инспекторат правомощия, които не му принадлежат по закон!
Л. Крумова: Добре. Явно изводът от цялото това нещо е, че драмата ще продължи. (Към Нина Георгиева) Съветвам ви да подадете съответния сигнал наново, защото явно не е достатъчно това, което го имате... (Прекъсване от В. Кастрева)
В. Кастрева: Госпожице Крумова, не сигнал! Госпожа Георгиева просто трябва да се яви на работа.
Н. Георгиева: Имам жалби, документи. Ако трябва пак ще снимам, ще напиша, няма проблем... (Прекъсване от В. Кастрева)
Л. Крумова: Госпожо Кастрева, последни думи, просто много закъсняхме. Слушам ви.
В. Кастрева: Госпожа Георгиева просто трябва да си подаде молбата, за да бъде възстановена на работа. Ако има някакъв проблем с възстановяването й на работа, съответно ние трябва да бъдем сигнализирани.
Л. Крумова: Добре. Благодаря ви.
В. Кастрева: Благодаря и аз.
Направих запис, за да мога да точно да предам разговора, от който е видно каква е позицията на РИО по отношение на директора на 24-то училище Балджиев, неколкократно осъждан от служителите си и обвиняван в дискриминация и сексуален тормоз спрямо тях.
Л. Крумова: Какво се случва с този директор, когато той е съден?
В. Кастрева: Това е трудово-правен спор между двете страни: работодател и работник. И ние в една правова държава не можем да не се съобразим със законите на тази държава.
Л. Крумова: Правена ли е проверка на 24-то училище? Какво е мнението на инспектората за работата на директора?
В. Кастрева: От мига, в който аз съм началник на инспектората, от миналата година, от 13-ти юни, не са постъпвали сигнали в инспектората, които да сезират работата на г-н Балджиев в неблагоприятна светлина.
Л. Крумова: Ама чакайте! Тези случаи, на тези учители, са отпреди това.
В. Кастрева: Точно така – тези случаи са от 2001-ва година. По този повод в инспектората са постъпвали сигнали - Госпожа Георгиева каза 2004-та - и са правени проверки на г-н Балджиев.
Л. Крумова: И какво е установено?
В. Кастрева: Ами това... госпожа Георгиева е запозната с тези случаи. Ако ме бяхте предупредили, че трябва да ви кажа какви са констатациите, общо взето, тогава когато става дума за трудово-правни спорове, те не се решават от регионалния инспекторат, а от съда.
Л. Крумова: Извинявайте, ама аз ви питам за работата на директора. Все пак вие сте регионален инспекторат по образованието. Значи вие какво очаквахте да говорим?
В. Кастрева: Това, за което говорим обаче, е трудово-правен спор, а в крайна сметка регионалният инспекторат анализира и контролира прилагането на държавните образователни изисквания.
Л. Крумова: Така де, но във връзка с този анализ какво установихте за работата на 24-то училище и за работата на директора?
В. Кастрева: Към 2004-та година регионалният инспекторат по образование няма повдигнато дисциплинарно наказание към г-н Балджиев, което означава, че няма нарушение, което да бъде в правомощията да се сезира от регионалния инспекторат.
Л. Крумова: Ако имаме трима учители, които са осъдили директор за дискриминация, как тогава няма наказание?
В. Кастрева: Моля, нека да не бъркаме понятията! Осъждането по Закона за дискриминация първо няма такова производство, което да е влязло в сила. Законът за дискриминация е от 2003 година и по този повод не можем сега да говорим за Закона за дискриминация при положение, че последното решение по повод на този закон е обжалвано в законосъобразния срок.
Л. Крумова: Добре, какво ще кажете сега на тези хора, които години наред си търсят правата и ето сега в момента успяват да получат съответните съдебни решения, казвате дори преди дни - съдебни решения, които са в тяхна полза. Е, какво се случва тогава с тях? Те са извън играта просто.
В. Кастрева: Не, напротив! Господин Пенев е на работа. Вие чухте какво каза г-н Балджиев: че очаква г-жа Георгиева на работа. Какво очаквате, че трябва да направи регионалният инспекторат?
Л. Крумова: Проверка. Защото тези хора не са били възстановени на работа.
В. Кастрева: За да направи проверка, той трябва да има сигнал.
Л. Крумова: Сигнал?!
В. Кастрева: (Дълбока въздишка.) А вие се досещате, че регионалният инспекторат в крайна сметка може да упражни своите правомощия, и държа да подчертая - своите, при получен сигнал.
Л. Крумова: Не е ни достатъчен сигнал, че през тези години има доста учители, които действително сигнализират, макар и преди вие да започнете да работите в регионалния инспекторат, както сама казахте, за това, че има нарушения там.
В. Кастрева: Значи зависи от какво естество са нарушенията. В крайна сметка регионалният инспекторат не е съд. И трудово-правните спорове се решават в съда. Въпроси, които касаят също отношенията в ... (бел. моя: тук не можах да чуя добре думата) в крайна сметка те са и обект на инспектиране от инспекцията по труда.
Н. Георгиева: Аз не считам, че регионалният инспекторат трябва да бъде като Биг Брадър - да стои и да наблюдава какво се случва в едно училище, а проблемите, които възникват, да бъдат в компетенциите на съдилищата или на Комисията за защита от дискриминация. В края на краищата този директор си има работодател и в края на краищата ние имаме един министър на образованието, който по професия е юрист. Крайно време е някой да погледне какво се случва в това училище, защото ние не искаме да занимаваме Инспекцията по труда, НОИ, НАП, защото за тези шест години ние нямаме социални и здравни осигуровки, има фалшиви документи, които се предоставят в училище, поканени сме да взимаме ...(Прекъсване от В. Кастрева)
В. Кастрева: Госпожо Горгиева, в края на краищата ние сме правова държава и не можете да вменявате на министерството на образованието и на регионалния инспекторат правомощия, които не му принадлежат по закон!
Л. Крумова: Добре. Явно изводът от цялото това нещо е, че драмата ще продължи. (Към Нина Георгиева) Съветвам ви да подадете съответния сигнал наново, защото явно не е достатъчно това, което го имате... (Прекъсване от В. Кастрева)
В. Кастрева: Госпожице Крумова, не сигнал! Госпожа Георгиева просто трябва да се яви на работа.
Н. Георгиева: Имам жалби, документи. Ако трябва пак ще снимам, ще напиша, няма проблем... (Прекъсване от В. Кастрева)
Л. Крумова: Госпожо Кастрева, последни думи, просто много закъсняхме. Слушам ви.
В. Кастрева: Госпожа Георгиева просто трябва да си подаде молбата, за да бъде възстановена на работа. Ако има някакъв проблем с възстановяването й на работа, съответно ние трябва да бъдем сигнализирани.
Л. Крумова: Добре. Благодаря ви.
В. Кастрева: Благодаря и аз.
Мила ми Ваня,
Трудово-правният спор е решен още през май 2004, съдът ме е възстановил, подала съм молба в училището, и втора молба съм подала и до началника на РИО, защото директора разпореди на охраната да не ме допуска в училище!Три години няма кой да ме чуе, три години няма кой да прочете решението на съда, три години Балджиев ви правеше фокуси с документите-изрекетира учителите и им събираше данък "формиране на щат", с тези пари ми плати обещетенията, но не ми плати социалните осигуровки...защо не направихте проверка от къде се появиха тези пари в банковата сметка, след като не са постъпили от бюджета на училището???...Балджиев ми дължи заплати за тези 3 години / 36 заплати/ , дължи ми социални и здравни осигуровки /от 2001 до настоящия момент/, затова не иска да ми направи споразумение към трудовия договор:))
Едно от нещата, които трябва да се изкоренят в българското училище, е да се спре с тази демагогия, че видиш ли то всеки проблем опира до съда. Не може така – при явни безобразия от страна на един директор, които не е трудно да се установят, ако, разбира се, някой има желание да го направи, на този директор никой по никакъв начин да не му иска сметка. Делата в съда, особено когато са насочени към установяване на нематериални щети, т. е. имат морално естество, могат да се проточат с години и това въобще не е начинът за решаване на проблема.
Случаят Балджиев е крещящ пример в това отношение. Между другото този човек е идвал в нашето училище в ролята си на циркаджия, но аз не го разпознах. Затова пък има по-наблюдателни хора от мен сред колегите ми и те ми припомниха кога е било. Става въпрос за едно Коледно тържество, за което децата платиха сериозни суми, в замяна на това дойде един фокусник (въпросният Балджиев) и един пиян-залян Дядо Коледа. Явно аз не съм обърнала внимание на фокусника достатъчно, защото Дядо Коледа така се беше разкрасил, че и първолаците го разбраха. Е, разбира се това беше по времето на една директорка, която за наша радост все пак успяхме да махнем.
Всеки, който е проявил интерес към този случай, би искал да научи кой казва истината - Нина или опонентите й. В тази връзка слагам линкове към копия от документите, от които се вижда, че решение на съда има, но то не се изпълнява, въпреки подадената (или по-точно подаваната и все неуспешно няколко пъти) молба от Нина за постъпване на работа.
Съдебно решение - първа страница
Съдебно решение - втора страница
Молба до началника на РИО за съдействие при постъпване на работа след изтичане на срока за обжалване на съдебното решение