Прокламация на "Целите на училищното образование в България"

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ 

Аз бих обърнал по-сериозно внимание на спорта във всичките му насоки - здраве, колективни спортове, социални умения чрез спорт, развитие на състезателна нагласа и отборна нагласа. Второто - също така бих обърнал специално внимание на музиката - по подобни причини.

Подчертали сме, че училищата трябва да насърчават възпитаниците си да практикуват спорт във и извън училище в цел N°4.

Цел N°5 пък е изцяло посветена на "развиването на фино естетическо чувство" чрез изобразителното изкуството, музиката, танца и театъра, представляващи "силен стимул за утвърждаването на толерантността и човещината".

____

Как тези цели могат да се впишат в българското образование?

Тези цели започват да формират образованието в България от този прецизен момент. Те не се вписват, ами налагат едно ново отношение и разбиране за образованието. Вниманието от сега нататък ще е върху резултатите, а не върху изконсумираните ресурси  - пари, човекодни, разходите за образование в % от БВП* - и други количествени индикатори като, брой ученици на 1 учител, среден брой ученици в паралелка и тем подобните.

_____

Всяка образователна система е много консервативна и радикална промяна обикновено не е възможна. Затова може би най-доброто е да се изучи онова, което е налично в момента, и да се види какво е най-лесно да се промени, какво ще отнеме повече усилия и кое не е реалистично да се промени сега.

Фактът, че образователна система обикновено е много консервативна, не е достатъчно основание да не обявим сега и на висок глас какво точно желам от нея като резултати. Ние желаем именно тези 14 неща и вече ги преследваме.

Радикалната промяна ще се случи, когато значителен брой хора прегърне, т.е. започне да изисква и сам преследва с ежедневното си поведение формулираните тук цели.

Подходът на "Новото образование" за радикална промяна е, първо, да формулира и обяви как го вижда бъдещето българското образование, второ, да разбере как е то в момента и, трето, да трасира пътя и изнамери средствата, които ще ни предвижат от едното положение до другото. С две думи, анализът на "онова, което е налично в момента и да се види какво е най-лесно да се промени" тепърва предстои да бъде направен. Днес просто заявяваме къде желаем да стигнем.

_____

Повече внимание може би трябва да се отдели на достъпа до качествено образование. Само наличието на места не е достатъчно. Много училища са се превърнали в гета, в които български родители изтеглят децата си, за да не са заедно с ромски деца. Ако не се намери решение на този въпрос към 15% от децата автоматично остават полуизолирани.

С "Прокламацията на целите" ние дефинираме за първи път какво разбираме под понятието "качествено образование". Тепърва ще работим по достъпа до такова едно образование.

При всички положения надеждата ни е с дефиницията на качественото заинтересованите страни да могат да изискват сами качествено образование от онези, които се определят като образователи, учители, администратори на училищното образование или доставчици на (задължителни!) образователни материали и услуги.

Несъвместимостта и изолирането на ромските деца е сериозен проблем, който "Прокламацията на Целите" засяга до толкова, доколкото се отнася за всички деца в България. Непоносимостта и липсата на ред в училище са в следствие от тоталното разминаване на движението на досегашното образование спрямо прокламираните днес направления:

• Развиване на уменията и умножаване на знанията на учащите, 
• Създаване на предпоставки за успешно учене     и 
• Създаване на отзивчива и устойчива учебна среда

_______

Правото на децата да учат майчиния си език е също особен наш проблем.

Цел N°3 подчертава "нуждата на детето да познава майчиния си език".

_______

Друг проблем е как ще се дефинира математическата и езиковата
грамотност.

Признавам, тези дефиниции са сложни. Ще работим по тях.

_______

Задължението на училищната институция да осигурява сигурна и защитена среда за децата е много важна цел - не само в България, но и навсякъде. Насилието нараства, дисциплината спада, училищата по света се изправят пред една нова реалност на интернет, мобилни телефони, компютърни игри, с която не знаят как да се справят.

Неслучайно в цел N°13 сме уточнили, че "Всички участници в училищния живот, включително обслужваните от училището общности, постоянно търсят равновесието на интересите помежду им, с което да гарантират висока мотивация, хигиена и ведрина в училище."

_______

Какви са ви намеренията от тук нататък? Според мен не би било зле да се развие национално/международно обсъждане на това, което предлагате. Такова обсъждане обезателно трябва да въвлече няколко обособени категории - родители, ученици, учители, директори, бизнес.

Намеренията ни са именно такива.

С прокламирането на Целите ние обявяваме старт на една широка и перманентна дискусия по темата с участието на всички. Ще се радваме да видим как тя се води на всички нива - централно (национални и интернационални форуми), локално (диалог в заинтересованата местна общност)  и особено много в училище. Даваме си ясно сметка, че ако има нещо, което липсва тотално в българското училище, това е именно искрения продуктивен диалог. Очевидно "Развиване(то) на умения за анализиране, размисъл, аргументиране и водене на продуктивен диалог" (цел N°2) трябва да започне първо при нас, възрастните.

______

Много е важно в момента това обсъждане да се обвърже и с проектозакона за училищното образование.

Според екипа на "Новото образование" проектозаконът за училищното образование на предишното правителство не стъпва на достатъчно здрава философска основа.

Авторите му са пропуснали нещо фундаментално: да обявят "Целите на училищното образование в България" от които да се водят, и като следствие продължават да се лутат и да нормират правила без особено голям смисъл. Макар че някои положения в този закон изглеждат положителни, те не могат да осмислят един грешно скроен план.

Ще сме щастливи, ако новото правителство поеме друга линия, съвместима с нашата, с което да ни позволи да работим заедно по един сериозен и издържан отвсякъде закон. Междувременно работим по свой проект на Закон за училището, който се нарежда сред другите Правила и методи на Системата образование (заедно с още един закон, административни процедури и минималните образователни изисквания) и се фокусира само върху формалното образование от детската градина до 12 клас, оставяйки навън висшето образование.

Хубава таблица, но какво ще я правим?

Всеки образователен проект попълва този картон във всичките му части (подчертавам всеки проект! Не само онези, стартирани или наблюдавани от "Новото образование"). Това ще гарантира, че въпросният проект :

1. Има ясна синтетична формулировка и име;

2. Работи в едно от желаните направления/ цели, т.е. че не се разминава с линията, която сме начертали;

3. Идентифицира мерките и теглилките - "показателите", с които да бъде оценявана ползата от него, като дава началните и финалните им стойности (които могат да бъдат количествени или качествени). Разликата представлява приносът на проекта за ефективното постигане на Целите. Имаме 199 английски примера за такива показатели/ индикатори! 

4. Има отговорник с име, фамилия и имейл, с когото всеки друг заинтересован може да се свърже с въпрос или молба за съдействие по друг подобен въпрос (представете си го като част от една голяма база данни, в която всеки може да се информира за настоящи и приключили проекти/ дейности).

Много се радвам, че започва някаква наистина смислена дискусия по въпросите, свързани с това какво образование ни е нужно.

До сега всички разговори , може би с изключение на тези внастоящата общност се въртят в омагьосан кръг. Коментира се до безкрайност какви са проблемите на училищата / а те са безброй!/, кой е виновен / и следва безкрайно прехвърляне на вината - родители, учители, ръководни кадри, политическа обстановка в страната....... прозвуча ли ви познато :) /.

НА НИКОГО НЕ МУ БЕШЕ ХРУМВАЛО ДА ТРЪГНЕ ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ - ДА ПОМИСЛИМ КАКВО ВСЕ ПАК ИСКАМЕ ДА БЪДЕ.

Радвам се, че това  най- после се случва. Виждам само един малък проблем.

От една страна - целите трябва да се формулират от сравнително неголямча група хора, в противен случай дискусията би се проточила с години. Но от друга - все още не сме готови да приемем, че 5-10, 20 човека могат да "задават " цели на цял народ :)))))) А може би така и трябва.

Да се формулира примерен въриант, и да се предложи за по- широко обсъждане. И най- добрия екип не е застрахован от това да пропусне нещо важно, да преувеличи значението на друго.... Повече очи гледат по- добре :)

За тва според мен е от изключително значение да се чуе мнението на учителите.  Това е първия ми призив - колеги, моля ви погледнете и си кажете мнението.

Втрорият ми въпрос е: Кои други обществени групи биха проявили интерес към обсъждане на целите? И къде могат да бъдат потърсени за съдействие?

 На доста блогери сигурно това им идва като гръм от ясно небе. Пък и не е рядка практиката в България всеки да се пъне да пише и прокарва някакви проекти, като не спира да твърди, че те са по-доброто от най-доброто.

Защо група хора се опитвате да предлагате една генерална визия и кое Ви дава основание да смятате, че тя е витална?

I. Какво ни събира в това начинание? - Желанието след учителската стачка да видим българското образование на крака и личната ни готовност да работим за това;

II.  До къде сме в момента? - Работим върху изцяло нова концепция за образованието, извеждането и в общественото битие, качественото и битуване и осигуряване на ефективност след получаване на образование - на изхода на системата и това е нашият пръв публикуван резултат;

III.  Защо го правим? - Защото сме единодушни в убеждението си, че днешното българско образование не работи, не дава качествен продукт и няма да осигури добро бъдеще на страната ни;

IV.  Kак го правим? - Kато се започна с превод на образователни закони и документи, които сме приели за еталон в световно отношение; като се обобщиха изводите от учителската стачка; като търсим баланса между това, което е на върха на световния образователен пазар, и бисерите в националната ни образователна традиция : правим всичко това като честно и открито обсъждаме темите;

V.  С каква цел го правим? - За да изкристализира цялостна концепция за Ново образование и тази концепция да бъде приложена на практика.

Едвам дишам от ангажименти в момента, - освен текущи задачки, тече си РЕМОНТ! - затова грабвам от Шели точките и пиша моето си -

:-)

I. Какво ни събира в това начинание? Лудостта да сме още учители в България, 2009 година.

II.  До къде сме в момента? - Опознаваме се, разбираме кой какво цели, какви са силните и слабите му страни, взаимодействаме, търсим най-доброто за бъдещето образование на българските деца. Ние сме хоризантална структура с демократични взаимоотношения и всеки допринася когато и с каквото може. Засега и това не е никак малко - да се познаваш със съмишленици!

III.  Защо го правим? - Защото няма кой, ако не ние, действащите и искащите учители, загрижените родители и граждани, и - непременно - самите ученици - да го направи!

IV.  Kак го правим? - Като обсъждаме, коментираме, превеждаме най-доброто от световните образователни практики и го имплицираме в наши, български схеми, очертаващи Цели, Задачи и Структура на новото образование. Всички умуваме - Павел обобщава Опитваме се да хванем контурите  на бъдещето.

V.  С каква цел го правим? - За да има отлично българско образование в най-близко бъдеще.

По отношение на попълването на картона. Не е ли по-добре да уточните кои видове проекти биха могли да минат и без него? Примерно на по-малките и "незначителни" проекти за какво им е? Те не използват обществени ресурси.

---

Основанията да изискваме попълването на картона от ВСИЧКИ проекти и инициативи в училищното образование са две: I. Превантивен контрол на целесъобразността и II. Обществен контрол върху разходването на обществени средства.  Естествено  индивидуалните/ доброволните инициативи не подлежат на контрол по смисъла на второто основание, но по първото - да. И още как!

Никой вече не може да прави каквото си иска в образованието, в смисъл да действа в посока несъобразена или направо обратна на обнародваните направления и цели. Трябва да се съобразява! Ако случайно държи да не се съобразява, трябва да го обяви така, че да го чуят всички - особено много финансиращата общност и родителите на заинтересованите деца. Това става с явен отказ да попълва картона. Ако е един по-голям проект*, един достоен журналист или общественик би могъл да попълни картата сам за сметка и въз основа на информация, получена от неприлежния инициатор.

И още, проектите консумиращи само доброволчески ресурси, просто ще окрият колко много ще им е полезен този картон. Въпросът е, че равняването по Целите става именно с попълването на този картон. Една декларация вече не стига!

Повтарям се, но работата по попълването на картона ще е още една критична преоценка, допълнителен диалог и още повече светлина върху инициативата.   Тя ще предизвика и още по-ясно осъзнаване на ситуацията, на желанието на заинтересованиете страни и на съвместимостта между двете.

Да посочим къде точно желаем да стигнем е първото от задължителните условия за да стигнем там някога!

________

*  Не е тук мястото, където ще дефинираме точно какво означава "по-голям проект". Нека засега е въпрос на лична преценка.