Правописът – норма или отворена система?
На The Maker,
който ме хвърли в размисъл
по темата
който ме хвърли в размисъл
по темата
Ето това му харесвам на интернет – можеш спокойно да изложиш разсъжденията си по темите, които те вълнуват, да срещнеш разбиране и оспорване, да провокираш и да бъдеш провокиран.
В края – или може би по средата, но не в началото – беше един творчески ;) коментар към моя публикация. Скоро след като го прочетох, колегите от рекламния отдел ме извикаха, за да разреша спора им относно правописа на думата медия. “Ами трябва да се пише с янакрая”, казвам им аз. “Защо тогава в заглавието на списание “Медиа свят” думата завършва с а? Не знаят ли как е правилно?”, основателно пита Таня.
Предполагам, че много добре знаят. Ако не друг, то коректорите са обърнали внимание. А защо правописната норма в случая се оказва пренебрегната, е малко трудно да се каже*. Професията ми винаги ме е поставяла в позицията строго да съблюдавам правописните и пунктуационните правила (не ми вярвайте съвсем, по-долу ще разберете защо) – дори когато те не ми харесват особено и влизат в разрез с логиката на системата. Затова мога само да правя предположения за причините, които карат другите съзнателно да игнорират нормата (изключвам случаите, когато грешките са резултат от непознаването й). С думи прости, защо хората са склонни да действат на принципа “Знам, че не е правилно, но ще го напиша така”?
Чуждата норма е по-престижна от родната
Един от най-очебийните примери за мен е изписването на съставните собствени имена по английски образец – всички думи са удостоени с главни букви: Първа Инвестиционна Банка (вм. Първа инвестиционна банка), Нова Телевизия (вм. Нова телевизия). А може би така институциите изглеждат по-внушително на четящите или пък целта е да изпъкне абревиатурата (ПИБ, НТ).
Аз съм различен – забележете ме!
Преди време по кориците на някои авангардни списания (“Егоист”, “Едно”) се появиха заглавия с начална малка буква. Предполагам, че целта беше да привлекат читателското внимание именно с това нарушаване на известна на всички правописна норма. Имената на авторите на статиите също бяха написани с малки букви, например иван стоянов. По този начин и на графично ниво се откроява веруюто на екипа: ние сме млади, дръзки, различни, неограничени от правилата (така го тълкувам аз, разбира се).
Бързаме, бързаме, страшно много бързаме...
Познавате ли някой, който спазва стриктно правописа и пунктуацията, когато чати? Аз познавах такъв човек доскоро. Ако искате, смейте ми се, но си пишех точките, запетайките и главните букви на общо основание. От известно време, когато много бързам, си ги спестявам. Тук, разбира се, се намесват и други фактори – неформалното общуване, ограниченият брой четящи (един, ако никой не наднича любопитно в екрана на събеседника ви ;), с които обикновено сме в близки отношения. А да не забравяме и широкия простор, който ни открива
Интернет – територията на свободното слово
Свобода на съдържанието –> свобода на формата –> свобода от нормата. С тази формула си обяснявам неглижирането на правописа – за пунктуацията да не говорим – в сайтовете, особено в блоговете и форумите. Това, че блогът е личен и всеки сам си е господар в него, го разбирам. Но нали ценната ни публикация ще бъде прочетена от стотици и дори хиляди хора? Да се погрижим малко за външната ù обвивка, да я фризираме – непосредствеността и индивидуалността на изказа според мен няма да пострадат, ако поправим поне буквените и безспорните правописни грешки.
Ах, тази непрактична норма!
Случва се и това – дадено правописно правило се оказва неприложимо на практика и се налага да се промени. Преди няколко години думи като бизнес отношения и интернет потребител трябваше да се пишат слято, понеже първата им съставка пояснява втората и има чужд произход. Не беше отчетено обаче, че българите, за разлика от немците, нямат опит в четенето на километрични думи (вижте само: бизнесотношения,интернетпотребител) и възприемането на информацията се затруднява. Освен това посочените примери изглеждаха, хм, как да кажа, необичайно в текст на български език.
И за още нещо се сещам тук: в речта ни се появиха много нови думи от този тип – с отварянето ни към света, стремглавото развитие на новите технологии и бързото адаптиране на чужди понятия към родната езикова среда. Правилото за слято изписване в посочените случаи се оказа непригодно, пресата отказа да се съобрази с него (Chu, поправи ме, ако греша) и в крайна сметка беше променено официално (Нов правописен речник на българския език. С., 2002, с. 45).
А правило ли ви е впечатление, че в спортните вестници отборите на “Челси” и “Фиорентина” например не са оградени в кавички? Строго погледнато, това е грешно. Сега си представете, че всички имена на спортни клубове бяха придружени от тези препинателни знаци: текстът щеше да “натежи” и погледът на читателя постоянно щеше да се “спъва” в кавичките. Да си призная, и аз не ги поставям в коригираните от мен текстове, когато става въпрос за компютърни програми (Word), марки (nForce), фирми (Intel) и т.н., изписани с латиница. Имам си обаче едно малко оправдание – чуждата азбука създава ефект, подобен на курсива, и така названието се откроява от останалия кирилски текст, без да е оградено в кавички.
* * *
Разбира се, изброените от мен причини за нарушаване на правописната норма изобщо не са изчерпателни. В много случаи за дадено действие има повече от едно основание, ето ви примери:
Аз лично не обичам да пиша главните букви, понеже така, от една страна, си спестявам натискането на шифта. Налага ми се да го правя, дори когато използвам някакъв инструмент за български език, понеже винаги изключвам функцията за автоматично поставяне на главни букви. Причината е, че ако е включена, се изисква главна буква след всяка точка, която обаче не винаги значи ново изречение. От друга страна, смятам, че едно изречение има мн. по-важни отличителни черти от главната буква в началото и винаги може да бъде разпознато или поне би трябвало, според мене. И от трета - текстът ми се струва мн. по-красив графично, ако тук-таме не стърчат разни големи букви(източник).
...никой не може да каже на никой творец било и то в блог,че се слага пауза между символите.Това си е жив комунизъм.Всеки си пише както му дойде музата.Има си бавни моменти в писането на пост(когато ти идва музата,и нямаш време да мислиш за паузи интервали и запетайки.Точно това му е афтентичното,на блога/постта.Всичко друго е шаблон и покриване на стандарти на стандартни интернет сайтове и т.н. (източник).
Чета си аз тези мнения и се опитвам да осмисля нещата не от гледната точка на пуритана, защото:
• Такова нещо като текст без грешка почти не се среща, винаги може да се поспори за някоя запетая.
• Езикът е жива система, променя се, а нормата, ще – не ще, го следва, макар че е бавна и инертна. (Ами норма е, такава й е природата.)
• Такова нещо като текст без грешка почти не се среща, винаги може да се поспори за някоя запетая.
• Езикът е жива система, променя се, а нормата, ще – не ще, го следва, макар че е бавна и инертна. (Ами норма е, такава й е природата.)
• Всеки човек е индивидуалност и се стреми (понякога несъзнателно) да се оразличи от другите по много начини, включително бунтувайки се срещу правилата, чието следване в някакава степен ни уеднаквява.
• Колкото и да се оправдавам, и аз май съм “грешна”, и аз съм в кюпа заедно със съзнателно кривналите от правия път – практиката ежедневно ме поставя в положението да пренебрегвам буквата на закона заради нещо, което смятам за по-важно.
И още мога да продължа, но ще спра дотук. Въпросът беше: норма ли е правописът (днес), или отворена система? Тази публикация има само претенцията, че е поставила проблема.
–––––––––––
* След като публикувах статията, един познат ми обърна внимание, че формата медиа всъщност е за множествено число (лат. medium – ед.ч., media – мн.ч.) и заглавието “Медиа свят” би трябвало да се схваща като ’светът на медиите’.
За мен правописът е норма, която ни позволява да се разбираме по-добре. Така както в компютърните програми има значение как точно ще бъде написана една команда или променлива, за да може да бъде обработена правилно. Но хората не са компютри, затова и правописът се развива, заедно с развитието на обществото и начините му за комуникация. Ако дадена дума започне да се пише масово по определен начин, защото така е по-удобно или поради някаква друга причина, тогава и правописната норма следва да бъде променена след време. Според мен най-важното е удобството.
Тогава възниква въпросът до колко трябва да следваме нормата и кога можем да си позволяваме да я нарушаваме. Аз, например, се дразня несъзнателно, когато чета нещо написано с грешки - веднага ми се набиват на очи. Още повече, когато една и съща грешка се повтаря неколкократно. Навикът да пишем правилно се усъвършенства по време на четене, а когато чета текстове написани по начин, различаващ се от приетия за правилен, това до някъде ми обърква възприятията. Интересното е, че примерно повече ме дразни написаното без интервали, от колкото написаното без главни букви. Което може би показва, че интервалите са естествен начин да си почине окото, да си поемеш дъх при четенето. Спестява едно допълнително усилие да осмислиш написаното, след като си го прочел. Главните букви допринасят също за това, но явно по-малко. Друго, което ми е направило впечатление е, че нямам проблем да чета публикация само с малки букви, ако на места има многоточия и текстът е смислово отделен в параграфи.
Също така за мен имат голямо значение препинателните знаци. Правя разлика между:
- Какво правиш?
- Какво правиш??
- Какво правиш?!
- Какво правиш!?
И в много други случаи, разбира се, но това ми хрумна на първо мислене :)
В заключение (нарушавайки две от правилата на галактическия блогаджия ;) ) смятам, че правописните норми трябва да се спазват, но да бъдат достатъчно гъвкави и да следват естественото развитие на езика. А когато се нарушават - това да бъде заради удобството ни да комуникираме по-лесно помежду си, а не напук и предизвиквайки обратния ефект.
-ако не знаеш нормите (което е много жалко);
-ако ги нарушаваш съзнателно, за да постигнеш определен ефект.
Вторият подход според мен е на "Медиа..." и ред други отклонения: целта може да е - да се привлече вниманието, или да се демонстрира определена идентичност: например, както казва и Павлина - че си млад и разкрепостен.
Определено приемам този втори подход, защото правописът не е самоцел, а средство да изразиш себе си, своите мисли.
И да, езикът се развива, и следователно правописът също се развива.
Колкото до това, дали езикът е отворена система, категорично отговарям с да. И слава богу, че е така. Друг е въпросът, че промените доста бавно се "узаконяват" чрез въвеждане на нови или промяна на някои стари правописни правила. Аз лично смятам, че специалистите в тази област би трябвало да се ръководят от идеята за "опростяване" и олекотяване на изказа, налагана в процеса на много интензивните промени в разговорния език.
Някъде в някакъв форум четох запитване как се пишело правилно "тийнейджър" - учителката питала... И току виж в новия правописен речник излязла и такава дума. На мен ми звучи като пейджър :) Не мога да приема, че това е нова дума.
На мнение съм, че правописът е норма, когато информацията е стойностна. Представете си стойностен труд, изпълнен с глупави грешки. Размахването на буквите вече е по силите на повече хора, не е като едно време с перото например, вследствие на което можем да се любуваме на писмената култура на хората. За лична употреба няма значение, но познавам много хора, които тенденциозно пишат на латиница например, въобразявайки си, че така приличат на западняци... Смешно и жалко, но какво да ги правиш? Писането в интернет си е публикация, но без контрол, общо-взето.
От друга страна, образованието не дава достатъчно познания, съдя по себе си.
Думите, които много ме дразнят, са мелодий, идей, философий и матерял... Това са често срещани грешки дори и при хора над 40 г.
Малко се отклоних. Тук, сиреч в службата, обсъждаме например дали чуждите имена да се пишат на латиница или кирилица. В старите книги (обожавам да ги чета - тия отпреди 1940 г.) няма такива работи, поради простата причина, че читателят иска да чете, а не да гледа. Ако аз цитирам Scheithauer, кой ще ми го прочете? Ако читателят знае само английски, едва ли... Ами ако името е грузинско или китайско? Така се оформя тенденция за вмъкване на чуждици, а едновременно с това се изтърва българския правопис.
И все пак всеки греши, така че грешките ги приемам, ако са неволни, но не и нарочните. Професионално заболяване е явно, защото четейки книги, притежание на различни стари стенографи, пълни са с поправки, а и аз се улавям, че правя същото...
Правописът и увреждането на езика, според някои - обновяване (не говоря за неизбежните новости, които често пъти са избежни), води и до деформиране на стила на представяне. Ако старите книги са написани по-просто, така че да се изложи материята и да се разбере от читателя, по-новите са написани така, че читателят нищо да не разбере и да остане с впечатлението, че авторът "много учил, много знай".
Знай дръжки!
Нямам наблюдения дали сложното изразяване е навлязло напоследък, или си го е имало от край време (по-скоро бих допуснала последното, без да съм сигурна, логично би било да е така), т.к. винаги е имало хора, които са компенсирали недостатъчните култура или знания с тежки и неразбираеми фрази.
Има напоследък и друга мания, и според мен идва от книгите, предназначени за американския читател: толкова опростено ти го казват, и толкова пъти ти го повтарят едно след друго, все едно че общуват с някакви овце, които, за да усвоят някаква мисъл, трябва да я преживят поне половин час.
Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.
На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.
Що се отнася до тази чуждица, си мисля, че тя няма точен аналог на български език. Идва от английския език - по-точно е използвана морфемата "тийн" (teen), която се съдържа във някои числа като започнем от thirteen, минем през fourteen, fifteen, sixteen, seventeen, eighteen и стигнем до nineteen. Тоест в тийнейджърска възраст попадат всички, които са между 13 и 19 години и те си имат своите общи черти и особености.
На български не съществува такова лексикално съответствие, което да обхваща точно тази възрастова група, и затова е съвсем естествено чуждицата да навлезе в езика ни.
Според мен просто се търси оправдание. Тая дума е пълна глупост.
Какво да кажем за творческо и креативно мислене, CV - любимата ми глупост, лоукостинг полети - например евтини полети е едно такова, а лоукостинг е когато пътуваш със самолет до Лондон. Когато пътуваш до Москва, е дорожни полети :) Финализираме дейността, офертирани са предложения, договорирани са нови условия, инициализирани са промени, визуализиране вм. изобразяване, оператор на биологични единици и т.н. ала колкото по не ме разбирате, толкоз съм по-умен.
А за правописния речник не се изненадвам особено. Такива кухи мисли и толкова чуждици като в средите на спецовете по българска филология не съм виждал. Ако има такива, да не ми се сърдят.
Именно те ползват разни интересни думички, като графема вм. знак, фонема вм. звук, префикси, суфикси, лексеми, морфеми... На фонемата "а" отговаря графемата "/". А на буквата а кой знак отговаря? И що е буква? Излезе един такъв и почна на едно научно (или "научно") обсъждане да ми рецитира за комбинациите cv и vc, бидейки уверен, че никой не го разбира. Е аз случайно разбрах, че става дума за консонант-вокал, ама от това идеята му по-умна не стана. А други, понеже не разбраха, не посмяха да се обадят и чичкото остана с впечатление, че ги е затапил, освен за онези, които похъркваха.
Един друг пък сядал да пише статии, книги и учебници с речник на чуждите думи. Защо пък на учениците трябва да им е лесно, отговорил като го питали що така... Ей го на: Практизициран учебник... Съдържа: Визуално-мнемонически прийоми ; Сериал-асоциативно таблиране ;
Опримерена автоматизация ; Дозиран сервиет ; Минимум теория ; Интелтренинг
Както казваше един професор: Науката е преди всичко терминология. Или колкото повече термини, толкоз по-научно. И колкото са по-неразбираеми, толкоз по-големи висоти са достигнати.
Да не говорим за думички като речопоток вм. реч, автономна бързописна трансмисия сигли :), стенографеми и графеми (ехей, не е все тая).
Не мога да не се изкуша да цитирам ей това:
"Възприето е яхтовият преглас да се разглежда като вокално редуване..., без да се посочва, че той всъщност е съпътстваща алтернация на редуващи се палатални и непалатални консонанти... /където к' може да бъде всеки палатален консонант с изключение на .../ и само в глаголната парадигматика функционира вокална алтернация от типа... с определена синтагматична дистрибуция...Изложенитe факти водят до заключението, че в синхронен аспект фотологичното равнище не е релевантно за провеждането на алтернациите.......регистрация на съвременни фонетични алтернации, които са синтагматично обусловени от правилата за дистрибуция на фонемите..."
Такива статии отиват в сборници и периодика, която мухлясва в разни стаички.
* * *
Дори и да открием думи, които нямат аналог на български, това не значи, че трябва да ги възприемаме. Дори и тийнейджър да е нещо без аналог, откъде изведнъж идва в езика? Да не би в английския да се е появила преди няколко години?
Още нещо: една колежка има поща x.nikoloff@ Няма да ми стигнат думите за тоя случай. Или по стените пише CSKA, Samo Levski, I love Genata - все проява на липса на културен имунитет. Или на култура... Почнаха и псувни на английски, да не ги цитирам, ама сигурно и за тях ще се обяснява, че нямат аналог...
Вероятно не съм се изразила много ясно в предишния си коментар, когато защитих употребата на "тийнейджър", която във форумите вече се среща и в съкратен вариант: "тийн", "тийнове". Като казах, че няма точен аналог тази дума, по-скоро имах предвид, че тя носи със себе си един специфичен оттенък, защото смисълът й обхваща конкретен възрастов интервал. В "юноша" тази конкретност липсва, а в "младеж" и девойка" даже бих казала, че се отдалечава по смисъл - те се вписват в по-голямата възрастова група. Е, ако попиташ от колко години нагоре юношата се превръща в младеж, едва ли някой ще може да отговори.
Положителното е, че новите думи, които навлизат в речта ни, все пак я обогатяват, насищат я със синоними. Опасното е да не се залита в крайности, според мен, и да не започнем да прекаляваме с използването им.
Никога не ми е било ясно как ще се справим с всичките чуждици, които (понякога в хода на развитието; понякога, обаче, съвсем ненужно) ни заливат до удавяне... Мисля, че това е явление във всички езици. Много пъти, да речем в бизнес среди, употребата им прави нещата далеч по-прецизни, отколкото ако се опитваме да превеждаме термините с родни думи - може да се получат и абсурдни понятия.
Лично аз винаги страхотно съм се дразнила от лекарската терминология, защото е ясно, че докторът е научил нещата на латински и така му е много лесно. Окей. Ясно е също, обаче, че и човекът, който стои срещу него (не дай боже да е възрастен, например) едва ли ще разбере какво му "обяснява" специалистът, който май трябва да му помогне - обтурация, дислокация, фрактура, палпация, макуларна кожа, .....ад!
А какво ще кажете за назален деконгестант, а? Ами спрей или капки против хрема, Уотсън, елементарно било... Чувала съм всякакви и ми е правило впечатление, че нарочно се опитват да те объркат, за начесване на нечие его.
Затова бях искрено изумена тук от факта, че макар английският и латинският медицински термин да са еднакви в 85-90% от случаите, винаги лекарят/зъболекарят се стреми да обясни всеки термин, който използва. Ама аз разбирам, бе хора! Няма значение, нека ви стане още по-ясно... Това ме изпълни с уважение - специалистът се опитва да опрости и изясни терминологията за удобството на пациента - трогателно... А у нас ми се е случвало толкова рядко.
Може би това с медицинските термини беше малко "оф-топик" (мммм, каква звучност;), но не се сдържах.
Днес например срещам “ресет” и казвам на отговорните редактори: “Тази дума не съм я виждала в статиите на колегите. Как сте го представяли досега това чудо - ресета?” Оказа се, че няма точно съответствие на български, и трябва да се предаде като “връщане към фабричните настройки (на дадено устройство)” или нещо подобно. Та понякога се изисква известно умствено усилие, за да кажеш нещо точно и ясно (в случаи като този и по-дълго), без да използваш чуждици. И понеже нашето сиво вещество е склонно към леност, и понеже бързаме и времето все не достига, филтърът за чуждите думи в речта ни е станал по-рехав в сравнение с преди. Поне аз така гледам на нещата.
Shogun, не си права за “мениджър на офис”, точната длъжност е “офис мениджър” – много по-така звучи! ;)
Таничка, няма защо да се извиняваш, то и аз още не съм прочела шведските ти пътеписи (но съм си сложила линковете на видно място). Пусто време, защо го нямам в излишък!
Ето сега - тези линкове! Най-близкото родно съответствие е “връзка”. Обаче целият офис и деветдесет и девет процента от българите казват “линк”. Аз какво, да се правя на интересна ли? Не ми е в натюрела ;).
"Човек е в състояние да овладее само тав, което може да разбере, а може да разбере само изразеното с думи. Неизразеното с думи му е недостъпно. Изучавайки следващите етапи от еволюцията, узнаваме какви открития, промени и преврати в обичаите той, езикът, ще може да отрази един ден.
- ...
-зследванията се извършват с помощта на най-съвременните компютри... Става дума най-вече за вариативността на езика - синтагматично-парадигматична, но квантувана...
Най-лесно ще го разберет с няколко примера. Кажете, ако обичате, някаква дума.
-Аз.
-Аз, така ли? Хм. Аз. Добре... И така, аз - личност. Ти - тиличност, Ние - ниличност. Виждате ли.
-Нищо не виждам.
-Как така? Става дума за сливане на личността с тиличноста, тоест за съюзяване на две съзнания, това първо. Второ - ниличност. Много интересно. Това е множествено съзнание. Например при силно разпадане на личността...
-Крак.
-Какво ще извлечем от думата крак? Кракант. Кракел, евентуално кракел - ногел. Кракер, кракиня, кракирам и кракувам се. Разкракуване. Кракуван. Кракирай там! Кракчо. Кракивам? Кракист. Видяхте ли? Стигнахме до нещо. Кракист. Кракистика.
-Но какво означава всичко това? Та в тези думи няма смисъл!
-Засега няма, но ще има. Тоест те евентуално може да придобият смисъл, ако кракистиката и кракизмът се възприемат. Думата робот нищо не е означавала през 15-и век, но ако бе съществувала езиковата футурология, може би още тогава би се стигнало до мисълта за автоматите.
-Ве пак, какво означава кракист?
-Вижте, конкретно в този случай мога да ви го кажа с точност, защото става дума не за прогноза, а за нещо, което съществува. Кракизмът е най-новата концепция, съвременно течение на автоеволюцията на човека, на така наречения хомо сапиенс моноподес (еднокрак).
-Едноног?
-Точно така. Защото ходенето става излишно, а липсата на място е все по-голяма.
- Но това е идиотизъм.
-Съгласен съм. Обаче такивазнаменитости като ... са кракисти.
-А какво означават другите ваши варианти?
-Засега не се знае. Ако кракизмът победи, ще се появят и такива обекти... Това не е пророчество, а само проучване на възможностите в чистия им вид...
-Интерферент.
-Интер и феро. Флор, флорис. Интерфлорентка. Ето - девойка, която има дете от интерферент, отнел цветето, тоест девствеността й.
-Цветето пък откъде се взе?
-Флос, флорис означава цвете. Дефлорация е лишаване от девственост. Сигурно ще се казва "породенка", или "ревизионна породенка", съкратено "ревиподенка". Уверявам Ви, че вече сме събрали много богат материал. Например проституанта от конституанта - разтваря се цяла вселена на бъдещата нравственост!..."
И т.н., нямам сили да го пиша нататъка. Едно от големите нещастия на съвременния човек е, че е потънал в някаква безсмисленост, която пък е породена от множество абстракции без никакъв смисъл или поне без общоприет такъв. Обикновено такива думи се вкарват в езика, за да може после да се развиват философии, политики, оправдания и изобщо да съществуват купища институции, служби и т.н., занимаващи се с преливане от пусто в празно. В крайна сметка се изработват някакви образи в главите на хората, които позволяват да бъдат напълно разигравани, понеже не разбират безсмислието на цялата случка, но не си и признават.
Такива безсмислици са например "път към Европа", "Европейска култура", пътна карта (домързя ме за кавичките), да влезем в Европа, потребителска кошница и кво ли още не. После почва да се спори дали сме стигнали Европа, дали щели да ни пуснат и т.н. доста изродени асоциации, зад които не стои нещо. През социализма даже беше изграден цял такъв изкуствен език, с който нищо не се казваше - пълен с измислени думи и изрази, не означаващи абсолютно нищо. Затова има тенденция да се въвеждат нови думи - както вече споменах творчество и креативност. Аз съм творческа и креативна личност - не само творческа, ами и креативна! Особено креативна. Две врабчета кацнали, особено едното.
Павлина ми е взела част от изказването. Само ще допълня, че освен леността, има и друг фактор - просто повечето хора ги е страх да си признаят, че не знаят какво значи думата.
Например логистична подкрепа - това е материално-техническо снабдяване. Тоест доставка на тоалетна хартия, картофи, чаршафи, джапанки, сапун... Друго си е да кажеш "логистична", звучи като логик някакъв, с очила, дето изучава логиката може би, носи куфарче, че и подкрепа оказва! Ама я питайте хората, дето я използват, какво означава? А това си е чисто побългарена английска дума. Като тийнейджър.
Чудя се защо е това "снабдители" - толкова си е по-ясно, като кажеш "байър"...
Всеки знае какво е снабдяване. Логистиката включва в себе си снабдяване точно навреме (дай да си го кажем на български "just in time"), нещо, което не е задължително за термина "снабдяване". При снабдяването може например да зареждаш с материали всеки 6 месеца, и през времето до следващото зареждане държиш материалите на склад, и взимаш когато ти потрябват. При логистиката докарваш материалите тогава, когато те са ти необходими за производството: т.е. на малки партиди, така че рязко ти се намаляват оборотните средства, които иначе се "замразяват" в складовите площи и складовите запаси. Терминът води началото си от военното дело: на война например не можеш да поддържаш големи складове - това, което се докара, веднага се използва, т.к. полето на военни действия непрекъснато се измества.
Дали ще е навреме и колко ще са, зависи от доставчиците. Точно военните му викат материално-техническо снабдяване. Естествено, че като закъсат за снаряди, няма да чакат магазина да зареди следващия месец. За тая цел едва ли са чакали да дойде ден днешен, та да измислят логистиката.
Това е все едно да въведем амбулансия - бърза помощ точно навреме, или сервидор - сервитьор, ама дето сервира до 12 мин. след поръчката.
Всъщност така се създават изкуствени дисциплини и понятия. Ако преди е имало "Снабдяване", сега може да се появи и "Логистика", съответно с нови шефове. И почват да спорят: от снабдяването протестират, от логистиката се аргументират, че по цял свят логистиката разнася доматите. Министърът прави реформа - ако преди 60% снабдяване, а логистика 40, то сега 50 на 50, догодина повече. Съответно назначават комисия. Върви дебат: абе вие "за" ли сте логистиката да стане 60%? Или ние в нашата програма сме включили повишаване на дела на логистиката на 60 процента, а намаляване на снабдяването на 40. Ако пак френският стане популярен у нас, ще станат 30:30:40...
Отарк, знаеш шеговитото определение: тесният специалист е човек, който знае всичко за нищо. За това става дума: за професионална терминология, с която работя вече 26 години.
Замислих се, че този процес е твърде динамичен и се запитах дали един ден нашите наследници няма да станат свидетели на пълното преливане на езиците от един в друг и всички хора да заговорим на общ език, както някога във Вавилон, преди построяването на кулата.
Би било прекрасно, защото ще се разбираме отлично.