Положителен и отрицателен опит от оценките за ДТВ - септември-декември 2007
Имам намерение тук да събирам кратки описания на начините (сполучливи и несполучливи), по които се случва първото вътрешно оценяване в българското училище, което ми е известно през последните 17 години.
То засяга учителите и директорите в училища и детски градини в цялата страна. Резултатите ще се използват на първо време, за да се разпределят допълнителни средства към основните им възнаграждения за 6-12/2007. В бъдеще - резултатите от такова оценяване ще служат и при вземането на множество други решения. Целите и процедурите за тази година са описани в Национална програма "Диференцирано заплащане" 2007
Това не е място за теоретично обсъждане на множеството проблеми около нововъведението вътрешно оценяване. За тях има доста мнения към които ще добавя връзки тук (през почивните дни).
Това е място за публикуване на пратктически описания на добър и лошреален опит. Иска ми се да опишем как става на практика, а не какво си мислим, че би станало ако...
Ако програмата не ме пуска да актуализирам този пост, ще публикувам практиките, за които науча като коментари към него. Каня всички учители и директори да се включат. Мисля, че всички ще хабим много по-малко емоции и ще си съставим много по-реално мнение, ако познаваме повече практическите измерения на този процес в различни училища. Защото училищата в България са доста различни и е грешно да се предполага по аналогия, че всичко в тях се случва по един и същи начин.
От други подобни начинания знаем, че не можем да разчитаме много нито на синдикатите, нито на МОН да ни дадат информация как точно е протекъл целият процес, какви пречки и какви постижения има. Можем обаче да съберем поне известният ни опит.
Аз не съм учител и информацията си събирам от учители, директори и експерти от системата на МОН, с които работя по разни проекти. Реших, че ще публикувам описанията без да посочвам имената на училищата/детските градини, за да могат и положителните и отрицателните практики да са равностойно представени.
Казус 1 (по-скоро положителен)
Детска градина. Северозападна България.
Нетрадиционно решение: всеки член на педагогическия екип, сам си попълва оценъчната карта, а комисията прави проверка за вярност на самооценката. Като цяло процесът върви безконфликтно. Ще изчакаме разбира се заключенията на комисията, за да сме сигурни, че ще се запази така.
Нямаше да ми хрумне. Но има своите предимства, защото преодолява неприятното усещане на педагозите, че колегите, които ги оценяват са "твърде субективни". И освен това - кара абсолютно всеки от педагозите да обмисли критериите и да ги отнесе към собствената си работа.
Разбира се - в тази форма е по-скоро самооценка. Но добрата вътрешна оценка, предполага и самооценка, нали така.
Казус 2 (по-скоро отрицателен)
Малко основно училище (град до 25 хиляди жители).
Оценката се наглася така, че трима колеги (от общо 14) да вземат всички средства. Планът е на целия екип - директора включително. Смятат да си организират празненство с парите, защото само така могат едновременно 1) да ги получат и 2) да ги ползват всички по-равно.
Това е форма на протест срещу ограничението на програмата (70/30), което не позволява всички педагози да получат еднакво високи оценки, но и предрешава колко ще са педагозите, които ще бъдат оценени като незаслужаващи поощрение - най-малко 30%. Рискът е, че оценките се прилагат към личните професионални досиета на педагозите. При следващо реално оценяване има опасност при тримата да се регистрира "спад на резултатите", който да ги постави в незаслужено положение по отношение на по-съществената диференциация и/или ще изглежда странно на следващия им работодател.
То засяга учителите и директорите в училища и детски градини в цялата страна. Резултатите ще се използват на първо време, за да се разпределят допълнителни средства към основните им възнаграждения за 6-12/2007. В бъдеще - резултатите от такова оценяване ще служат и при вземането на множество други решения. Целите и процедурите за тази година са описани в Национална програма "Диференцирано заплащане" 2007
Това не е място за теоретично обсъждане на множеството проблеми около нововъведението вътрешно оценяване. За тях има доста мнения към които ще добавя връзки тук (през почивните дни).
Това е място за публикуване на пратктически описания на добър и лошреален опит. Иска ми се да опишем как става на практика, а не какво си мислим, че би станало ако...
Ако програмата не ме пуска да актуализирам този пост, ще публикувам практиките, за които науча като коментари към него. Каня всички учители и директори да се включат. Мисля, че всички ще хабим много по-малко емоции и ще си съставим много по-реално мнение, ако познаваме повече практическите измерения на този процес в различни училища. Защото училищата в България са доста различни и е грешно да се предполага по аналогия, че всичко в тях се случва по един и същи начин.
От други подобни начинания знаем, че не можем да разчитаме много нито на синдикатите, нито на МОН да ни дадат информация как точно е протекъл целият процес, какви пречки и какви постижения има. Можем обаче да съберем поне известният ни опит.
Аз не съм учител и информацията си събирам от учители, директори и експерти от системата на МОН, с които работя по разни проекти. Реших, че ще публикувам описанията без да посочвам имената на училищата/детските градини, за да могат и положителните и отрицателните практики да са равностойно представени.
Казус 1 (по-скоро положителен)
Детска градина. Северозападна България.
Нетрадиционно решение: всеки член на педагогическия екип, сам си попълва оценъчната карта, а комисията прави проверка за вярност на самооценката. Като цяло процесът върви безконфликтно. Ще изчакаме разбира се заключенията на комисията, за да сме сигурни, че ще се запази така.
Нямаше да ми хрумне. Но има своите предимства, защото преодолява неприятното усещане на педагозите, че колегите, които ги оценяват са "твърде субективни". И освен това - кара абсолютно всеки от педагозите да обмисли критериите и да ги отнесе към собствената си работа.
Разбира се - в тази форма е по-скоро самооценка. Но добрата вътрешна оценка, предполага и самооценка, нали така.
Казус 2 (по-скоро отрицателен)
Малко основно училище (град до 25 хиляди жители).
Оценката се наглася така, че трима колеги (от общо 14) да вземат всички средства. Планът е на целия екип - директора включително. Смятат да си организират празненство с парите, защото само така могат едновременно 1) да ги получат и 2) да ги ползват всички по-равно.
Това е форма на протест срещу ограничението на програмата (70/30), което не позволява всички педагози да получат еднакво високи оценки, но и предрешава колко ще са педагозите, които ще бъдат оценени като незаслужаващи поощрение - най-малко 30%. Рискът е, че оценките се прилагат към личните професионални досиета на педагозите. При следващо реално оценяване има опасност при тримата да се регистрира "спад на резултатите", който да ги постави в незаслужено положение по отношение на по-съществената диференциация и/или ще изглежда странно на следващия им работодател.
Средно голямо СОУ с 550 деца и 43 преподаватели в един от 4 най-големи града на България. Извършили са, като колегите в детската градина, самооценка по картите и комисията сега преглежда попълнените от самите преподаватели карти.
Изненадата на комисията е, че масово преподавателите са се самооценили скромно и много критично. Няма нито един резултат над 85 точки и има дори такива под 50. Директорката също беше приятно изненадана, защото дискусиите през пролетта бяха бурни и настроенията за пълен отказ от участие - силни. Тя самата се опасяваше, че въпреки решението на ПС да участват, колегите могат да си поставят всички максимални или минимални еднакви оценки и така да изразят протеста си. Именно затова им предложила процедурата с елемент на самооценка, която в конкретния случай била приета от ПС.
Може пък по случайност да сме открили някаква относително работеща форма на самооценка. Но нека не бързаме със заключенията.
Аз, ползвайки копи-пейст от Програмата, мога да помогна само с това:
2.2. Определянето на резултатите от труда на помощник-директорите и членовете на комисията се извършва от директора.
/Изглежда всичко е в ръцете на директора. Ако той е благосклонен, значи помощник-директорът би могъл да разчита на по-големи добавки. Просто защото липсва всякакъв обективизъм, затова./
3.Средствата за учителите, които не желаят да участват в процеса на определяне на допълнителното трудово възнаграждение, се разпределят в рамките на детската градина, училището, обслужващото звено за останалите учители, които желаят.
/Значи поне имаме свободата да се откажем от добавките, за което благодаря на съставителите на Програмата. Сибила каза, че отказът се документира в протокола на Педагогическия съвет, но ако учителят не е присъствал, може би има и друг начин да се заяви писмено, че не желае повишение на заплатата./
8. При преместване от едно училище в друго на лицето се изплаща оставащата сума при прекратяване на трудовия договор.
/Явно не са съобразили, че може при преместването да няма "оставаща сума", а диференцирането да съвпада с началото на оценявания период./
Нямам коментар. Освен, че в програмата за 2008 трябва да се предвиди и мобилността на учителите, по начин който да позволява на всички да си имат оценка, независимо дали се местят или не.
Допускам също, че с времето оценката ще почне да се прави към край на учебна година и така с пропусната оценка ще останат само малкия брой учители, които се местят по време на учебната година. но за такова местене си има обикновено форсмажорни лични обстоятелства и нищо не пречи - при тях да се приема, че оценката ще е същата като последната.
Един от уважаваните от мен началници на РИО би събрал двете училища - напуснатото и приемащото и би договорил с тях едното да даде оценката, а другато да я приеме. И би им обяснил защо не трябва да се саморазправят с напусналия/новия колега. Това е според духа на ЗНП ролята на РИО - да намира добри решения, да оказва и помощ и контрол за прилагането на националната политика в областта на образованието. Според практиката не се получава точно така. Или поне не навсякъде. Такива началници на РИО познавам лично само двама. Чувала съм, че има и трети. Нито един от тримата не е в Софийското РИО.
Казус №4
Средно голямо софийско основно училище с 33 души педагогически състав.
Тип директор - манипулативен.
Характеристика на колектива - манипулиран от директора, изпълнителен и безропотен.
По първоначално проучване нагласите са за отказ от диференциране. Колективът решава да направи плах опит да изрази протеста си. Директорът не одобрява такъв вариант. За да предотврати такъв развой на събитията, предлага тези, които не желаят да бъдат диференцирани, да проявят благородство към останалите, които желаят, и по този начин да гласуват за диференциране на колектива като цяло. Кой учител би желал да бъде сметнат за неблагороден?
В резултат на този "благороден" апел, се взема решение за готовност за участие на колектива в диференцирането. След което 17 човека стават и декларират, че се отказват от диференцирането. Това води до парадокс - уж има желание за диференциране, а се оказва, че желаещите са по-малко от нежелаещите.
Директорът отново намира изход. Към датата на провеждане на съвета са напуснали 8 човека, които не са участвали в заседанието и не са изразили своята воля. Директорът включва и тях в диференцирането, без да е извършил допитване и да е получил писмено деклариране на желанието им. Това се прави по две причини:
1. Увеличава се броят на желаещите над броя на нежелаещите.
2. Напусналите са удобен начин да се разреши проблема със съотношението 70/30 и те оценени с по-малък брой точки запълват 30%.
Твърдо в негативните трябва да го добавим, според мен.
Обаче, ми се иска да го следим (т.е. Куини да се информира и по-нататък за него) защото има свръхнеприятни, но важни въпроси които този казус повдига:
1. До къде ли трябва да са докарани педагозите, че в рамките на 10 минути за гласуват и "за" и "против" едно и също нещо?! Това, че нежелаещите да участват са повече от половината, не им ли дава някакво усещане, че са мнозинство, че са прави и че малцинството трябва да се съобрази с тях? Защо не им дава такава увереност?
2. 8-те напуснали представялват много голяма част от екипа. Извън факта, че би трябвало да има сериозна криза в това училище, директорът може да си изпати за "декларирана невярна информация", на същия принцип, на който заведоха административните процедури за "мъртвите души" сред учениците миналата година. По образец 1 цели 8 от оценените в това училище учители ще бъдат намерени в други училища.
И при Вас и при софийското училище от казус 4 си стои открит още и въпросът как "ще се приложи оценката към личното Ви досие" (според Програмата така трябва да стане), след като личното Ви досие не е вече там където са Ви (евентуално) оценявали. Пълна мъгла цари около такова положение на нещата, а то само тук в нашата общност вече е засвидетелствано два пъти. Колко ли са случаите в цялата образователна система?
Това не е нито ново нито революционно като подход. Напусналите системата и дори преместилити се преди м ноември не получават добавки при разпределяне на икономиите (от болнични, незаети раб места и др. в края на календарната година) и досега. Който може да цитира обратен случай - е добре дошъл.
Аз лично знам много случаи, в които съвестни нормални директори се борят с общините с консолидирани бюджети - тези икономии да не се разпределят на калпак в рамките на общината, а всяко училище да получи размера на реализираните от него икономии - което прави различни скромните средства, които получават учителите в различните училища от тези именно икономии.
Знам и случаи на общини, които никога не са признавали, че има такива икономии, нито са питали/уведомявали гилдията за какво ще ги похарчат.
Но не знам случай, да са издирвали колега, напуснал училището, за да му дадат добавките от икономии. И не намирам нищо осъдително в това. Добавките от този вид имат за цел да насърчат колегите в конкретното училище да работят по-добре и в бъдеще, като им признаят направеното в това училище.
1. Директорката се държи като източен сатрап
2. Колегите на Куини са видимо стресирани и дезориентирани до унизителна степен
3. При наличето на обстоятелства 1 и 2 - оценката ще е един пълен бул-шийт и училището ще получи от целия процес само негативите.
Има едно микроскопично лъченеце светлина - докато тече фазата "самооценка", да се формира критична маса колеги-мислещи-като-Куини, обаче вероятността е микроскопична, защото директор който прави "тайно грасуване" по гореописания начин знае 101 причини и толкова начини да не позволи на никаква цена формирането на "критични маси" от колегите си. И изобщо е съмнително дали тоз директор разбира понятието колега.
Важно уточнение за 70/30, който ми се струва, че Куини не е представила правилно. Тази щуротия означава, че НЕ ПОВЕЧЕ от 70% могат да имат близки или еднакви оценки и тяхното финансово изражение. Целта е ПОНЕ 30% от учителите да НЕ ПОЛУЧАТ финасово стимулиране, с което се смята, че те ще бъдат силно стимулирани догодина да работят по-добре и да получат по-високи оценки.
Трябва да се борим всички догодина и тези 30% да отпаднат. Все пак в първоначалния проект имаше 4 % квоти с точно определени нива на добавки. Не знам колко сме били тези дето сме се пенили по въпроса, че това компрометира цялата оценка, но лек напредък постигнахме. Аз съм сигурна, че двама членове на "работната група" по диференциацията съм успяла да занимая лично с въпроса, но отчитам като пълен провал, че нито един от двамата не успях да убедя да ми каже кои са останалите членове на групата. Както и , че съвсем случайно научих, че тези хора са в тази група. Можше и да не стане въпрос, рядко се срещаме. Нещо с нетуъркинга в България нещата хич не вървят. Дали не е заради пустата шуро-баджанащина дето процъфтява?
В нашето училище след не малък натиск от ръководството и мълчание насиндикатите, ДЗ беше прието единодушно. След това много бързо бешесформирана комисията, чиито членове директорката си избра. Все пакпуснаха списък за да дадем или отхвърлим съгласие и се оказа, че вцелия колектив само аз се отказвам.
Както и да е, вече започнаха подхвърляния и шушукания.
Раздадохаим карти с критерии, изготвени от комисията и всеки сам да се оценява.След това щели да ги разгледат и да донагласят точките за да нямалосъвпадение на 70%. Но ще видим, времето ще покаже. Аз все пак съмспокойна, че няма да се занимавам с това.
Добавям, че става дума за училище от югоизточна България с около 1000 деца и 70-80 членен колектив.
Все още няма известни точки, но ще информирам за развоя.
При нас е много интересно,защото директорът -абсолютен безхаберник,даде всички правомощия на комисията от две колежки,които днес цял оценяват колегите ми.Тъй като те самите /комисията/ не са запознати достатъчно добре с работата на колегите си ,ходят тайно и разпитват приятелите на оценявания в момента от тях,къде се е изявил и в какво е участвал.Още веднъж осъзнах,че съм взела правилното решение да се откажа да участвам в това унижение.Чудя се на тези колежки,които се ласкаят от факта ,че са част от богоизбраната комисия.
Днес вече мога да внеса и следните уточнения:
1.Училището е основно с брои ученици около 300 и педагогическия колектив е 25 човека ,от които трима се отказахме от ДТВ,имаше отсъстващи и останаха 17 човека с комисията да се борят за точките.
2. Върви разгорещен спор на тема :"Що е интереактивен метод?".Повярвайте ми чувам безумни неща.Като например ,че става въпрос за това учителят да си предаде правилно урока.Правя едно уточнение.Преди три години лично аз разпечатах на всеки колега информация, в рамките на една страница ,по проблема,но отдавна явно е забравено.
3.Друг проблем е дефиниция на понятието работа по проекти.Тук чух твърдението , че създаването на тест,контролна работа е също така работа по проекти..................
Понякога си мисля,че наистина не заслужаваме нищо и много се срамувам....................
Мъчно ми стана за много от колегите ми,които в годините са работили всеотдайно и на пълни обороти,но тъй като оценяващите ги не разбират от извънкласна и специфична преподавателска работа като на възпитателите ,те са ощетени.После обаче се замислих ,ами нали всички те гласуваха и си избраха точно тази комисия.Явно има още много да се работи ,за да има ефект от това оценяване..