Подходи за ученическо асоцииране с училището.
Колеги, моля ви да напишете според вас какви подходи биха били добри, за да се стимулира асоциирането и засили чувството за принадлежност на ученика към училището.
Например ритуализация на училищния живот, подобряване на материално-техническата база, дейности по интереси, подобряване облика на училището, въвеждане на униформи...
За разлика от "съвети към министъра" и "как да решим проблемите на образовнието", тази тема е конкретна, и може да споделим личен опит и добри практики, които да могат да бъдат приложени на място от други колеги.
Както mimaor е посочила, приобщаването е свързано с личното участие в общоучилищния живот. Колкото по-рано започне това приобщаване и припознаване на училището за свое, толково по-успешно ще бъде. В горните класове учениците вече са загубени за тази кауза.
Второ, колкото по-малко е училището, толкова по-лесно е да се идентифицираш с него. Разбира се, тук трябва компромис, защото твърде малките училища, освен че са икономически нежизненоспособни при новите практики на финансиране, не предлагат и необходимия минимум от различни възможности за развитие на своите ученици. Едно решение в тази насока е да се върви към намаляване броя на училищата тип-ЕСПУ, от детската градина-до последния клас, и да се създават училища в които да учат само деца от една степен на образование - 1-4 клас, 5-7(8) клас, и 8(9)-12 клас.
Трето, колкото повече време прекарваме в училище, толкова повече то става "нашето място". За да се увеличи това време, трябва да се прави всичко възможно да се намали броя на училищата учещи на смени. След това, във всяко училише да се работи за създаване на извънкласните занимания. Достатъчно е да има минимална материална база за целта (специални класни стаи, лаборатории, библиотеки, физкултурни салони) и съвсем малко подбутване от страна на учител, и учениците сами ще се организират.
Това с материалната база не е проблем които може да се реши бързо и навсякъде, разбира се. Но навсякъде може да се правят малки стъпки към по-ефикасно използване на това, с което разполагаме. И да се дадат права и отговорности на учениците да си организират пространството - да имат ключ от лабораторията, да могат да облепят стените с плакати, или поне да измият прозорците на класната стая.
Като си препрочитам мнението, и откривам, че май само в последния абзац давам идеи, за които всеки учител може да започне да работи веднага в своето училище, а за другите са необходими решения на по-високо ниво. Но със сигурност не можем да постигнем нещо, ако дори не сме го оформили ясно като искане.
Това, което зная е, че наистина ще се премине постепенно към едносменно обучение в училищата и то ще стане като децата от различните етапи и степени на образованието се отделят в различни по вид училища. Така е в целия Европейски съюз и това ще стане и при нас. Все повече ще станат началните и основните училища, а учениците от гимназиален етап ще избират между общообразователно училище, училище с профил или професионално училище. Всяко дете и неговите родители ще преценят къде то да продължи подготовката си в гимназиален етап от обучението - съобразно неговия талант и възможности. Радващото е, че малките ученици ще обитават сграда, в която няма да бъдат тормозени от много по-големи батковци и каки, избиващи комплексите си за малоценност. По този начин се осигурява общуването на деца от еднаква училищна възраст и това е една от мярката за намаляване на агресията сред децата в училище. Очаква се разцвет на началните и основните училища и затягане на коланите в гимназиалните школа, в повечето от които дисциплината е тотално изтървана.
Чрез въвеждане на едносменното обучение в следобедните часове ще се даде възможност за развитие на извънкласната дейност, която по всяка вероятност през близките години ще се финансира по проекти, независимо дали са по национални програми или от ЕСФ. Тогава ще проличат и уменията на педагогическите кадри за разработване и реализиране на проекти.
Овладял ме е оптимизъм и вярвам, че и при следващото правителство положителната реформа в българското образование ще продължи.
На всички колеги - педагогически творци желая приятна почивка през лятото и до нови срещи през есента. Аз ще бъда съседна Гърция, но и оттам ще надниквам в чудесния блог!
До нови срещи и СЛЪНЧЕВО ЛЯТО!
Как ме засече, насмалко да ме разкриеш какъв съм разсеян и неподготвен ученик. Добре че Красимира се обади от съседния чин да ме спаси :)
Тя вече ми е любимата съученичка, тайничко ще я гледам влюбено, а някой път след часовете може и да се осмеля да я поканя на боза, от онези от по няколко стотинки :)
Темата за натиска от Европейския Съюз и едносменните училища, която Mimaor повдигна, и за която Красимира ни предостави общите насоки, е безспорно интересна и обнадеждаваща.
Но някак си ми се искаше тези работи да си ги решаваме сами, ако може на общинско ниво. Европейският Съюз е като огромен булдозер, ще прокара пътя, но ще сгази всички цветя отстрани, ако те не повехнат преди това от дългото чакане.
хора, забравете тази история с "натиска на ЕС" по отношение на образвоанието. или поне обосновете "подорзенията" си някакви проверими източници на ЕС.
в рамките на ЕС образованието и културата са политики от "изключителна национална компетентност" - т.е. в тях ЕС презприема само мерки с насърчитилен ЕВРОПЕЙСКОТО измерение характер - обмени, взаимно опознаване, стажове, общи тематични години на... и пр. - с цел улесняване на движението на хора (взаимно признаване на дипломите, липса на колизии при смяна на образователната система, в която трябва да се развивате, сбилжаване на квалификационните програми - за да може да се очаква схдно ниво на квалификация от един и същи вид специалисти от техните работодатели - независимо в кой край на ЕС се намират те). Сигурно след около 20-тина години може да има и общи принципи на оценяване в края на задължителното обучение или в края на професионалното средно или висше за дена и съща специалност, уеднаквяване ан задържителни учебни възрасти и пр. общи за държавите членки неща в образованието.
НО
а) няма как да стане по-рано от 20 г.;
б) не е сигурно дали ще стане (маса намарения за общо правене в рамките на ЕС не са се случили за 60-те години откакто тече процесът на парвене на ЕС) и
в) това е лош повод да седим и "да чакаме" ЕС да направи промените, които ще направят обарзованието ни каквото го искаме.
ПП за 10 години съм рецензирала поне две докторски дисертации на източноевропаци, които изследват "занемаряването на политиките за образование и култура" в новите страни чланки на ЕС, поради това чероцесът на присъединяване към ЕС дава предимство на секторите в които има общи евроепйски политико, а в тези двата - няма такива.
Смятам, че както в по-голямата част на света, с изключение на Русия, и нашите училища трябва да започват учебните часове например в 8 или поне 8,30 часа. В някои страни започват дори в 9, но там нямат втората смяна, за която говорим.
Колеги, благодаря ви, че споделихте мнения по поставената от мен тема. Темата за приобщаване на учениците към училище е много сериозна и актуална, затова е добре да споделяме нашите практики и мнения, както и да се запознаваме с практиките на останалите училища по света, защото там има много хубави идеи, които и ние можем да използваме.
Проекта, представен от ninarichy е много хубав. Но, няколко години вече, откакто съществува фолколора на етносите в България, не мога да разбера защо се свързва предимно да не доворя, че в някои училища само с ромския фолклор? В България нали има и българи, турци, помаци, власи, каракачани, гагаузи, евреи, арменци... Дали някъде се обръща такова специално внимание на техния фолклор, традиции и обичаи?