Подкрепа от ученик

Уважаеми учители от  ЕГ - Благоевград

          Следейки развитието на учителската стачка, попаднах на Ваше “Писмо до бившите ученици!” от 29 октомври 2007г. И сърцето ми за секунди ме убеди да Ви напиша това, въпреки че умът ми казваше “Не му досаждай!”.

Но да започна отначало. Аз съм от тези, които Вие наричате “бивши ученици”. Завърших Езикова гимназия преди няколко години и сега съм студентка в Германия. Няма да Ви казвам името си, защото не бях от най-забележимите ученици и едва ли ще се сетите за мен. Но пък Вие със сигурност сте сред най-забележителните личности, които някога съм срещала, защото ми дадохте не само знания, но и помогнахте на очите ми да виждат, на ушите ми да чуват, на душата  ми да се научи да търси.

Първо искам да Ви кажа, че не съм съгласна да ми приписвате определението “бивша ученичка”, защото аз винаги ще си остана Ваша ученичка. Въпреки че сега съм далеч от България, няма ден, в който да не следя новините и да не се интересувам от това, което става в Родината. Ако има нещо на този свят, с което истински се гордея, то е, че съм се родила българка. Защото знам какво означава това. И е вярно, че сега много българи наричат “лош късмет” самия факт, че са българи. Но и те, ако поживеят известно време като мен сред общество от емоционални инвалиди, ще разберат, че са се родили на правилното място. Но засега българите спят дълбок сън. И поради тази причина съм съгласна с Вас, че единствените, които могат да ни пробудят, това сте вие, българските учители. Затова съм съпричастна с вашите искания и знам, че не става въпрос само за по-високи заплати, знам, че у вас гори една искра, наречена призвание, която ви кара да се раздавате на българските деца и за него няма да са достатъчни и най-високите заплати, защото само сърцата могат да го оценят.  И ако това може да ви донесе някаква утеха, знайте, че вашите “бивши” ученици го оценяват и не са ви забравили.

България я има от достатъчно дълго време на този свят и причината да я има е, че винаги са се намирали хора, които да сложат кръста на гърба си и да се заемат с нелеката задача да набият в дебелите български глави, че “науката е слънце”, а мракът е само за слабите.

           Скъпи учители от ЕГ - Благоевград, няма да ви съветвам да не се предавате, защото знам, че няма да го направите. Само моля Бог да помага на Вас и на всички български учители, защото е крайно време България да се събуди и дълбоко в себе си зная, че това ще се случи.

Ако има нещо, с което мога да помогна, макар и от разстояние, знайте, че главата ми не е заровена в пясъка. J

.............

Качвам го с разрешението на автора,

Росен Ангелов от ЕГ - Благоевград