Ето че дойде и моето време да си повиша квалификацията. Още повече че "опря ножа в кокала" както се казва. Знам, че е необходимо човек да се усъвършенства и да не стои на едно ниво, но поне за мен досега приоритетите бяха други. Семейство, дете, но вече няма на къде! Само през последните дни от моя клас си заминаха две деца и още едно ще тръгне другия месец с родителите си за Испания или за Италия, а може и за Гърция. Това са предпочитаните от нашите съграждани-власи страни за работа и живот напоследък. Всъщност какво ти напоследак-това е тенденция от доста години вече. Досега обаче оставяха децата си при своите родители, че дори и при бабите и дядовците си. Но ето че Европата отвори врати и сега без проблем те извеждат и децата си, за да са с тях. Друг е въпросът (и то важен) какво правят децата там-едва ли са на училище. Повечето гледат по-малки братя и сестри, други по-големички ходят на работа наравно с възрастните, има и такива дето са оставени сами по квартирите просто защото няма кой и как да ги гледа. И какъв всъщност е моят проблем-аз  трябва догодина да си остана вкъщи, защото няма да имам деца за втори клас. През лятото ще си заминат и други със сигурност. Незнам дали това че си повишавам квалификацията и уча ще ме спаси? Боли ме, че ако аз остана най-вероятно ще си иде друг мой колега. Е да, аз ще стана вишист, а той горкия е полу......Но има много такива, които въпреки че не са вишисти са добри учители. Не всеки от тях е имал възможност да учи , а за някои е вече късничко. И какъв е изхода от тази ситуация питам аз-но към кого да се обърна незнам. Споделям това защото от няколко дни ми е много тъжно, за тези деца които заминаха и не само защото това ще ми създаде проблеми, а и защото едното беше най-доброто дете в класа ми. Сега понеже съм начална учителка ме обучават да съм детска. Всъщност ние с колегите ми състуденти ще излезем бакалаври по ПНУП- Предучилищна и начална училищна подготовка. Ясно ви е че обучението е задочно и лекциите са само една капка в морето от информация която трябва да възприемем. Сега ми се налага да решавам един тест с въпроси, които малко трудно разбирам. Просто защото незнам от къде да потърся отговорите. Не че не съм отрупала с книги бюрото си или че не рових и из нета, но нещо не ми върви. Та ми се иска да ви ги дам и на вас да видим как ще се справите-дали е лесно да си детски учител? Теста е от учебната дисциплина "Педагогика на взаимодействие "дете-среда""
Въпроси
1. Обосновете защо приемате или отхвърляте твърдението, че:
обогатяването на детския опит в периода на детството е повече в сферата на когнитивното познание.
2. Кое от изброените по-долу предимства на модела за предучилищна задължителна подготовка бихте поставили като приоритет за взаимодействието дете-среда и защо?
-Връзката между обществените потребности и целеполагане;
-Усъвършенстване на насочеността към света;
-Подготвяне на вътрешната готовност за бъдещата социална роля"ученик"
3.Как определяте връзката между представи и отношение при ориентирането в света?
4. По какво се различават:
-конкретните и динамични представи;
-личен и субективен опит.
Желая ви приятни занимания и ако успеете да отговорите споделете с мен моля ви! От няколко дни се мъча, но не ми върви !