Уважаеми господин Вълчев,

            При посещението Ви през месец януари във Вашата гимназия, Вие се ръкувахте с всеки един от нас. Въпреки че там имаше много репортери, го приех като знак на уважение, а не като някакъв елементарен PR ход. Изглежда за Вас тази среща не е означавала нищо, тъй като сега сте на път, било със седенки и размотаване, било с пренебрежително отношение към протестните ни действия, да ни доведете дотам, че Вашето училище да не отпразнува своята 50 годишнина.

            Затова ние, колегите, много от нас бивши ученици на IV ЕГ като Вас, бихме искали да оттеглим поканата, която отправихме към Вас, тъй като тя е за празник, който вероятно няма да се състои. За пръв път от 50 години. И както Олимпийските игри спират по време на война, така и сега ние се опасяваме, че ще стане с нашия юбилей – той няма да се състои. Първата френска езикова гимназия в България, а в последствие и една от първите испански, ще има една празна дата в годишнините си, 19 март 2008 год. И ако на 25 годишния си юбилей Вашето училище получи орден „Кирил и Методий” I степен, то след още 50 години, на 100 годишнината на същото това училище, в летописната му книга може би ще пише, че някога по времето на голямата учителска стачка един министър на образованието, бивш ученик на IV ЕГ, е причината няколко хиляди съмишленици, бивши и настоящи преподаватели и ученици, да не се срещнат на рождения ден на училището си, както всяка година в началото на пролетта.            

            Някога, в това същото училище, когато бях там от другата страна на барикадата, въпреки че не беше позволено, пеехме песните на Джон Ленън и вярвахме, че за ума няма граници. Сега, 18 години по-късно, когато границите са вече отживелица и аз вече не съм ученик, а учител, бих искала да напиша като него „Представи си, че ...”. Може да кажете, че съм мечтателка, министър Вълчев, но аз не съм единствената. Моят свят е онзи на свободния избор, на безграничния ум, носен на крилете на желанието. И докато поредната „тухла в стената” ни пречи да виждаме светлината, ние, моите колеги и аз, ще насочим мастилените си копия към вас - железните чукове - които вървите срещу нас и ни казвате „Ние нямаме нужда от образование”, защото само на върха на тези копия е свободата ни.

Камелия Савова

Учител по испански език, випуск 1989

ПП. Благодаря за подкрепата за този текст на моите колеги, 23 от които са бивши ученици на гимназията

Грета Щиркова, учител по БЕЛ, випуск 1972

Женя Кънева, учител по БЕЛ, випуск 1979

Даниела Кондова, учител по френски език, випуск 1982

Радка Здравкова, учител по френски език, випуск 1970

Ксения Царева, учител по география, випуск 1983

Илиана Иванова, учител по география, випуск 1987

Катя Попова, учител по БЕЛ от 81 г.

Милена Михайлова, учител по френски език, випуск 1981

Боряна Чалъкова, преподавател и психолог на IV ЕГ

Юлиана Венкова, учител по английски език

Кирилка Милева, учител по френски език, випуск 1969

Снежана Василева, учител по испански език, випуск 1972

Румяна Божкова, учител по БЕЛ, випуск 1977

Пенка Еремиева, учител по испански език, випуск 1972

Нели Геновска, учител по история, випуск 1981

Таня Колева, преподавател в IV ЕГ

Цонка Станкова, преподавател в IV ЕГ

Милена Русинова, учител в IV ЕГ от 1970 г.

Доля Попова, учител по биология, випуск 1973

Петя Димитрова, учител по философия, випуск 1990

Снежина Вангелова, учител по испански език, випуск 1969

Добринка Ницова, преподавател в IV ЕГ

Веселина Ненова, преподавател в IV ЕГ

Даниела Георгиева, преподавател в IV ЕГ

Дарина Атанасова, преподавател в IV ЕГ

Станислава Александрова, преподавател в IV ЕГ

Морена Христова, учител по френски език, випуск 1969